Ролан Барт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ролан Барт
френски семиотик
Роден
Починал
26 март 1980 г. (64 г.)
Научна дейност
Област Теория на литературата
Философия
Регион Западната философия
Епоха Философията на 20 век
Школа структурализъм
семиотика
постструктурализъм
Интереси семиотика, литературна теория, лингвистика

Подпис Roland Barthes signature.svg
Ролан Барт в Общомедия

Ролан Барт (на френски: Roland Barthes) е френски есеист, литературен критик, семиотик и философ на културата. Текстовете му разгръщат идеите на структурализма, екзистенциализма, постструктурализма, повлияни от психоанализата, марксизма и деконструкцията.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Получава класическо хуманитарно образование в Париж. През 1948–1950 г. преподава в Букурещ, където попада под влиянието на лингвосемиотичните идеи на А.-Ж. Гремас.

През 50-те работи като журналист. Симпатизира на новия роман, театъра на абсурда и естетиката на Бертолт Брехт. През 1953 г. публикува книгата „Нулева степен на почерка“, а през 1957 г. издава сборника с есета „Митологии“, анализиращи масовата култура.

През 1963-66 е ръководител на докторската дисертация на Цветан Тодоров.

В сборника си статии от средата на 60-те „Критически есета“ Барт отделя основно внимание на сложните отношения между език и личност. През 1975 г. се появява „Ролан Барт за Ролан Барт“, автобиография, започваща с думите „Всичко това трябва да се смята за изречено от герой на роман“, a през 1979 г. публикува „Писателят Солерс“.

През 1977 г. на особено внимание се радва книгата му „Фрагменти на любовния дискурс“, съставена от откъслеци дискурс, наречени „фигури“. Всяка от тях е „очертана (като знак) и възпроизведима (като образ или приказка)“.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Въображението на знака. Есета. Превод от френски Надя Дионисиева, Галина Меламед и Петър Гълъбов. С., Народна култура, 1991.
  • Разделението на езиците (есета), С., Наука и изкуство, 1995, 247 с. (ISBN 954-02-0188-8)
  • Camera Lucida. Записки за фотографията. Превод от френски Тереза Михайлова. Под редакцията на Красимир Мирчев. С., Агата-A, 2001, 144 с. (Punctum). (ISBN 954-540-021-8)[1]
  • Нулева степен на почерка. Митологии (Le degré zéro de l'écriture. Mythologies). Превод от френски Асен Чаушев, Весела Антонова, Галина Меламед и Стоян Атанасов. С., Колибри, 2004. (ISBN 954-529-305-5)
  • Ролан Барт за Ролан Барт (Roland Barthes par Roland Barthes). Превод от френски Красимир Петров, научен консултант Жана Дамянова. С., Агата-А, 2005, 252 с. (ISBN 954-540-045-5)
  • Системата на модата. Превод от френски Мая Горчева. Под научната редакция на Жана Дамянова. Предговор Жана Дамянова. С., ИГ Агата-А, 2005, 396 с. (ISBN 954-540-042-0)
  • Фрагменти на любовния дискурс (Fragments d'un discours amoureux), С., Изток-Запад, 2005. (ISBN 954-321-106-X)[2]
  • Подготовката на романа I и II. Бележки за лекционни и семинарни занятия в Колеж дьо Франс 1978-1979, 1979-1980, С., ЛИК, 2006. (ISBN 954-607-707-0)[3]
  • Дневник на скръбта. Превод от френски Валентина Бояджиева. С., ИГ Агата-А, 2010, 272 с. (ISBN 978-954-540-072-8)[4]
  • Удоволствието от текста. Предговор Богдан Богданов. С., Нов български университет, 2012, 110 с. (ISBN 978-954-535-704-6)

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Богдан Богданов. „Митът в културологията на Ролан Барт“. - Философска мисъл, 1981, № 2, 101-106.
  • Стоян Атанасов. „Погледът на Барт“. - Философия, 1992, № 5/1.

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Юлия Йорданова, „Фотографология“, рец. в електронно списание LiterNet, 13 април 2003, № 4 (41).
  2. Юлия Йорданова, „Любовният дискурс“, рец. в електронно списание LiterNet, 15 септември 2006, № 9 (82).
  3. Светлозар Игов, „Две книги за романа“, рец. в електронно списание LiterNet, 1 декември 2007, 12 (97).
  4. Марин Бодаков, „Зимната градина на Ролан Барт“, рец. във в. „Култура“, бр. 30 (2603), 10 септември 2010 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него