Роман I Лакапин
| Роман I Лакапин | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| Лични данни | ||
| Управление | 920 - 944 | |
| Роден | ок.870 | |
| Лакапе | ||
| Починал | 15 юни 948 | |
| Константинопол | ||
| Семейство | ||
| Брак | Теодора | |
Роман I Лакапин (на гръцки: Ρωμανός Α΄ Λακαπήνος) е византийски император от 920 г. до детронирането си на 16 декември 944 година.
Съдържание |
Произход [редактиране]
Роман е син на Теофилакт Непоносимия, служител в имперската охрана от арменски произход. Роден е в Лакапе, откъде идва и прозвището му — Лакапин. Въпреки, че не бил образован, бъдещият император успява бързо да се издигне във военен чин по време на Лъв VI Философ. През 911 г. е стратег охраняващ военноморската област Самос, а по-късно служи като друнгарий (адмирал) във флота.
В качеството на такъв, той трябвало да вземе участие във византийските операции срещу България през 917 година, но след скандал с Йоан Вогас не изпълнява мисията си. След разгрома в Битката при Ахелой същата година, където византийската армия на великия доместик Лъв Фока е унищожена, Роман по субективни причини не помага и не качва на корабите си бягащите ромеи, а се отправя към Константинопол. След повдигнатото обвинение от страна на августата Зоя Карбонопсина, Роман Лакапин е заплашен с ослепяване. Впоследствие за него се застъпват висши сановници и е амнистиран.
Военната катастрофа при Ахелой отслабила значително влиянието на правителството, контролирано от Зоя. Появили се всевъзможни слухове за членовете на правителството, както и за самата августа. Навярно, към края на 918 г., Лъв Фока и неговият шурей Константин Пафлагонски замислили как да отстранят регентството на малолетния законен император Константин VII Порфирогенет, а при възможност и самия него. Под предлог че защитават младия император, войските на Фока се появили до Хризопол, на отсрещния бряг на Босфора. Възможно е и самата Зоя да е търсила контакт с влиятелния генерал, за да укрепи собственото си положение. Според Стивън Рънсиман, съществува вариант Зоя Карбонопсина дори да е възнамерявала да се омъжи за Лъв Фока.
Предугаждайки развитието на нещата, наставникът на младия император - Теодор, замислил съюз с Роман Лакапин, друнгарий на флота и който му бил подръка. В началото на 919 г. Константин Пафлагонски решил да отстрани тази потенциална заплаха, като намери причина да разформирова флота, но бил арестуван по заповед на Роман Лакапин, когато последния пристигнал в двореца, за да надзирава изплащането заплатите на екипажите.
След този удар, Зоя Карбонопсина изгубила всякакъв контрол над ситуацията и била принудена да отстъпи регентския пост. Наставникът Теодор убедил младия император да назначи отново за регент патриархa Николай Мистик. Първият акт на Николай Мистик бил да уволни Лъв Фока, а на неговото място да назначи Йоан Гаридас. Фока решил да обезпечи положението си, като за всеки случай помолил патриарха да назначи някой негов роднина на длъжността Велик Етериарх - началник на императорските телохранители. Патриархът в началото се съгласил, но след това отхвърлил предложението. Лъв Фока бил принуден да отправи към Роман Лакапин предложение за брак между техни родственици и съюз. Макар и господар на положението в Константинопол, Лакапин все пак се съгласил, двамата се заклели и на Фока било позволено да се завърне при армията си в Хризопол. Навярно Фока предполагал, че Лакапин никога няма да успее да се домогне до императорския престол, но недооценил правилно възможностите на своя нов съюзник.
Възкачване [редактиране]
На 25 март 919 г. друнгария на флота Роман Лакапин получил почетния сан магистър, и бил обявен за Велик Етериарх. Роман Лакапин разполага с достатъчно обществена и държавна подкрепа за да си присвои ефективното управление. През май 919 г. Лакапин се обявява за василеопатор и настойник на младия четиринадесетгодишен василевс Константин VII, като го жени за своята дъщеря Елена, превръщайки се в действителния управник на Империята. Лишена от титлата си на августа, Зоя все пак е оставена да живее в двореца като частно лице, понеже пред Лакапин се явявала вече друга пречка - самият Фока, който продължавал да има влияние над армията.
До Лъв Фока било изпратено писмо, подписано от младия император, в което го съветвали да не реагира на тези събития. Нежелаещ да се примири с това положение, Фока се разбунтува, но не е в състояние да спечели лоялността на своите войници. Причина за това се явява обнародването на императорски указ, в който Константин VII Порфирогенет приветства Лакапин като негов защитник и осъжда бунта на Фока. Войниците преминават на страната на Лакапин. Налага се Фока да избяга, но е заловен от имперски агенти във Витиния. Впоследствие Лъв Фока е ослепен по заповед на Роман Лакапин. Лишена от своя могъщ съюзник, Зоя се опитала да отрови Лакапин, който заповядал тя да бъде арестувана и вторично подстригана за монахиня. След като Зоя е изпратена в манастир, Роман Лакапин е обявен за кесар през септември 919 г.
Съуправление [редактиране]
През декември 920 г. Роман I Лакапин е обявен и коронован за василевс, съимператор на малолетния Константин VII Порфирогенет. Издига тримата си сина Христофор, Стефан и Константин за кесари, сродява дъщерите си за знатни аристократични фамилии. Получава и подкрепата на завърналият се от изгнание патриарх Николай Мистик.
Издигането на Роман предизвиква агресията на българският цар Симеон I, който също имал планове за византийския престол. Той предприема няколко похода и демонстрации пред стените на Константинопол, но не успява да промени съществено положението. След смъртта му през 927 г. византийското правителство признава на неговият син Петър I титлата "Василевс на Българите". С България е сключен мирен договор за срок от 30 години.
Роман Лакапин е умел, макар и авторитарен администратор. Справя се с вътрешната опозиция и укрепя състоянието на държавата. Защитава дребните земевладелци и селяни срещу опитите на едрите поземлени собственици (т.нар. динати) да присвоят имотите им. През 941 г. военачалника Йоан Куркуа печели битки срещу арабите в Северна Месопотамия, докато флот на Киевска Рус е победен атакувайки Константинопол.
Императора не е популярен сред столичния елит заради неблагородният му произход и липсата на образование. През декември 944 г. Роман Лакапин е детрониран и заточен в манастир от синовете си, които желаят да управляват. На свой ред също са детронирани през януари 945 г. от Константин VII Порфирогенет, който най-накрая успява да вземе властта в ръцете си.
Семейство [редактиране]
От брака си с Теодора, която умира през 922, Роман има 6 деца:
- Христофор Лакапин, съ-император от 921 до 931, който се жени за Августа София и от нея е баща на Мария (наречена по-късно Ирина), която се омъжва за българския цар Петър I;
- Стефан Лакапин, съ-император от 924 до 945, умира през 967.
- Константин Лакапин, съ-император от 924 до 945, умира през 946.
- Теофилакт Лакапин, константинополски патриарх от 933 до 956.
- Елена Лакапина, която се омъжва за император Константин VII.
- Агата Лакапина, която се омъжва Роман Аргир; техен внук е император Роман III.
Император Роман I има и незаконен син, евнуха Василий, който има влияние в двора в периода 976–985.
| Константин VII Багрянородни | → | император на Византийската империя (920 – 944, съвместно с Константин VII Багрянородни) |
→ | Константин VII Багрянородни |
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
