Роналдо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златна топкаPallonedoro.svg
Flag of Brazil.svg Роналдо
Ronaldo2009Corinthians.jpg
Лична информация
Прякор Феномена
Цяло име Роналдо Луиш Назарио де Лима
Дата на раждане 22 септември 1976 г.  (на 38 г.)
Място на раждане Рио де Жанейро, Бразилия
Ръст 183 см
Пост Нападател
Юношески отбори
1990–1993 Flag of Brazil.svg Сао Кристовао
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1993–1994
1994–1996
1996–1997
1997–2002
2002–2007
2007–2008
2009–2011
Общо:
Flag of Brazil.svg Крузейро
Flag of the Netherlands.svg ПСВ Айндховен
Flag of Spain.svg Барселона
Flag of Italy.svg Интер
Flag of Spain.svg Реал Мадрид
Flag of Italy.svg Милан
Flag of Brazil.svg Коринтианс
14
46
37
68
127
20
31
343
(12)
(42)
(34)
(49)
(83)
(9)
(18)
(247)
Национален отбор
1993
1996
1994–2011
Flag of Brazil.svg Бразилия 17
Flag of Brazil.svg Бразилия 23
Flag of Brazil.svg Бразилия
7
8
98
(5)
(6)
(62)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Роналдо е бивш бразилски футболист. Пълното му име е Роналдо Луиш Назарио де Лима (на португалски Ronaldo Luis Nazário de Lima, произнася се най-близко до Руналду Луиш Назариу де Лима). Наричан е още The Boy Wonder, The Kid, The Miracle Man, The Keeprs Nightmare, „Феномена“ (O Fenômeno), The Unstoppable, The Number 9, The King. Роден е на 22 септември 1976 г. в кв. "Бенто Рибейро" в Рио де Жанейро. Играе на поста нападател.

Роналдо е един от водещите голмайстори в света през 1990-те и началото на 21-ви век. Той печели два пъти Златната топка на Франс футбол през 1997 г. и 2002 г. Освен това, той е един от двамата футболисти печелили наградата на ФИФА за „Играч на годината“ три пъти, другият е френският футболист Зинедин Зидан. През 2007 г. той е обявен за един от най-добрите единайсет за всички времена от „Франс футбол“ и е включен във ФИФА 100, списък на 100-те най-велики футболисти. През 2010 г. е избран от Goal.com за Играч на Десетилетието в онлайн проучване, събирайки 43,63% от всички гласове и е включен като център нападател в Отбора на Десетилетието.

Изиграва 97 международни срещи за националния отбор по футбол на Бразилия, в които вкарва 62 гола. Той е част от бразилския национален отбор, който печели през 1994 г. и 2002 г. световните първенства. През 2006 г. Роналдо става голмайстор на световните първенства за всички времена с петнадесет гола изпреварвайки предишния рекорд на Герд Мюлер от 14 гола.

Клубна кариера[редактиране | edit source]

Крузейро[редактиране | edit source]

През 1993 г. Роналдо започва футболната си кариера в Крузейро. В първата си година за Крузейро, той вкарва 12 гола в 14 мача и ги извежда до първата им Купа на Бразилия.

ПСВ Айндховен[редактиране | edit source]

След като е открит от известния холандски търсач на таланти Пит де Висер, той е закупен за 6 милиона щатски долара от ПСВ Айндховен през 1994 г., където вкара 42 гола в 46 шампионатни мача и вкарва общо 54 гола в 57 официални мача. С ПСВ, Роналдо печели холандската купа през 1996 г. и е голмайстор на Ередивизи през 1995 г.

Барселона[редактиране | edit source]

По-късно привлича вниманието на сър Боби Робсън, мениджър по това време във ФК Барселона. Роналдо играе за Барса през сезона 1996/97 и вкарва 47 гола в 49 мача (във всички турнири), като по този начин извежда каталунците до спечелването на Купата на носителите на национални купи (като вкарва победния гол във финала), Купата на Краля и Суперкупата на Испания. Той също така става голмайстор на Примера Дивисион през 1997 г. с 34 гола в 37 мача. До сезон 2008/09, Роналдо остава последният играч вкарал повече от 30 гола в Примера Дивисион. На двадесет годишна възраст Роналдо става най-младият играч обявен за „Играч на годината“ от ФИФА през 1996. Той завършва втори в класацията за Златната топка през същата година.

