Роженски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рожен.
Роженски манастир
„Свето Рождество Богородично“
Bulgarien-Roschen-2-1996.jpg
Общ изглед
Роженски манастир (България)
Red pog.svg
Разположение в България
Координати 41°31′50″ с. ш. 23°25′35″ и. д. / 41.530556° с. ш. 23.426389° и. д.
Вид Православен манастир
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Рожен, България
Изграждане 13 век
Съвременен статут Действащ манастир,
паметник на културата

Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“ е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. В миналото манастирът е бил стовропигиален. Днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.

Съдържание

История [редактиране]

Църквата „Свето Рождество Богородично“ на манастира впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог (1259-1282). Косвени данни за съществуването на манастира през 13 век откриваме в една приписка в гръцки ръкопис. Наскоро богословът-историк Венцислав Каравълчев публикува една статия, в която посочва преп. Калист Ангеликуд (Мелнишки) като основател на обителта. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се сочи, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.

Вътрешният двор на Роженския манастир

През 16 век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на 16 век са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на 17 век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница. След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение.

Манастирът е възстановен в началото на 18 век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 година. През 1761 година под предлог, че има финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверският манастир на Атон. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на 19 век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на 19 и началото на 20 век манастирът отново запада.

В 1891 година Георги Стрезов пише за манастира:

„ Над селото е едноименният манастир „Рожна“, изопачено от „Рождество Богородици“. Вехто здание, над селото. Тоя манастир зависи от светогорския Иверски манастир. [...] Вярват, че иконата, старо едно изображение, в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Тогаз похващат я калугерите и я изнасят вън пред църковните врата. Всичките присъствующи минуват под иконата за здраве. В това време трепят се, бият се, кой по-напред да мине. В манастира живеят 20 калугери; четат гръцки.[1] “

Икона на Света Богородица Портаитиса [редактиране]

Докато Роженския манастир е подчинен на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „майка“ — в случая това е иконата на Св. Богородица Портаитиса. Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттам епитета Портаитиса. Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснаф в Мелник. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир е направено от светено желязо, и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса.

Детайл от стенопис в Роженския манастир

Иконата се счита за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и чужбина принасят своите дарове пред иконата и пренощуват в храма за здраве. На 8 септември — Малка Богородица, храмов празник на манастира, се извършва литийно шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве.[2]

Днес иконата се съхранява в манастирския храм „Свето Рождество Богородично“.

4.Мелник
Исторически музей
Кордопулова къща
Роженски манастир

Манастирът днес [редактиране]

Архитектурната и строителната консервация и реставрация на манастира е завършена през 1981 година от колектив под ръководството на на Христина Станева. Първите реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите започват в края на 60-те и са завършени в началото на 90-те години на 20 век от реставраторски екип с ръководители Лозинка Койнова-Арнаудова, Александър Пенев и други.

На 200 метра източно от манастира е гробът на българския революционер Яне Сандански. Той е погребан до църквата „Св. св. Кирил и Методий“, построена в периода 1912-1914 година по негова инициатива. В манастира е сниман игралният филм Време разделно.

Част е от Стоте национални туристически обекта. Има печат на БТС.

Галерия [редактиране]

  • Поглед към манастира от изток

  • Вътрешният двор на Роженския манастир

  • Южната галерия на главната църква

  • Интериор на главната църква

  • Църквата „Св. св. Кирил и Методий“

  • Гробът на Яне Сандански

  • Южното крило с манастирската чешма

  • Фреска от главната църква

  • Фреска от главната църква

  • Тератоморфичен елемент от главната църква

Външни препратки [редактиране]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Роженски манастир.

Източници [редактиране]

Бележки [редактиране]

  1. ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.
  2. ↑ Енциклопедия Пирински край. Т. 2. Благоевград, 1999, стр. 436.
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Роженски_манастир&oldid=5713320“.