Роман II (Византийска империя)
| Роман II Ρωμανός Β΄ | |
| византийски император | |
 | |
| Роден |
938 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 9 ноември 959 – 15 март 963 |
| Предшественик | Константин VII |
| Наследник | Василий II Константин VIII |
| Семейство | |
| Род | Македонска династия |
| Баща | Константин VII Багренородни |
| Майка | Елена Лакапина |
| Братя/сестри | Теодора Порфирогенита |
| Съпруга | Анастасо-Теофано (956 – 963) |
| Деца | Анна Порфирогенита Василий ІІ Българоубиец Константин VIII |
| Роман II в Общомедия | |
Роман II (на гръцки: Ρωμανός Β΄; * 938; † 963) е византийски император (василевс), управлявал Византия от 9 ноември 959 до смъртта си на 15 март 963.
Произход и женитби[редактиране | редактиране на кода]
Син е на Константин VII и Елена Лакапина, дъщерята на Роман I. Баща му рано го жени за Берта (927/930 – 949 г.), дъщерята на прованския крал Хуго Арлски, но след смъртта ѝ през 949 г., се съгласява на брака на Роман с Анастасо, дъщеря на ханджия, станала през 956 г. царска снаха под името Теофано.
Император[редактиране | редактиране на кода]
Роман II наследява баща си Константин VII след като той умира. Имало слухове, че Константин VII е бил отровен.
По-голямата част от времето си Роман прекарва в развлечения. Голямо влияние по време на неговото управление имал евнуха Йосиф Вринга, както и съпругата му, амбициозната императрица Анастасо-Теофано. Въпреки че рядко се интересувал от управлението, Роман II в общи линии продължава успешно политиката на баща си, благодарение на неговите опитни съветници. През 961 – 2 г. е отблъснато нахлуване на маджарите на Балканския полуостров. Продължават мирните отношения с България и Киевска Рус.
По време на краткото му управление, военачалникът и бъдещ император Никифор Фока завладява остров Крит (961 г.). Там е ликвидиран Критския емират, чиито пиратски набези периодично са безпокояли егейското крайбрежие на империята от близо един век. В мащабната експедиция участва многочислен ромейски флот от 100 дромона, 200 хеландии и 50 хилядна армия. Пленените араби са доведени в столицата и разпратени да работят в селското стопанство.
След като завзема Крит, Никифор Фока се отправя към Киликия, владение на емира Саиф Ал Даулах. През декември 962 г. Никифор превзема и столицата му, Халеб (Алепо), където завзема хазната му. Арабите са принудени да отстъпят на византийците крайбрежието на Сирия. Тези победи повдигат духа и самочувствието на ромейската армия и дават начало на нов военно-политически възход за империята.
На 15 март 963 г. Роман II умира в Констанинопол. Слуховете, че е отровен от жена си, може би са недостоверни. Наследен е от двамата си малолетни сина Василий II и Константин VIII. След няколко месеца императрицата се омъжва за успешния военачалник Никифор Фока, който с подкрепата на армията е обявен за съимператор под името Никифор II. Теофано и Роман II имат и една дъщеря, Анна Порфирогенита, родена малко след смъртта му.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Роман II (959 – 963) Из „Лекции по история на Византия“, Петър Мутафчиев
| Константин VII Багренородни | → | император на Византийската империя (959 – 963) | → | Никифор II Фока |
