Ролан Барт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ролан Барт
френски семиотик
Ролан Барт
Роден: 12 ноември 1915 г.
Шербур-Октьовил, Франция
Починал: 25 март 1980 г.
(на 64 г.)
Париж, Франция
Подпис:
Roland Barthes signature.svg

Ролан Барт (на френски: Roland Barthes) е френски есеист, литературен критик, семиотик и философ на културата. Текстовете му разгръщат идеите на структурализма, екзистенциализма, постструктурализма, повлиянияни от психоанализата, марксизма и деконструкцията.

Биография и творчество[редактиране | edit source]

Получава класическо хуманитарно образование в Париж. През 1948–1950 г. преподава в Букурещ, където попада под влиянието на лингвосемиотичните идеи на А.-Ж. Гремас.

През 50-те работи като журналист. Симпатизира на новия роман, театъра на абсурда и естетиката на Бертолт Брехт. През 1953 г. публикува книгата „Нулева степен на почерка“, а през 1957 г. издава сборника с есета „Митологии“, анализиращи масовата култура.

През 1963-66 е ръководител на докторската дисертация на Цветан Тодоров.

В сборника си статии от средата на 60-те „Критически есета“ Барт отделя основно внимание на сложните отношения между език и личност. През 1975 г. се появява „Ролан Барт за Ролан Барт“, автобиография, започваща с думите „Всичко това трябва да се смята за изречено от герой на роман“, a през 1979 г. публикува „Писателят Солерс“.

През 1977 г. на особено внимание се радва книгата му „Фрагменти на любовния дискурс“, съставена от откъслеци дискурс, наречени „фигури“. Всяка от тях е „очертана (като знак) и възпроизведима (като образ или приказка)“.

Издания[редактиране | edit source]

  • Въображението на знака. Есета. Превод от френски Надя Дионисиева, Галина Меламед и Петър Гълъбов. С., Народна култура, 1991.
  • Разделението на езиците (есета), С., Наука и изкуство, 1995, 247 с. (ISBN 954-02-0188-8)
  • Camera Lucida. Записки за фотографията. Превод от френски Тереза Михайлова. Под редакцията на Красимир Мирчев. С., Агата-A, 2001, 144 с. (Punctum). (ISBN 954-540-021-8)[1]
  • Нулева степен на почерка. Митологии (Le degré zéro de l'écriture. Mythologies). Превод от френски Асен Чаушев, Весела Антонова, Галина Меламед и Стоян Атанасов. С., Колибри, 2004. (ISBN 954-529-305-5)
  • Ролан Барт за Ролан Барт (Roland Barthes par Roland Barthes). Превод от френски Красимир Петров, научен консултант Жана Дамянова. С., Агата-А, 2005, 252 с. (ISBN 954-540-045-5)
  • Системата на модата. Превод от френски Мая Горчева. Под научната редакция на Жана Дамянова. Предговор Жана Дамянова. С., ИГ Агата-А, 2005, 396 с. (ISBN 954-540-042-0)
  • Фрагменти на любовния дискурс (Fragments d'un discours amoureux), С., Изток-Запад, 2005. (ISBN 954-321-106-X)[2]
  • Подготовката на романа I и II. Бележки за лекционни и семинарни занятия в Колеж дьо Франс 1978-1979, 1979-1980, С., ЛИК, 2006. (ISBN 954-607-707-0)[3]
  • Дневник на скръбта. Превод от френски Валентина Бояджиева. С., ИГ Агата-А, 2010, 272 с. (ISBN 978-954-540-072-8)[4]
  • Удоволствието от текста. Предговор Богдан Богданов. С., Нов български университет, 2012, 110 с. (ISBN 978-954-535-704-6)

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Богдан Богданов. „Митът в културологията на Ролан Барт“. - Философска мисъл, 1981, № 2, 101-106.
  • Стоян Атанасов. „Погледът на Барт“. - Философия, 1992, № 5/1.

Виж още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Юлия Йорданова, „Фотографология“, рец. в електронно списание LiterNet, 13 април 2003, № 4 (41).
  2. Юлия Йорданова, „Любовният дискурс“, рец. в електронно списание LiterNet, 15 септември 2006, № 9 (82).
  3. Светлозар Игов, „Две книги за романа“, рец. в електронно списание LiterNet, 1 декември 2007, 12 (97).
  4. Марин Бодаков, „Зимната градина на Ролан Барт“, рец. във в. „Култура“, бр. 30 (2603), 10 септември 2010 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

За него