Родопски говори

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Родопските говори на българския език обхващат следните групи говори: смолянски, златоградски, жълтушенско-падински, хвойненски (говор на Ропката), говор на Лъки, широколъшки, чепински говори (същински чепински, костандовски, дорковски, ракитовски), девесилски, кирковски, дранговски, павликянски, западнородопски (чечки и др.), авренско-черничевски, малкоардински говори (лъдженски, давидковски, върбински, гълъбовски и др.), говорите от района на Комотини и Ксанти. Освен посочените по-големи диалектни групи, в Родопите съществуват и редица микродиалекти, обхващащи територията само на едно селище: тихомирски, егрешки, припешки, мугленски, аламовски, дарешки (изчезнал), кушленски, говорът на с. Горни Юруци (последните два са на преселници от територията на днешна Гърция).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]