Родителен падеж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Родителният падеж или генитивът (на латински: casus genitivus, на гръцки: γενική) е падежна форма, която в зависимост от езика може да се съчетава с различни части на речта: глагол, име (съществително, прилагателно, числително), наречие (в сравнителна степен), предлози и в най-общ смисъл изразява значение на обект, принадлежност, количество, материал, произход и др. В аналитичните езици тези значения се изразяват чрез предлози. Например, в български най-често се използва предлогът на, а в английскиof.

Родителен падеж съществува в редица езици. Сред тях са: латински, санскрит, арабски, ирландски, гръцки, немски, холандски, фински, японски, повечето славянски езици и др.

Ето някои от специфичните значения на родителния падеж:

  • произход („човек от Рим”)
  • състав („пита кашкавал”)
  • част от цяло („килограм говеждо”)
  • брой (напр. староанглийски „féower manna”, „четирима човека”)
  • отношение („съпругът на Яна”)
  • субектност („моето заминаване”)
  • обектност („убийството на ерцхерцога”)
  • описание („човек на честта”, „ден на равносметка”)
  • неотменимо притежание („моята височина”, „неговото съществувание”, „нейните дълги пръсти”)
  • отменимо притежание („неговото сако”, „моето питие”)

Последните две значения са най-типични за родителния падеж.

Значения на родителния падеж в славянските езици[редактиране | edit source]

По-долу са представени по-важните значения на родителния падеж в някои славянски езици. Дадени са примери от старобългарски (ст.б.), руски (рус.), хърватски (хърв.).

Във функция на обстоятелствено пояснение:[редактиране | edit source]

Родителен за дата[редактиране | edit source]

Посочва датата на някое събитие, написване на писмо, документ и т.н.:

ст.б.: мѣсѧца марта въ ҃гі (на 30-ти март)
рус.: Начать занятия в школе первого сентября (ще започна занятията в училище на първи септември)
хърв.: Prošle nedjelje smo bili na izletu (Миналата седмица бяхме на екскурзия)

Родителен за сравнение[редактиране | edit source]

Назовава обектът на сравнение по признак или действие:

ст.б.: Не доуша ли больши пиштѧ, и тѣло одеждѧ (Не е ли животът повече от храната, и тялото – от облеклото?) (Матей, 6:25)
рус.: Сделать не хуже других (да направя не по-зле от другите), старше брата (по-голям от брат си), вернутся раньше января (да се върна преди януари)

Родителен за пространствени мерки[редактиране | edit source]

Рядко срещана форма в някои старобългарски паметници (напр. Супрасълски сборник). Посочва разстояние от или до даден обект, място:

ст.б.: Бѣаше бо цръкы пѧти пъпьриштъ отъ града (Защото църквата беше на пет поприща от града)

Приименен родителен[редактиране | edit source]

Родителен за материал[редактиране | edit source]

Назовава материала, от който е направен даден предмет:

рус.: Мебель карельской березы (мебел от карелска бреза)

Родителен за мярка или количество[редактиране | edit source]

Посочва мярката (количеството) на вещество или материал, които подлежат на измерване:

рус.: Бутылка молока (бутилка мляко), мешок картофеля (торба картофи)

Родителен за носител на признак[редактиране | edit source]

Изразява отношението на признака към неговия носител:

рус.: Красота природы (красотата на природата), любовь матери (любовта на майката)

Родителен за обект[редактиране | edit source]

Назовава обекта на действие, желание, постижение, очакване:

рус.: Воспитание детей (възпитание на децата), лечение болезней (лечение на болестите), ждать возможности (очаквам възможности), добиваться успехов (постигам успехи)

Родителен определителен[редактиране | edit source]

Изразява качествената характеристика на предмет или лице:

рус.: Материал синего цвета (материал със син цвят), человек действия (човек на действието)

Родителен за отношения[редактиране | edit source]

  • Посочва отношението на предмет към лице, извършител на действие, притежател, ръководител:
рус.: Автор романа (автор на романа), хозяин дома (собственик на къща), капитан корабля (капитан на кораб)
  • Посочва отношение между лице и колектив или място:
рус.: член организации (член на организацията), жители города (жители на града)
  • Посочва субекта на действието:
ст.б.: Прѣломьѥниѥ хлѣба (разчупване на хляба)
рус.: Чтение книги (четене на книга), уборка урожая (събиране на реколтата)

