Рой Джоунс-младши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рой Джоунс-младшиBoxing pictogram.svg
Рой Джоунс-младши
Прякор „Джуниър“ „Капитан Хук“, „RJJ“
Световен шампион 2
Категория Лека-тежка, тежка, средна-полутежка,
Националност САЩ
Роден 16 януари, 1969
Пенсакола, Флорида, САЩ
Гард класически
Боксови резултати
Мачове 63
Победи 55
Победи с нокаут 40
Загуби 8
Равенства 0

Рой Джоунс-младши (на английски: Roy Jones Jr., роден на 16 януари 1969 г.) е американски професионален боксьор, настоящ Световен шампион на федерации - NABO и IBC, в категория лека-тежка.

Многократен носител на титли на федерациите WBC, WBA, IBF, IBO, NABF, WBF, IBA. През 90-те години на ХХ век Джоунс е наречен „Боеца на десетилетието“ от спортните журналисти в Америка.

Като актьор Джоунс е известен с ролята си на Капитан Балерд в „Матрицата: Презареждане“.

Олимпийски игри

Сребро
Сеул 1988

Рой Джоунс – младши е професионален боксьор от САЩ, който е носител на множество световни титли в средна категория, супер средна, полутежка и тежка категория. Единственият боксьор, който започва кариерата си от леката средна категория и достига до най-тежките, като във всяка една от тях оставя дълбоки следи. Никой друг не е правил това в цялата над 100 - годишна история на професионалния бокс. Джоунс е обявен за „Боец на десетилетието“ за 90-те години на ХХ век от Асоциацията на боксовите журналисти в Америка.



АМАТЬОРСКА КАРИЕРА

Рой Джоунс печели на националните младежки Олимпийски игри на САЩ през 1984 година в категория до 54 килограма, състезанието за „Златната ръкавица“ през 86-та (до 63 килограма), а също и през 87-ма година, но в категория до 71 килограма. В аматьорската си кариера той сваля множество рекорди в бокса.

Джоунс представлява Съединените Щати на Олимпиадата 1988 в Сеул, като печели сребърното отличие. Доминира над опонентите си по пътя към финала, който е изпълнен с противоречия и завършва с победа на Си – Хун Парк от Южна Корея (домакина на игрите) с 3-2 точки. „Младши“ пласира много повече чисти удари, но съдиите не виждат това. След мача, Парк отива при Джоунс и му се извинява, като му казва, че той е реалния победител, който е жестоко ощетен от тримата съдии. Даже при обявяването на резултатите той е бил страшно изненадан. Един съдия по-късно казва, че Джоунс е трябвало да вземе златния медал и то с убедително предимство и загубата му е абсолютна грешка. Така правата на тримата съдии в мача, които са гласували срещу Рой са били спрени. Официалното разследване на МОК приключва през 1997 година и установява, че тези трима съдии са пили вино и са вечеряли с представители на южнокорейската делегация в нощта преди мача. Пресата веднага започва със призиви златния медал да бъде отнет от Парк и да бъде връчен на Джоунс, но МОК все още не е сторил това, въпреки доказателствата. Сребърният медалист печели трофеят „Вал Баркър“, който се дава на най-техничният и добър боксьор на игрите, като този прецедент е едва третият и до днес, тъй като обикновено винаги златни медалисти го печелят. Инцидентът доведе до създаване на нова точкова система за олимпийския бокс.


ПРОФЕСИОНАЛНА КАРИЕРА

При преминаването си в профи бокса, Рой Джоунс вече се е бил с много от професионалните боксьори, включително Рони Есет (шампион на NABF), шампионите на IBF Линдъл Холмс и Шугър Рей Леонард. Първият мач на „RJJ“ е на 6 май 1989 година, като той още във втория рунд нокаутира Рики Рандал в Пенсакола. Следващият му мач е срещу далеч по – опитния Стефан Джонсън в Атлантик Сити, чиято съдба не е много по-различна от тази на Рандал, но в осмия рунд. Рой Джоунс поставя рекорд от 15 мача без загуба, всички спечелени с нокаут.

След това той се качва в по-горната категория, като среща бившия световен шампион в полусредна Хорхе вака през `92 г. Още в първият рунд Джоунс постига 16 пореден нокаут. След още един мач с нокаут, „Капитан Хук“, както го наричат близките му, се изправя срещу бъдещият световен шампион Хорхе Кастро. Побеждава го в 10 – рундов мач по точки.

Рой Джоун – джуниър губи чак 35-тия си мач и то заради дисквалификация, тъй като удря два пъти Монтел Грифин, който се подхлъзнал и е в момента на колене. В реваншът Грифин е нокаутиран още в първия рунд.


Първата реална загуба на Джоунс е чак в мач №51 през 2004 година, когато той е вече на 35 години. Това постижение само по себе си е невероятно. Всъщност Рой е претърпял инцидент, след който той губи много килограми и в последствие така и не успява да си ги върне. След този мач губи още два поред.

За известно време е коментатор на мачовете за НВО, но тази роля не му е по вкуса и отново се връща на пътя на победите.

От 2009 до май 2011 губи три поредни мача, но през декември влиза пак в победна серия и до сега има само победи. Все пак се вижда, че той е ветеран и е загубил доста от скоростта си, но въпреки това не мисли за отказване. Той иска да стане една от легендите в бокса, но според мен, както и според много от останалите специалисти в този боен спорт Рой Джоунс – младши вече е такъв.