Рони Джеймс Дио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рони Джеймс Дио
Ronald James Padavona
американски певец
11 юни 2009 г.
Роден
Починал
16 май 2010 г. (67 г.)
ПогребанЛос Анджелис, САЩ
Музикална кариера
ПсевдонимRonnie James Dio
Стилхевиметъл, хардрок, блус рок, традиционен хевиметъл
Инструментивокал[1]
Гластенор
Активност1958 – 2010
ЛейбълУорнър Брос
Участник вДио“, „Рейнбоу“, „Блек Сабат“, „Хевън енд Хел“, „Елф

Уебсайтwww.ronniejamesdio.com
Рони Джеймс Дио в Общомедия

Ро̀ни Джеймс Дѝо (на английски: Ronnie James Dio) е американски рок певец и композитор на рок, хардрок и хевиметъл музика и един от най-великите и влиятелни вокали световно. Роден е на 10 юли 1942 г. в Портсмът, Ню Хампшър, но израства в град Кортланд, щата Ню Йорк. Истинското му име е Роналд Падавона. По време на 53-годишната си активност е вокалист на групите Елф, Рейнбоу, Блек Сабат, Дио и Heaven & Hell. Умира на 16 май 2010 г. от рак на стомаха.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Дио израства в Ню Йорк, където в края на 50-те чиракува в различни групи като The Vegas Kings, Ronnie & The Rumblers и Ronnie And The Red Caps. В периода 1961 – 67 г. оглавява Ronnie Dio and the Prophets, не само като вокалист, но и свири на пиано, бас китара и дори на тромпет. Многостранно развит талант, той също работи и като продуцент.

Според издадената през 1990 г. книга в България за „Дийп Пърпъл“ от двама унгарци Рони е известен като Роналд Падавона.

Елф[редактиране | редактиране на кода]

През 1967 г. формира групата The Electric Elves, група, която в началото на 70-те сменя името си на „Елф“. В средата на 1970 г. цялата група е сполетяна от автомобилна катастрофа, в която загива китаристът Ник Пантас. Дио поема водещите вокали и баса, а останалата част от групата включва Дейвид Файнщайн (китара), Мики Лий Сол (клавишни) и Гари Дрискол (ударни). „Елф“ е забелязана от Роджър Глоувър и Иън Пейс от Дийп Пърпъл през 1972 г. и си урежда договор за продукция на две американски турнета. През 1973 г. в „Елф“ се включва басистът Крейг Грубър, което позволява на Дио да се съсредоточи върху вокалите. Китаристът Файнщайн се отказва от турнето и първоначално е заместен от Стийв Едуардс. От 1974 г. Марк Носийф поема перкусиите. През 1975 г. Глоувър предоставя възможност на Дио да участва в проекта му The „The Butterfly Ball and the Grasshopper's Feast“ и това дава на Дио широката признателност, която желае.

Рейнбоу[редактиране | редактиране на кода]

След като вече напуска Дийп Пърпъл и е записал едно парче с „Елф“ Ричи Блекмор създава Рейнбоу. Той привлича в групата Дио, Сол, Грубър и Дрискъл от „Елф“. Дебютният албум „Ritchie Blackmore's Rainbow“ е несправедливо считан за лоша имитация на „Дийп Пърпъл“. Всъщност песните са вдъхновени от класическата музика, а тематиката на текстовете е средновековна. В този период Дио пише освен текстовете също така и музиката за някои парчета. Почти веднага след излизането на албума Блекмор уволнява всички с изключение на Дио. Новият барабанист е Кози Пауъл, басист е Джими Бейн, а зад кийборда е Тони Кери. В този състав излиза „Rising“. Този албум и следващия („Long Live Rock'n'Roll“) имат сравнително голям успех. Синглите и от трите албума („Man On The Silver Mountain“, „Catch The Rainbow“, „Starstuck“, „Kill The King“, „Long Live Rock'n'Roll“) стават класика в рок и хеви музиката. След излизането на албума и промоционалното му турне Дио напуска, за да замени Ози Озбърн в Блек Сабат.

