Роженски манастир
Вижте пояснителната страница за други значения на Рожен.
| Роженски манастир „Свето Рождество Богородично“ |
|
Общ изглед |
|
| Координати | |
|---|---|
| Вид | Православен манастир |
| Местоположение | |
| Изграждане | 13 век |
| Съвременен статут | Действащ манастир, паметник на културата |
Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“ е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. В миналото манастирът е бил стовропигиален. Днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.
Съдържание |
История [редактиране]
Църквата „Свето Рождество Богородично“ на манастира впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог (1259-1282). Косвени данни за съществуването на манастира през 13 век откриваме в една приписка в гръцки ръкопис. Наскоро богословът-историк Венцислав Каравълчев публикува една статия, в която посочва преп. Калист Ангеликуд (Мелнишки) като основател на обителта. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се сочи, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.
През 16 век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на 16 век са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на 17 век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница. След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение.
Манастирът е възстановен в началото на 18 век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 година. През 1761 година под предлог, че има финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверският манастир на Атон. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на 19 век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на 19 и началото на 20 век манастирът отново запада.
В 1891 година Георги Стрезов пише за манастира:
| „ | Над селото е едноименният манастир „Рожна“, изопачено от „Рождество Богородици“. Вехто здание, над селото. Тоя манастир зависи от светогорския Иверски манастир. [...] Вярват, че иконата, старо едно изображение, в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Тогаз похващат я калугерите и я изнасят вън пред църковните врата. Всичките присъствующи минуват под иконата за здраве. В това време трепят се, бият се, кой по-напред да мине. В манастира живеят 20 калугери; четат гръцки.[1] | “ |
Икона на Света Богородица Портаитиса [редактиране]
Докато Роженския манастир е подчинен на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „майка“ — в случая това е иконата на Св. Богородица Портаитиса. Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттам епитета Портаитиса. Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснаф в Мелник. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир е направено от светено желязо, и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса.
Иконата се счита за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и чужбина принасят своите дарове пред иконата и пренощуват в храма за здраве. На 8 септември — Малка Богородица, храмов празник на манастира, се извършва литийно шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве.[2]
Днес иконата се съхранява в манастирския храм „Свето Рождество Богородично“.
Манастирът днес [редактиране]
Архитектурната и строителната консервация и реставрация на манастира е завършена през 1981 година от колектив под ръководството на на Христина Станева. Първите реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите започват в края на 60-те и са завършени в началото на 90-те години на 20 век от реставраторски екип с ръководители Лозинка Койнова-Арнаудова, Александър Пенев и други.
На 200 метра източно от манастира е гробът на българския революционер Яне Сандански. Той е погребан до църквата „Св. св. Кирил и Методий“, построена в периода 1912-1914 година по негова инициатива. В манастира е сниман игралният филм Време разделно.
Част е от Стоте национални туристически обекта. Има печат на БТС.
Галерия [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- ((bg)) От Света гора до Пирин
- ((bg)) Роженски манастир „Рождество Богородично“
- ((bg)) Роженски манастир „Свето Рождество Богородично“
- ((bg)) Снимки от Роженския манастир
- ((en)) Rozhen Monastery
Източници [редактиране]
- Геров, Г. Цикъл по утринните неделни евангелия в стенописите на Роженския манастир. — Изкуство, 1990, № 9-10, 15-21.
- Геров, Г. Б. Пенкова, Р. Божинов. Стенописите на Роженския манастир. С., Български художник, 1993, 180 с.
- Енциклопедия Пирински край. Т. 2. Благоевград, 1999, 210-213.
- Каравълчев, Венцислав. Мелнишкият светител — преп. Калист Ангеликуд (ок. 1325 -ок. 1395)
- Стефанов, П., архим. Исторически връзки между Грузинската и Българската църква. — в: Мир православия. Вып. 7. Волгоград, 2007, 354-368.
Бележки [редактиране]
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Т. 2. Благоевград, 1999, стр. 436.
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
