Ровно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ровно
Рівне
— Град —
Знаме    Герб
Украйна
Red pog.png
Ровно
Ровненска област
Red pog.png
Ровно
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Ровненска област
Район Ровненски район
Население (2004) 249 900 души
Кмет Владимир Хомко
Основаване 1283
Град от 1939
Пощенски код 362
Телефонен код 33000
МПС код 18
Официален сайт http://www.city-adm.rv.ua
Ровно в Общомедия

Ро̀вно (на украински: Рівне, на полски: Równe,на немски: Röwne) е исторически град в Западна Украйна, областен център на Ровненска област и районен център на Ровненски район от областта. Градът е важен транспортен възел с международното си летище, железопътните линии до Здолбунов, Сарни и Ковел, както и магистралите, свързващи го с Брест, Киев и Лвов. Населението е 249 900 души по данни от 2004 г.

История[редактиране | edit source]

Първото известно писмено споменаване на Ровно, като едно от населените места в Галицко-Волинското княжество, е датирано от 1283 г. Това е запис на латински в полската хроника „Рочник капитульны краковски“. Фигурира и в исторически източници от XV век. От втората половина на XIV век се намира под властта на Великото Литовско княжество. През 1492 г., по време на управлението на полския крал и Велик княз Казимир Ягелончик, градът получава Магдебургското право. От 1518 до 1621 г. е собственост на князете Острожки.

Покровския събор
Железопътната гара

През 1667 г., в резултат на мирния договор от Андрусово, Ровно остава под властта на Жечпосполита. През същата година, в града върлува епидемия от чума, а през 1691 г. е опустошен от силен пожар. През 1706 г., в хода на Северната война, Ровно е превзет от войските на Карл XII. В периода XVII - XVIII в., градът е под властта на различни полски феодали, а от 1723 г. е във владение на шляхтичите Любомирски. От 1793 г., по време на Втората подялба на Полша, градът преминава към Руската империя, получавайки през 1797 г. статут на уезден град в рамките на Волинска губерния.

По време на Първата световна война и в хода на последвалата я Гражданска война в Русия Ровно неколкократно преминава в ръцете на германци, руснаци, поляци, украинци (за кратко, през април и май 1919 г., градът е столица на Украинската народна република) и болшевики. Съгласно мирния договор от Рига от 1921 г. Ровно е включен в територията на Полша, в качеството на уезден център на Волинското войводство.

През септември 1939 г., съгласно Договора за ненападение между Германия и СССР, градът влиза в състава на Украинската съветска социалистическа република и от декември с.г. е областен център на новообразуваната Ровненска област. От 28 юни 1941 до 2 февруари 1944 г. е окупиран от германските войски и през тези години се явява административен център на Райхскомисариат Украйна. По онова време почти половината от населението на града е еврейско. От тях, близо 23 000 души са отведени в боровите гори край Сосенки и са убити между 6 и 8 ноември 1941 г. Останалите 5000 евреи са затворени в гето. През юли 1942 г. и тези жители са изпратени в Костопил (на около 70 км северно), където са убити - впоследствие гетото е премахнато.

През 1944 г. градът е отвоюван от Съветската армия и след края на Втората световна война остава в рамките на СССР. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Ровно е част от Независима Украйна.

През 1958 г. телевизионната кула на града започва емисии, а през 1969 г. е пуснат първият трамвай и е отворено за полети новопостроеното Ровненско летище. През 1983 г. градът празнува своята 700-годишнина.

Промишленост[редактиране | edit source]

По време на съветската власт провинциалният град се превръща в основен индустриален център. Построени са 2 важни завода. Единият е за машиностроителна и метолообработваща техника, произвеждащ и високоволтова апаратура, резервни части за трактори и др., а другият завод е за химически и синтетични материали. Също така се развиват и леката промишленост, включваща завод за спално бельо и текстилна фабрика, и хранителната индустрия, включваща месо- и млекопреработвателни предприятия и зеленчукова консервна фабрика. В допълнение градът се развива и като център на мебелната индустрия и производството на строителни материали.

Култура[редактиране | edit source]

Градът е известен с Ровненския областен музикално-драматичен театър, Ровненската филхармония и писателската си организация, наброяваща повече от 30 прозаици и поети (начело с Евгений Шморгун, Степан Бабий и Лидия Рибенко).

Обществени институции[редактиране | edit source]

В Ровно има педагогически и Хидроинженерен институт, както и факултет на Киевския държавен културен институт. Тук също така има Медицински, Музикален, Автомобилостроителен, Търговски, Текстилен и Селскостопански и кооперативен политехнически колежи.

Градът има исторически музей и музей, посветен на героя на Съветския съюз Николай Кузнецов.

Архитектура[редактиране | edit source]

„Успение Богородично“
  • Църквата „Успение Богородично“, построена през 1756 г.
  • Молитвената катедрала (2001 г.)
  • Катедралата „Възнесение Господне“ (1890 г.)
  • Сградата на гимназията - в стил класицизъм (1839 г.)
  • По време на съветския период, градският център, от улица „Ленин“ до булевард „Мир“, е построен отново (1963 г., архитекти - Р. Д. Вайс и О. И. Филипчук), с включването на административни и обществени сгради в неокласически стил.

Паметници[редактиране | edit source]

След разпадането на Съветския съюз, паметникът на съветския герой Д. Н. Медведев е съборен, а този на Н. И. Кузнецов е преместен. На тяхно място, с цел да се отрази историята на региона, са издигнати паметници на воините, загинали за Украйна.

  • Паметник за 25-годишнината от освобождението на Ровно от фашистите
  • Монумент на жертвите на фашизма (1968 г., от А. И. Пироженко и Б.В. Рючков, архитект - В. М. Герасименко)
  • Паметник за 30-годишнината от освобождението на Украйна от германска окупация, улица „Съборна“
  • Паметник на героя от гражданската война М. М. Богомолов
  • Бюст на гроба на партизанката М. Стрютинска и релеф на гробницата на С. Йеленция и С. Котюевски,
    улица „Княз Владимир“, гробището Храбник
Площад „Независимост“,
с театъра и статуята на
Тарас Шевченко
  • Статуя на Тарас Шевченко на площад „Независимост“
  • Монумент на загиналите за свободата на Украйна, площад „Магдебург“
  • Братска могила, улица „Съборна“
  • Монумент „Вечна слава“, улица „Киевска“
  • Бюст на Оленко Дундич, парк „Тарас Шевченко“
  • Паметник на Тарас Шевченко, едноименния парк
  • Мемориал „Воинска слава“, улица „Дубенска“, Ровненско военно гробище
    (1975 г., от М. Л. Фарина, архитект - Н. А. Долгански)
  • Паметник на воините и партизаните (1948 г. от И. Я. Матвеенко)
  • Монумент на генерал Клим Савура, командир от украинската Народна армия,
    улица „Съборна“
  • Паметник на Симон Петлюра на едноименната улица
  • Монумент на Н. И. Кузнецов (бронз и гранит, 1961 г. от В. П. Винайкин)
  • Паметник на еврейските жертви на Холокоста (1991 г.)
  • Паметник на жертвите от Чернобилската авария

Известни личности[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rivne“ и страницата „Ровно“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.