Роко и неговите братя
 |
|
| Режисура | Лукино Висконти |
|---|---|
| Сценарий | Лукино Висконти Suso Cecchi d'Amico |
| Актьори | Ален Делон Ренато Салватори Ани Жирардо Клаудия Кардинале |
| Музика | Нино Рота |
| Премиера | 6 септември, 1960 г. |
| Времетраене | 177 минути |
| Страна | Италия Франция |
| Език | Италиански |
| Външни препратки | |
| Страница в IMDb | |
„Роко и неговите братя“ (на италиански: Rocco e i suoi fratelli) е филм - натуралистична драма от 1960 година, режисиран от Лукино Висконти с участието на Ален Делон, Ренато Салватори, Ани Жирардо и Клаудия Кардинале.
Филмът е съвместна продукция на Италия и Франция по сценария написан също от Висконти и Suso Cecchi d'Amico. Произведението разказва историята за разпадащите се връзки на мигрираща фамилия от бедния италиански юг в индустриалния Милано.
Ален Делон, тогава млада звезда на европейското кино, изиграва една от първите си главни роли. Заглавието е белязано и с една от ранните роли на Клаудия Кардинале, преди името ѝ да стане световно популярно.
„Роко и неговите братя“ е удостоен с множество награди и номинации от европейските филмови фестивали сред които е специалния приз на фестивала във Венеция.[1] Американския филмов критик от Ню Йорк Таймс - Bosley Crowther, сравнява филма с класическото американско произведение Гроздовете на гнева[2] с участието на Хенри Фонда, филмирано през 1940 година по едноименния роман на Джон Стайнбек.
Съдържание |
В ролите [редактиране]
| Актьор | Роля |
|---|---|
| Ален Делон | Роко Паронди |
| Ренато Салватори | Симоне Паронди |
| Ани Жирардо | Надя |
| Катина Паксино | Розария Паронди |
| Клаудия Кардинале | Джинета |
| Алесандра Панаро | годеницата на Чиро |
| Макс Картие | Чиро Паронди |
| Спирос Фокас | Винченцо Паронди |
| Енцо Фиермонте | боксьор |
| Ренато Тера | Алфредо - брат на Джинета |
| Роджър Ханин | Морини |
| Паоло Стопа | Чечи |
| Сузи Делеър | Луиза |
Любопитни факти [редактиране]
- Миланската община отменя разрешението за заснемане на сцена с убийство на популярно туристическо място в града. Впоследствие, властите забраняват излъчването на филма, въпреки че значителна част от лентата е изрязана.[3]
- Режисьорът Висконти среща големи проблеми при филмирането, след като постоянно са му отказвани първоначално обещани разрешителни за снимките. Той е принуден да снима на неподходящи терени.[3]
- Когато филмът е пуснат по екраните в САЩ през 1961 година, около 30 минути от лентата са изрязани защото се е смятало, че във филма има твърде много насилие.[3]
- Главните изпълнители Ренато Салватори и Ани Жирардо стават любовници в реалния живот. Женят се през 1962 година и живеят заедно до смъртта на Салватори през 1988 година.[3][4][5]
- Италианският е езика на оригиналната продукция. Бидейки французин, гласът на Ален Делон е дублиран от италиански актьор.[3]
- Прославения режисьор Франсис Форд Копола е толкова голям почитател на филма, че кани композитора на музиката Нино Рота да композира за класическото произведение на Копола - Кръстникът (1972). Вследствие, композиторът първо е номиниран за награда „Оскар“ през 1973 година, а през 1975 година, печели отличието за продължението на филма.[3]
- Въпреки проблемите с цензурата или може би заради тях, филмът жъне огромен касов успех в родната си Италия.[3]
Бележки и Източници [редактиране]
- ↑ Награди и номинации
- ↑ Crowther, Bosley. The New York Times, film review, January 28, 1961.
- ↑ а б в г д е ж Факти
- ↑ Биография Ани Жирардо
- ↑ Биография Ренато Салватори
