Розмарин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода вижте Розмарин (род).

Розмарин
Rosemary bush.jpg
Цъфнал розмарин
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsyda Двусемеделни
разред: Lamiales
семейство: Lamiaceae Устноцветни
род: Rosmarinus Розмарин
вид: R. officinalis Розмарин
Научно наименование
Уикивидове Rosmarinus officinalis
Linnaeus, 1753
Rosmarinus officinalis

Розмаринът (Rosmarinus officinalis) е многогодишно тревисто растение с дървенисто стъбло и миризливи вечнозелени игловидни листа. Той расте в района на Средиземноморието. Член е на семейството на ментата и мащерката Устноцветни, което включва и много други билки и подправки. Расте в различни форми, от изправен, до пълзящ. Изправените форми достигат 1,5 m на височина, рядко до 2 m. Листата са вечнозелени, 2-4 cm дълги и 2-5 mm широки, зелени отгоре и бели отдолу с гъсти къси власинки. Цветовете са различни на цвят — бели, розови, морави, сини.

Името „розмарин“ идва от латинското име „rosmarinus“, което предполагаемо означава „морска роса“, като някои смятат, че това би могло да произлиза от някакво друго, по-старо име.

В някои български диалекти розмаринът се нарича гюлбул (или гюлбюл), като се предполага, че това е старобългарска или дори прабългарска форма на името му.

Отглеждане и употреба[редактиране | edit source]

Пресните и сушените листа на розмарина често се използват в традиционната средиземноморска кухня като зелена подправка. От тях се прави и билков чай. Когато обгорят при готвене, те дават особен остър аромат.

Поради това, че е красив и понася до известна степен сушата, розмаринът се използва и в озеленяването, особено в райони със средиземноморски климат. Той дори може да загине в прекалено силно напоена почва, но иначе е много лесен за отглеждане от начинаещи градинари. Много устойчив е на вредители.

Розмаринът лесно се подстригва и оформя и се използва за създаване на различни декоративни форми. Когато се отглежда в саксии, е добре да се подстригва, за да не стане рехав и не толкова красив. В градина той може да израсте доста голям и все още да не загуби привлекателността си. Може да се размножава от съществуващи растения чрез отрязване на връх с дължина 10-15 см, махане на няколко листа от долния му край и директно забождане.

За градините са селекционирани многобройни културни видове.

Според изследване, публикувано през 1987 г. от университета Рутгерс в Ню Джърси розмаринът е подходящ за консервант на храна. Изследователите в Рутгерс патентоват химикал, получен от розмарина, който е по-добър от BHA и BHT по консервационните си качества.

Друго изследване обаче показва, че розмарина покачва значително както паметта като цяло така и вторичните фактори на паметта, но в същото време намалява скоростта на паметта сравнено с контролната група. Има данни, че може да предизвика епилептични припадъци у деца и възрастни.

В Османската империя, сред българското и славянско население розмаринът се е използвал като основна билка в специална билкова смес, наричана от българските знахари с името гюлбул и гюлбул бюлюк. Етимологията на името идва от турската дума гюл, означаваща роза и бюлюк, със значение на многообразие, разнообразие. Впоследствие тази смеска от билки, започва да се използват и в българската кухня. В турската кухня също е съществувала подобна смеска от подправки, наричана по същия начин, но тя е била със съвсем различни вкусови и ароматни качества.

След Освобождението на България от Османското присъствие, тази подправка умишлено е била отричана и неглижирана заради турското си име, и приемането ѝ, като турска. В Туция пък, турския аналог е смятан за българска подправка и по аналогични причини е спряла неговата употреба.

В съвременните кухни тази смеска е непозната под това име, но използването на комбинации от подправки, които са били в основата на гюлбул е популярно и досега в кухните на Южните републики от бившия Съветски съюз, както и в Турция и Кипър (в турскоезичната част на страната).

Розмаринът може да се добави като особен допълнителен аромат към лимонада.