Ромуалд Пржевалски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ромуалд Пржевалски
руски журналист, български революционер

Роден
1870 г.
Починал
1904 г. (34 г.)
Харков, Руска империя

Ро̀муалд Григориевич Пржева̀лски или Ро̀муалд Пшева̀лски (на полски: Romuald Grigoriewicz Przewalski; на руски: Ромуальд Григорьевич Пржевальский) е руски журналист, славянофил от полски произход.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1870 г. във Витебска губерния, Руска империя, днес Беларус. Основателят на рода е запорожки казак, въздигнат за бойни заслуги в полски болярин от крал Стефан Батори и семейството постепенно се ополячва.[2] Племенник е на видния изследовател Николай Пржевалски.[2] Учи във Витебската гимназия, където е съученик с Николай Лоски,[3] а по-късно завършва право в Санктетербургския университет и става адвокат.[2]

По възгледи Пржевалски е славянофил-федералист, последовател на политическата теория на Борис Чичерин, и пледира за общославянска солидарност.[2] Автор е на преведената и на полски брошура „Долой отжившие девизы“ (Долу отживелите лозунги), в която поставя Полския въпрос на общославянска основа. Сътрудник е на няколко руски периодични издания, като „Санкт-Петербургские ведомости“, „Рус“, „Син Отечества“, „Известия на Славянското благотворително общество“, „Славянский век“ и други.[2]

През лятото на 1903 година пристига в Османската империя и участва като доброволец в Илинденско-Преображенското въстание, като подкрепя четата на генерал Иван Цончев в Пирин. Самоубива се през 1904 година.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония. История и политическа съдба, т.I, София, Колектив на МНИ, 1994 г. стр. 265.
  2. а б в г д Тагеев, Б. Из македонских воспоминаний русского добровольца // „Русский вестник“ № 1. 1904 г. Посетен на 26 септември 2013 г.
  3. Лосский, Н. О. Воспоминания. Жизнь и философский путь // Вопросы философии, 1991, № 10, стр. 148 – 149. Посетен на 26 септември 2013 г.
  4. „Македония“, бр. 9, май 1904 г., стр. 18.