Блек Сабат[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 г. Дио напуска като пренася дарбата си на певец и текстописец в Блек Сабат, където прави много за подмладяването на отслабващата група. Първият му албум с групата отбелязва най-големия и успех от „Sabotage“ насам. Именно на промоционалното турне на албума Дио популяризира жеста станал символ на хевиметъла – mano cornuto. След турнето барабанистът Бил Уорд напуска групата, поради лични причини и е заменен от Вини Апис. В този състав е записан албумът „Mob Rules“. След това през 1980 г. е издаден албумът „Live Evil“, съдържащ концертни изпълнения. След това Дио напуска, като оставя групата на много добро ниво, с много нови фенове. Синглите от албумите с тази група не стават хитове в класациите, но са емблематични за Дио („Heaven And Hell“ и „The Sign Of The Southern Cross“).

Дио[редактиране | редактиране на кода]

След напускането на „Блек Сабат“, вече световноизвестен и всепризнат, Дио решава да създаде своя собствена група, под името Дио. В нея участват бившите му колеги Вини Апис (от „Блек Сабат“) и Джими Бейн (от „Рейнбоу“). Вивиан Кемпбъл поема китарата, а Клод Шнел – клавишните. Дебютният албум „Holy Diver“ излиза през май 1983 г. и въпреки че достига само до 61-во място, той е едно обещаващо начало. Следващите два албума „Last In Line“ и „Sacred Heart“ имат по-голям успех. По време на турнето за „Sacred Heart“, Дио написва още няколко парчета, които излизат в компилация, наречена „Time To Burn“.

През 1986 г. Кемпбъл напуска, за да се присъедини към Уайтснейк и е заменен от Крейг Голди. След излизането на „Dream Evil“ през 1987 г., Дио сменя целия състав на групата. Новата група издава „Lock Up The Wolves“. През 1992 г. Дио се събира отново с „Блек Сабат“, с които издава успешния „Dehumanizer“. През 1993 г. възстановява старата си група с нов китарист – Трейси Джи. В този състав групата издава „Strange Highways“ (1994), „Angry Mashines“ (1996) и „Inferno - Last In Live“ (1998).

През 2000 г. Голди се връща за осмия студиен албум на „Дио“ „Magica“ (който достига 13-о място в класациите), но отново напуска преди излизането на деветия – „Killing The Dragon“. Въпреки всичко той се връща през 2004 г. за „The Master Of The Moon“. През 2005 г. излиза концертният албум „Live Evil - Live In New York City“, а през 2006 г. излиза DVD с концерта от Русия по време на световното му турне. Въпреки че албумите не достигат по-първите места в класациите, Дио отново създава сингли, влезли в историята: „Holy Diver“, „Rainbow In The Dark“, „Don't Talk To Strangers“, „We Rock“, „Straight Through The Heart“ и др. През 2007 г. съвместно с Тони Айоми от Блек Сабат създават проекта „Heaven & Hell“ и издават албум и DVD.

В едно хардрок списание, в статия за него се казва, че „с гласа си може да обърне и товарен влак“. Сигурно е така! Гласът му е запомнящ се, изключително специфичен, силен и плътен.

Heaven & Hell[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 2006 г., Дио заедно с Тони Айоми, Гийзър Бътлър и Вини Апис формират групата Heaven & Hell – на името на първия албум на Блек Сабат с Дио. През 2007 г. групата записва три нови песни за компилационния албум Black Sabbath: The Dio Years. През 2009 г. издават албума The Devil You Know. Последният концерт на групата и изобщо на Рони Джеймс Дио е на 29 август 2009 г.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на Дио в Каварна, България

Почива на 16 май 2010 година от рак на стомаха, след около едногодишно боледуване.

В България е издигнат единствения в света паметник на Дио. Той се намира в Каварна, негов автор е скулпторът Красимир Кръстев-Ломски, монументът е открит на 23 октомври 2010 г.

Членство в групата[редактиране | редактиране на кода]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

С Рейнбоу[редактиране | редактиране на кода]

С Блек Сабат[редактиране | редактиране на кода]

С Дио[редактиране | редактиране на кода]

С Heaven & Hell[редактиране | редактиране на кода]

С All Stars[редактиране | редактиране на кода]

Други участия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


  1. Ronnie James Dio obituary // 17 май 2010 г. Посетен на 21 април 2018 г.