Рони Петерсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Рони Петершон)
Рони Петерсон
Роден
Йоребру, Швеция
Починал
Националност Швеция
Кариера
Активност1970 - 1978
ОтбориМарч
Тирел
Лотус
Състезания123
Шампион-
Победи10
Подиуми26
Точки206
Първи позиции14
НБО9
Първи старт1970 ГН Монако
Първа победа1973 ГН Франция
Последна победа1978 ГН Австрия
Последен старт1978 ГН Италия
Рони Петерсон в Общомедия

Бенгт Рони Петерсон (на шведски: Bengt Ronnie Peterson, произнася се: rɔni ˈpɛtɛʂon) е шведски автомобилен състезател, пилот от Формула 1. Един от най-обичаните пилоти от Формула 1 през 70-те години на 20. век.

Умира на 11 септември 1978 година, когато е на 34-годишна възраст, от тежки наранявания, причинени от състезателен инцидент на пистата Монца, Италия. Въпреки своята кончина, Рони става (посмъртно) вицешампион на Формула 1 за 1978 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 февруари 1944 г. е в квартал Алмбю на град Йоребру, Швеция.

Петерсон започва кариерата си в картинг състезания, традиционна дисциплина, където мнозина от пилотите започват кариерата си в моторните спортове. След като спечелва няколко титли по картинг, включително и две шведски титли през 1963 и 1964 г., Рони се премества в по-голямата Формула 3, където печели престижното състезание за Голямата награда на Монако през 1969 година.

По-късно същата година спечелва европейския шампионат на Формула 3, след което получава покана от екипа от Формула 1 – Марч, да се премести във Формула 1, която покана приема веднага.

След като престоява в екипа три години и спечелва пет подиума, всичките през 1971 година (включително и подиум за ГП на Германия 1972), Петерсон се присъединява към екипа на Колин Чапман - Лотус през 1973 година, партнирайки си със защитаващия своята шампионска титла бразилски пилот Емерсон Фитипалди. По време на първите си два сезона с екипа на Лотус шведът спечелва седем победи, постигайки собствен рекорд от спечелени 52 точки в шампионата през 1973 година.

След много слаб сезон през 1975 година, в който шведът не постига нито една победа или подиум, и след само едно състезание за Лотус в ГП на Бразилия 1976, където не завършва след контакт с Марио Андрети, Рони преминава обратно в Марч, за който печели победа в състезанието за Голямата награда на Италия.

След като прекарва 1977 година във британския тим „Тирел“, където записва само едно трето място в Золдер, шведът се премества обратно в Лотус, където е втори пилот след лидера Андрети.

През 1978 година Петерсон печели две победи през сезона, на пистите Килами в ЮАР и Остеррайхринг в Австрия.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Рони и неговия болид, Йоребру, Швеция

Състезанието за Голямата награда на Италия през месец септември 1978 е последното за Рони. Той поврежда непоправимо своя Лотус 79 на тренировката и се налага да се състезва в създадения за по-дребния Андрети болид, който не му е удобен.

В дните след състезанието много пилоти заявяват, че зелената светлина за старт е светнала твърде рано, и колите на задните редове стартират в движение, което води до скупчване на първия шикан. Четиримата най-предни състезатели, Андрети, Жил Вилньов, Жан-Пиер Жабуй и Ники Лауда, са достатъчно далеч, но Петерсон стартира лошо от третия ред на решетката и веднага е подминат от Алън Джоунс, Жак-Анри Лафит и Джон Уотсън. Джоди Шектър и Рикардо Патрезе, стартиращи 10-и и 12-и, минават през линията на завоя, Шектър се връща на пистата доста пред групата, но Патрезе се връща точно пред Джеймс Хънт, който финтира наляво и се сблъсква с Питърсон, Виторио Брамбила, Карлос Ройтеман, Ханс-Йоахим Щук, Патрик Депайе, Дидие Пирони, Дерек Дейли, Клей Регацони и Брет Лънгър.

Лотусът на Рони се блъска силно в мантинелите и се запалва, преди да отскочи обратно в средата на пистата. Той е хванат в капан в горящата развалина, но Хънт, Регацони и Депайе успяват да го освободят с леки изгаряния, докато маршалите на трасето гасят колата. Той е извлечен и положен в средата на пистата в пълно съзнание, но с тежки наранявания на крака. По-късно Хънт казва, че е спрял Питърсън да си гледа краката, за да му спести допълнителни страдания. В този момент по-лошо е положението за Брамбила, който е ударен по главата от летящо колело и е в кома в колата си. Брамбила е сериозно наранен и се състезава във Формула 1 цяла година по-късно. Рони и другите ранени пилоти са откарани в болница в Милано. Състезанието е подновено, след като пистата е почистена. Рентгеновите снимки на Питърсон показват, че има около 27 фрактури на краката и стъпалата. След обсъждане с него е изпратен в интензивно отделение за операция. През нощта състоянието му се влошава и той е диагностициран с мастна емболия. На сутринта е диагностицирана пълна бъбречна недостатъчност. Обявен е за мъртъв в 9:55 сутринта на 11 септември 1978 г.

