Роженски манастир
Вижте пояснителната страница за други значения на Рожен.
| Роженски манастир "Свето Рождество Богородично" |
|
Общ изглед |
|
| Координати | |
|---|---|
| Вид | Православен манастир |
| Местоположение | |
| Изграждане | 13 век |
| Съвременен статут | Действащ манастир, паметник на културата |
Роженският манастир "Свето Рождество Богородично" е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. В миналото манастирът е бил стовропигиален. Днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.
Съдържание |
[редактиране] История
Църквата на манастира – "Свето Рождество Богородично", впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог .(1259-1282). Косвени данни за съществуването на манастира през 13 век откриваме в една приписка в гръцки ръкопис. Наскоро богословът-историк Венцислав Каравълчев публикува една статия, в която посочва преп. Калист Ангеликуд (Мелнишки) като основател на обителта. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се сочи, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на "Всесвещената Богородица Розинотиса".
През 16 век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на 16 век са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на 17 век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница. След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение.
Манастирът е възстановен в началото на 18 век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 година. През 1761 година под предлог, че има финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверският манастир на Атон. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на 19 век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на 19 и началото на 20 век манастирът отново запада.
[редактиране] Икона на Света Богородица Портаитиса
Докато Роженския манастир е подчинен на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира "майка" - в случая това е иконата на Св.Богородица Портаитиса. Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттам епитета Портаитиса. Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснаф в Мелник. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир е направено от светено желязо, и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса.
Иконата се счита за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и чужбина принасят своите дарове пред иконата и пренощуват в храма за здраве. На 8 септември - Малка Богородица, храмов празник на манастира, се извършва литийно шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве.
Днес иконата се съхранява в манастирския храм "Свето Рождество Богородично".
[редактиране] Манастирът днес
Архитектурната и строителната консервация и реставрация на манастира е завършена през 1981 година от колектив под ръководството на на Христина Станева. Първите реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите започват в края на 60-те и са завършени в началото на 90-те години на 20 век от реставраторски екип с ръководители Лозинка Койнова-Арнаудова, Александър Пенев и други.
На 200 метра източно от манастира е гробът на българския революционер Яне Сандански. Той е погребан до църквата "Св. св. Кирил и Методий", построена в периода 1912-1914 година по негова инициатива. В манастира е сниман игралният филм Време разделно.
Част е от Стоте национални туристически обекта. Има печат на БТС.
[редактиране] Галерия
[редактиране] Източници
- Геров, Г..Цикъл по утринните неделни евангелия в стенописите на Роженския манастир. – Изкуство, 1990, № 9-10, 15-21.
- Г. Геров, Б. Пенкова, Р. Божинов. Стенописите на Роженския манастир. С., Български художник, 1993, 180 с.
- Енциклопедия Пирински край. Т. 2. Благоевград, 1999, 210-213.
- Каравълчев, Венцислав. Мелнишкият светител - преп. Калист Ангеликуд (ок. 1325 –ок. 1395)
- Стефанов, П., архим. Исторически връзки между Грузинската и Българската църква. – в: Мир православия. Вып. 7. Волгоград, 2007, 354-368.
[редактиране] Външни препратки
- Видео от Роженския Манастир
- От Света гора до Пирин
- Рожен: Манастир край пирамидите
- Роженски манастир "Рождество Богородично"
- Роженски манастир "Свето Рождество Богородично"
- Снимки от Роженския манастир
- Сайт за Роженския манастир
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