Интер[редактиране | edit source]

През следващата година подписва с Интер за рекордна за тогава сума и им помога да повторят предишния си печеливш поход, този път в Купата на УЕФА, където вкарва третия гол за Интер във финала. Роналдо бързо се адаптира към италианския стил на игра в първия си сезон, завършвайки втори в класацията за голмайстори и се превръща в завършен нападател. Той започва да прави асистенции, става първи избор при дузпи, вкарва свободни удари и става капитан на отбора в края на сезона. По време на престоя си в Интер вкарва няколко гола срещу Милан в дербито на Милано. Роналдо печели наградата „Играч на годината“ на ФИФА за втори път през 1997 г., както и Златната топка същата година. На следващата година, след Световното първенство по футбол във Франция, той завършва на второ място за играч на годината на ФИФА и трети за футболист на годината в Европа.

На 21 ноември 1999 г., по време на мач срещу Лече, Роналдо изкривява коляното си и е принуден да напусне терена. Медицинският преглед след мача потвърждава, че нападателят е с разкъсано сухожилие в коляното и се изисква хирургична намеса. При първото си завръщане на 12 април 2000 г., той играе само седем минути по време на първия мач от финала за Купата на Италия срещу Лацио, когато контузва коляното си за втори път. След две операции и месеци на рехабилитация Роналдо се завръща за Световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002 г., помагайки на Бразилия да спечели петата си титла. По-късно през 2002 г. той печели наградата „Играч на годината“ за трети път и преминава от Интер в Реал Мадрид. Роналдо получава най-популярния си псевдоним „Феномена“ от италианската преса, докато играе в Италия. Той е обявен за 20-ти най-добър футболист за всички времена за Интер според Times Online. Роналдо изиграва 99 мача и вкарва 59 гола за „Нерадзурите“.

Реал Мадрид[редактиране | edit source]

Роналдо в игра за Реал.

Подписва с Реал Мадрид за 39 милиона евро и продажбата на фланелки с неговото име чупи всички рекорди за продажби в първия ден. Така става един от малкото играчи играли за Реал Мадрид и Барселона. Той не играе заради контузия до октомври 2002 г., но феновете продължават да пеят името му. Роналдо вкарва два гола в дебюта си за Реал Мадрид и получава овации на стадион „Сантяго Бернабеу“. Същото се случва и на финалния мач за сезона срещу Атлетик Билбао, когато Роналдо вкарва отново и завършва първия си сезон с 23 гола и титла в Ла Лига за 2003 г., която не успява да спечели преди това в Барселона. С Реал той печели Интерконтиненталната купа през 2002 г. и испанската Суперкупа през 2003 година. Във втория мач от чевъртфинала в Шампионската лига Роналдо вкарва хеттрик при гостуването на Манчестър Юнайтед и ги вади от турнира, а публиката на стадион „Олд Трафорд“ става на крака, когато е сменен. Реал е на път да спечели требъл през сезон 2003/04 докато Роналдо не се контузва в края на сезона и те губят финала на Копа дел Рей, полуфинала на Шампионската лига и губят форма в първенството. Този сезон той завършва като голмайстор на лигата и е награден с Пичичи въпреки, че Реал губи титлата от Валенсия. Реал Мадрид отпада на осминафинал в Шампионската лига от Арсенал и трети пореден сезон е без трофей. По време на престоя си в Реал Мадрид Роналдо отбелязва срещу някои от най-големите им противници, включително срещу Атлетико Мадрид и Барселона. Със закупуването на Рууд Ван Нистелрой през 2006 г., Роналдо все повече и повече губи доверието на Фабио Капело поради травми и проблеми с теглото.

Милан[редактиране | edit source]

На 18 януари 2007 г. Роналдо преминава в Милан за трансферна сума от 7.5 млн. евро. На 26 януари, Роналдо успешно преминава медицински тестове в тренировъчния комплекс Миланело и трансфера е приключен на 30 януари, като получава екип с номер 99. В първия си сезон в Милан Роналдо вкарва 7 гола в 14 мача. След преминаването му в Милан Роналдо става един от малкото играчи играли за Интер и Милан в Миланското дерби и е единственият играч вкарал и за двата отбора в дербито (за Интер в сезон 1998/99 и за Милан в сезон 2007/08). Той изиграва само 300 минути в единствения си сезон в Милан изпълнен с контузии и проблеми с теглото. Общо вкарва 9 гола в 20 мача за Милан.