Родителен за притежание[редактиране | edit source]

Изразява притежание (открива се с въпроса чий?, чия?, чие?, чии?):

ст.б.: Господинъ храма (домакинът на дома)
рус.: Портфель учителя (чантата на учителя), ручка ученика (писалката на ученика)
хърв.: Dječak živi u kući svoga oca (момчето живее в къщата на баща си)

Родителен за количество[редактиране | edit source]

Назовава предмети, чиято съвкупност е обозначена чрез определяната (господстващата) дума:

Стадо воловъ (стадо волове)
рус.: Большинство слушателей (мнозинството слушатели), стадо овец (стадо овце), стая птиц (ято птици), букет цветов

Родителен за съдържание[редактиране | edit source]

Конкретизира значението на определяната (господстващата) дума – отвлечено съществително или прилагателно:

рус.: Задача исследования (задача на изследванията), цель путешествия (цел на пътешествието), полный мыслей (изпълен с мисъл)

Родителен субектен[редактиране | edit source]

Посочва извършителя на действието:

рус.: Прибытие поезда (пристигане на влака), жужжание пчел (жужене на пчели)
хърв.: Pjevanje ptica (песента на птиците)

Родителен за част от цяло[редактиране | edit source]

Назовава предмет, спрямо който определяната (господстващата) дума представлява част:

ст.б.: Да омочитъ коньць прьста своѥго въ водѣ (да натопи края на пръста си във вода)
рус.: Ножка стола (крак от маса), крыша дома (покрив на къща), квартал города (квартал на града)

Родителен приглаголен[редактиране | edit source]

Родителен за отдалечаване или лишаване[редактиране | edit source]

Назовава обекта, който някой избягва или от който се опасява, лишава:

ст.б.: Оубѣжати вьсѣхъ сихъ хотѧштихъ быти (да избегнете всичко това, което предстои да стане) (Лука, 21:36)
рус.:Избегать опасности (избягвам опасност), бояться темноты (боя се от тъмнината), лишится надежды (да изгубя надежда)

Родителен предикативен[редактиране | edit source]

Използва се във функцията на именната част на съставното сказуемо:

ст.б.: Велика рода ѥсть (от голям род е)
рус.: Это была девушка небольшого роста (това беше момиче, невисоко на ръст)
хърв.: Djevojčica je slaba zdravlja (момиченцето е с влошено здраве)

Родителен частичен[редактиране | edit source]

Посочва, че предметът е подложен на действие не в целия си обем, или е обект на интензивно действие:

ст.б.: Егда же приѩть оцьта исоусъ (когато прие оцет, Исус...) (Йоан, 19:30)
рус.: Выпить воды (да пийна вода), надавать советов (да дам куп съвети)
хърв.: Djevojka zahvati vode s izvora (момичето загреба вода от извора)

Родителен при отрицание[редактиране | edit source]

Това е така нареченият славянски генитив. Той се появява в повечето славянски езици в непрякото допълнение при отрицание на действието на преходен глагол:

ст.б.:Видѣвъ ѣко кораблѣ иного не бѣ тоу (видя, че там няма друга лодка) (Йоан, 6:22)
хърв.:Nisam čuo vašeg odgovora (не чух отговора ви), Vrana vrani očiju ne vadi (гарван гарвану око не вади)

Родителен при прилагателни[редактиране | edit source]

Среща се най-често при прилагателното пълен:

рус.: Комната полна народу (стая пълна с хора)
хърв.: Pun gnjeva (изпълнен с гняв), pun veselja (изпълнен с радост)

Родителен при числителни[редактиране | edit source]

рус.: Пять учеников (петима ученика)
хърв.: Pet kruha (пет хляба)

Родителен с предлози[редактиране | edit source]

Родителният падеж в славянските езици, въпреки че се използва предимно без предлози, се среща и с няколко предлога, между които: без, от, до, из и др.:

рус.: Он пришел без шапки (той дойде без шапка)
хърв.: Nijem od čuda (онемял от учудване)

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
  • Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976
  • Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993
  • I.M. Pulkina A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987