Роже Гароди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Роже Гароди
(Roger Garaudy)
френски политик, писател и философ
Националност: французин
Роден: 17 юли 1913 г.
Марсилия, Трета френска република
Починал: 13 юни 2012 г.
(на 98 г.)
Париж, Франция
Професия: политик и публицист

Писател:
Псевдоним(и): Реджа Джаруди
Творчески период: 1946 г. - досега
Теми: континентална философия
Известен с: 1946 г. - "Антей"
Повлиян от:

Идеолог:
Убеждения: марксист

Роже Гароди (на френски: Roger Garaudy) е френски писател, философ и политически деятел. Участник в Съпротивата през Втората световна война. От 1945 г. член на ЦК на Френската комунистическа партия, а от 1956 г. и член на Политбюро на Френската комунистическа партия. През 1970 г. е изключен от ФКП като ревизионист, защото излязъл с остра критика за извращенията на марксизма и социализма. Като алтернатива на "държавния капитализъм" издигнал идеята за диалог на марксизма с християнството.

Биография[редактиране | edit source]

От 1936 г. е доктор по философия в университета в Страсбург и е назначен за професор по философия в Алби. По това време става марксист. По време на Втората световна война е в редиците на лявото крило на френското съпротивително движение срещу окупацията и правителството във Виши.

От октомври 1944 г. активно участва в политическия живот на Франция. Избран е за член на Учредителното събрание (1945-1946) и Народното събрание (1946-1951) на страната, а през 1956 г. е избран за член на Политбюро на Комунистическата партия на Франция (заема този пост до 1970 г. и се счита за водещ идеолог на партията), заместник-председател на Народното събрание (1959 - 1962) и френски сенатор (1959-1962).

През 1982 г. Роже Гароди приема исляма с името Реджа Джаруди. Специфична особеност при този верски акт е убеждението на Гароди, че Аллах давайки на хората халиф (Божий наместник на земята), го определя за такъв не на богоизбраните от него да управляват земното царство, а за халиф на всички мюсюлмани. [1]

Роже Гароди и горещ защитник на отричането на Холокоста. [2][3] В този контекст оправдава националсоциалистическия режим на Хитлер и създаването на Трети Райх. Според Гароди, актът от 6 септември 1939 г. (непосредствено след обявяване на война от страна на Великобритания и Франция на Германия от 3 септември) на председателя Хаим Вайнцман на Еврейското агенство (Jewish Agency for Palestine) базирано в Лондон, че евреите са готови "да се борят за демокрацията на страна на Обединеното кралство във войната" е признаване на факта, че "Юдея обявява война на Германия". [4]

Произведения[редактиране | edit source]

Роже Гароди е автор на антифашисткия роман-дневник "Антей" (1946) и романа "Осмият ден на творението" (1947), както и на няколко пиеси и други есеистични творби ("За реализма без брегове", 1963).

Скандални публикации[редактиране | edit source]

През 1995 г. във Франция излиза книгата на Роже Гароди "Основополагащи митове на израелската политика", разобличаваща мита за "Холокоста", която буквално взривява френското обществено мнение разделяйки го крайно дуалистично по повод изнесената в книгата теза от автора. Излизането на книгата предизвика диво и невиждано озлобление в ционистките кръгове, защото Роже Гароди е крайноляв политик. Подобно на Пол Расине, той също като него е освен пионер на историческия ревизионизъм, но и участник в Съпротивата и бивш затворник в хитлеристките концлагери. Освен това Гароди е главен идеолог на френската компартия, от която го прогонват през 1968 г., след протест срещу влизането на съветските войски в Чехословакия. Още тогава комунистите разкритикували Гароди за неговия "ревизионизъм", а през 1995 г. след падането на Берлинската стена се оказало, че Гароди е отново "ревизионист", само че от друг род.

В защита на Гароди излиза известния във Франция абат Пиер, който заради своето милосърдие и социална дейност в помощ на бедните е считан от френските граждани почти за светец.

Гароди пред постсъвременна модерна Темида[редактиране | edit source]

В крайна сметка заради книгата си "Основополагащи митове на израелската политика" Гароди попада под ударите на френската прокуратура и правосъдие за отричане на Холокоста. След осъждането му, оспорва решението на френския съд в Европейския съд по правата на човека, позовавайки се в жалбата до европейския съд на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (свобода на словото). ЕСПЧ разглежда делото на Гароди срещу Франция, заключавайки в мотивите към едно твърде оспорвано решение, че "значителна част от съдържанието и основната цел на книгата е в противоречие с основните ценности на конвенцията, изразени в уводната ѝ част, а именно — справедливост и мир", поради което съдът приема, че Гароди е действал недобросъвестно пишейки книгата, която била насочена към унищожаване на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията и следователно жалбата му е неоснователна и оставена без уважение, а претенцията му по нея отхвърлена. [5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. / Новые мусульмане / Они выбрали Единобожие / Роже Гароди. За Ислам ХХ в
  2. Отрицание Холокоста в России
  3. Раздел 3. Отрицание Холокоста в России
  4. Гароди Р. Мифы Израилита // Кубань. — № 1. — М.: 1997
  5. Соблюдение прав человека в ходе борьбы с подстрекательством к терроризму и связанными с ним правонарушениями, стр 14

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]