На неговото погребение присъстват Кен Тирел, Колин Чапман, Джеймс Хънт, Джоди Шектър, Джон Уотсън, Емерсон Фитипалди, Гунар Нилсон и Ники Лауда, които носят ковчега.

Съпругата на Петерсон, Барбро не успява да преодолее смъртта му и се самоубива на 19 декември 1987. Погребана е до Рони в гроба на семейство Петерсон в Йоребру. Тя и Рони имат една дъщеря на име Нина Луиз (кръстена на съпругата на Йохен Ринт), родена през ноември 1975.

Почит[редактиране | редактиране на кода]

По време на Голямата награда на Монако 2014, шведският пилот Маркус Ериксон отдава почит към Петерсон, носейки специален шлем, използван преди това от Рони.

Резултати и класиране[редактиране | редактиране на кода]

(Стартове, означени с удебелен шрифт, указват пол-позишън; състезания означени с италик - НБО)

Година Тим Шаси Двигател 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 Място Точки
1970 Антик Аутомобилс Рейсинг Тим Марч 701 Форд Косуърт ЮАР ИСП МОН
7
БЕЛ
NC
ХОЛ
9
ФРА
Ret
ВБР
9
ГЕР
Ret
АВС ИТА
Ret
КАН
NC
САЩ
11
МЕКС - 0
1971 Марч Марч 711 Косуърт ЮАР
10
ИСП
Ret
МОН
2
ХОЛ
4
ФРА
Ret
ВБР
2
ГЕР
5
АВС
8
ИТА
2
КАН
2
САЩ
3
2 33
1972 Марч Марч 721 Косуърт Арж
6
ЮАР
5
ИСП
Ret
МОН
11
БЕЛ
9
ФРА
5
ВБР
7
ГЕР
3
АБС
12
ИТА
9
КАН
DSQ
САЩ
4
9 12
1973 Лотус Лотус 72 Косуърт АРЖ
Ret
БРА
Ret
ЮАР
11
ИСП
Ret
БЕЛ
Ret
МОН
3
ШВЦ
2
ФРА
1
ВБР
2
ХОЛ
11
ГЕР
Ret
АВС
1
ИТА
1
КАН
Ret
САЩ
1
3 52
1974 Лотус Лотус 72 Косуърт АРЖ
13
БРА
6
МОН
1
ШВЕ
Ret
ХОЛ
8
ФРА
1
ВБР
10
АВС
Ret
ИТА
1
КАН
3
САЩ
Ret
5 35
Лотус 76 Косуърт ЮАР
Ret
ИСП
Ret
БЕЛ
Ret
ГЕР
4
1975 Лотус Лотус 72 Косуърт АРЖ
Ret
БРА
15
ЮАР
10
ИСП
Ret
МОН
4
БЕЛ
Ret
ШВЦ
9
ХОЛ
15
ФРА
10
ВБР
Ret
ГЕР
Ret
АВС
5
ИТА
Ret
САЩ
5
13 6
1976 Лотус Лотус 77 Косуърт БРА
Ret
11 10
Марч Марч 761 Косуърт ЮАР
Ret
САЩ-З
10
ИСП
Ret
БЕЛ
Ret
МОН
Ret
ШВЕ
7
ФРА
19
ВБР
Ret
ХОЛ
Ret
АВС
6
ХОЛ
Ret
ИТА
1
КАН
9
САЩ
Ret
ЯПО
Ret
1977 Тирел Тирел P34 Косуърт АРЖ
Ret
БРА
Ret
ЮАР
Ret
САЩ-З
Ret
ИСП
8
МОН
Ret
БЕЛ
3
ШВЦ
Ret
ФРА
12
ВБР
Ret
ГЕР
9
АВС
5
ХОЛ
Ret
ИТА
6
САЩ
16
КАН
Ret
ЯПО
Ret
14 7
1978 Лотус Лотус 78 Косуърт АРЖ
5
БРА
Ret
ЮАР
1
САЩ-З
4
МОН
Ret
БЕЛ
2
ИТА
Ret
2 51
Лотус 79 Косуърт ИСП
2
ШВЦ
3
ФРА
2
ВБР
Ret
ГЕР
Ret
АВС
1
ХОЛ
2
САЩ
КАН

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]