През сезон 2006/07 Милан печели титлата в Шампионска лига, но Роналдо е изиграл мачове в турнира за Реал Мадрид и не е допуснат да участва с Милан. Най-близко той е бил през 2003 г., когато помага на Реал да достигне полуфиналите, в които те губят от Ювентус.

На 13 февруари 2008 г., Роналдо получава тежка контузия в коляното, при приземяване след игра с глава в мач на Милан с Ливорно, и това слага край на сезона за него. След мача става ясно, че има разкъсани коленни връзки на лявото коляно. Това е третата подобна контузия, като първите две са на дясното коляно през 1998 г. и 2000 г. Освободен е от Милан в края на сезона поради изтичане на договора му.

Коринтианс[редактиране | edit source]

Роналдо тренира с Фламенго по време на възстановяването си от операция на коляното, и борда на директорите на клуба заявява, че желае да се присъедини към отбора. Въпреки това на 9 декември той подписва едногодишен договор със съперника на Фламенго в лигата Коринтианс. Съобщението получава висока публичност в бразилската преса за това, че е предпочел Коринтианс, тъй като преди това публично е заявил, че харесва Фламенго.

Роналдо изиграва първия си мач за Коринтианс на 4 март 2009 г. за Купата на Бразилия срещу Итумбиара, в която той влиза като резерва на Хорхе Енрике. Роналдо вкарва първия си гол за Коринтианс на 8-ми март 2009 г., в мач срещу Палмейрас. Той помага на отбора да спечели шампионата Паулища с 10 гола в 14 мача.

С Роналдо Коринтианс побеждава Интернасионал с общ резултат 4-2 и Коринтианс печели третата си Купа на Бразилия (втората в кариерата на Роналдо), като по този начин Коринтианс печели място в Копа Либертадорес 2010. Роналдо завършва бразилската Серия А 2009 г. с 12 гола в 20 мача.

През февруари 2010 г., Роналдо подписа договор с Коринтианс до 2011 г. и обявява, че ще прекрати футболната си кариера след това. На 14 февруари 2011 футболистът официално слага край на спортната си кариера.

Национален отбор[редактиране | edit source]

Роналдо дебютира за националния отбор на Бразилия на 17-годишна възраст срещу отбора на Аржентина. Получава повиквателна още за Световното първенство в САЩ през 1994 г. Второто световно първенство, на което участва е през 1998 г . във Франция. Третото му световно първенство е през 2002 г. в Япония и Южна Корея, на което става голмайстор с 8 гола. Четвъртото му световно първенство е през 2006 г. На третия мач на Бразилия срещу Япония (завършил 4-1 за бразилците) отбелязва два гола, като по този начин изравнява рекорда на германеца Герд Мюлер от 14 гола отбелязани на световни първенства. На осминафиналният мач Бразилия-Гана (3-0) отбелязва един гол и с 15 гола става единствения футболист в света с такова постижение.

Статистика[редактиране | edit source]

Клубна кариера[редактиране | edit source]

Клуб Сезон Шампионат Купа Континентални
турнири1
Други
турнири2
Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Крузейро 1993 16 12 0 0 4 8 1 0 21 20
1994 18 22 0 0 8 2 0 0 26 24
Общо 34 34 0 0 12 10 1 0 47 44
ПСВ Айндховен 1994-95 33 30 1 2 2 3 0 0 36 35
1995-96 13 12 3 1 5 6 0 0 21 19
Общо 46 42 4 3 7 9 0 0 57 54
Барселона 1996-97 37 34 4 6 7 5 1 2 49 47
Общо 37 34 4 6 7 5 1 2 49 47
Интер 1997-98 32 25 4 3 11 6 0 0 47 34
1998-99 19 14 2 0 6 1 1 0 28 15
1999-00 7 3 1 0 0 0 0 0 8 3
2000-01 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
2001-02 10 7 1 0 5 0 0 0 16 7
Общо 68 49 8 3 22 7 1 0 99 59
Реал Мадрид 2002-03 31 23 1 0 11 6 1 1 44 30
2003-04 32 24 5 2 9 4 2 1 48 31
2004-05 34 21 1 0 10 3 0 0 45 24
2005-06 23 14 2 1 2 0 0 0 27 15
2006-07 7 1 2 1 4 2 0 0 13 4
Общо 127 83 11 4 36 15 3 2 177 104
Милан 2006-07 14 7 0 0 0 0 0 0 14 7
2007-08 6 2 0 0 0 0 0 0 6 2
Общо 20 9 0 0 0 0 0 0 20 9
Коринтианс 2009 30 20 8 3 0 0 0 0 38 23
2010 20 9 0 0 7 3 0 0 27 12
2011 2 0 0 0 2 0 0 0 4 0
Общо 52 29 8 3 9 3 0 0 69 35
Общо за кариерата 384 280 35 19 93 49 6 4 518 352

1Континенталните турнири включват Копа Либертадорес, Шампионска лига, Купа на УЕФА и Купа на носителите на купи
2Други турнири включват Суперкопа Либертадорес, Рекопа Судамерикана, Суперкупа на Испания и Междуконтинентална купа

Национален отбор[редактиране | edit source]

Бразилия
Година Мачове Голове
1994 4 1
1995 6 3
1996 4 5
1997 20 15
1998 10 5
1999 10 7
2000 0 0
2001 0 0
2002 12 11
2003 8 3
2004 11 6
2005 5 1
2006 7 5
2007 0 0
2008 0 0
2009 0 0
2010 0 0
2011 1 0
Общо 98 62

Голов коефициент[редактиране | edit source]

Общо за кариерата
Отбор Мачове Голове Голове на мач
Клубни отбори 518 352 0,68
Бразилия 098 062 0,63
Олимпийски игри 006 005 0,83
Общо 622 419 0,67

Награди и постижения[редактиране | edit source]

Бразилия[редактиране | edit source]

Крузейро Flag of Brazil.svg Бразилия[редактиране | edit source]

  • Носител на Купа на Бразилия: 1993

ПСВ Айндховен Холандия[редактиране | edit source]

  • Носител на Купа на Холандия: 1995/96

Барселона Flag of Spain.svg Испания[редактиране | edit source]

Интер (Милано) Flag of Italy.svg Италия[редактиране | edit source]

Реал (Мадрид) Flag of Spain.svg Испания[редактиране | edit source]

  • Шампион на Испания: 2002/03
  • Носител на Междуконтинентална купа: 2002
  • Носител на Суперкупа на Испания: 2003
  • Носител на Суперкупа на УЕФА: 2002

Коринтианс (Сао Паоло) Flag of Brazil.svg Бразилия[редактиране | edit source]

  • Шампион на щата Сан-Паулу: 2009
  • Носител на Купа на Бразилия: 2009

Индивидуални[редактиране | edit source]

  • Голмайстор на Ередивизе: 1994-95
  • 2 голмайстор на Примера дивисион: 1996/97 и 2003/04
  • Голмайстор №1 на Европа – Сезон 1996/97
  • Вторият футболист с най-много отбелязани голове на финали на Световно първенство — 15 гола.
  • Голмайстор на Световното първенство 2002 г. — 8 гола
  • Най-добър футболист на Копа Америка: 1997
  • Наградата на ФИФА за футболист №1 на Световното първенство: 1998
  • 3 кратен ностиел на награда "Браво" за най-добър млад футболист на годината в Европа: 1995, 1997, 2002
  • 3 пъти футболист №1 на света според класацията на ФИФА: 1996, 1997, 2002
  • 2 пъти носител на Златната топка на „Франс Футбол“ за футболист №1 в света за годината: 1997, 2002
  • Включён в списъка на ФИФА 100
  • Играч на годината – версия на ФИФА про: 1999

Външни препратки[редактиране | edit source]

Национален отбор по футбол на Бразилия - Световно първенство 2006

1 Дида | 2 Кафу | 3 Лусио | 4 Жуан | 5 Емерсон | 6 Роберто Карлош | 7 Адриано | 8 Кака | 9 Роналдо | 10 Роналдиньо | 11 Зе Роберто | 12 Рожерио Сени | 13 Сисиньо | 14 Луизао | 15 Крис | 16 Жилберто | 17 Жилберто Силва | 18 Минейро | 19 Жуниньо | 20 Рикардиньо | 21 Фред | 22 Жулио Сезар | 23 Робиньо