Ропотамо (резерват)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Вижте пояснителната страница за други значения на Ропотамо.

Корморани в устието на Ропотамо

Широколистна гора

Заливът при устието на Ропотамо

Вековно дърво

Шипоопашата костенурка

Кактуси на Змийския остров

Ропотамо е резерват, разположен на около 50 километра южно от град Бургас в район с изключително разнообразие включващо разнообразни биотопи. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти - лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, различни скални феномени, мочурища, блата и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона „Рамсарско място Ропотамо“.

[редактиране] История

Областта около течението на река Ропотамо е обявена за резерват през 1940 г. През 1962 г. статутът на местността е сменен на народен парк. През следващите години екологичният баланс в рамките на парка е нарушен вследствие на неконтролирания туристически поток. Природата е застрашена поради засиленото строителство в съседните райони. По този начин „Ропотамо“ е превърната в най-застрашената защитена територия в България. За да бъде запазена природата на резервата от по-нататъшни увреждания, през 1992 г. статутът на „Ропотамо“ се променя на резерват със строг режим с прилежаща буферна зона. Буферната зона би трябвало да бъде прекатегоризирана като защитена територия от категорията „защитена местност“. Това обаче не е извършено, поради засиления натиск от страна на мощни строителни фирми, притежаващи терени в нея, както и поради негласното бездействие на МОСВ.^{[източник?]} Съгласно закона за защитените територии резерватът се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас. В м. Аркутино, в границите на резервата, е построена триетажна сграда, изпълняваща функциите на Посетителски информационен център. В действителност това представява почивна станция за служители на МОСВ и техните семейства.^{[източник?]} Огромен проблем в тази защитена територия е наличието на незаконно рибарско селище в района на устието на реката, където са построени десетки незаконни колиби.

[редактиране] Биотопи

Резерватът включва няколко разнообразни биотопа характерни за българското Черноморие:

Лиманна част и заливна тераса на река Ропотамо - развити са естествени лонгозни гори от полски ясен, полски бук, черна елша и значително количество лианни растения.
Пясъчни дюни и плажна ивица - среща се псамофигна тревна растителност и храстово-тревни съобщества.
Широколистни гори - предимно от Средиземноморски тип. Съставени са от благун, източен бук, източен горун, цер, обикновен габър, лавровищня, мушмула, калуна, вълчо лико. Съществува и находище на морски пелин.
Блато Аркутино - вирее хидрохитна и хигрофитна растителност. Срещат се водна лилия, водна леща, жълта водна роза, тръстика, папур, камъш.
Скални образувания - „Лъвска глава“, „Веселата скала“, стръмни скалисти и терасовидни брегове и тесни дълбоки заливи.
Остров „Свети Тома“ (Змийският остров) - неголям скален остров със средиземноморски тип растителни съобщества съставени от храстовиден жасмин и обикновена ефедра. През 1930-те години са внесени кактуси от род Opuntia. Днес те заемат около половината от площта на острова.

[редактиране] Флора

Лиманът на река Ропотамо е една от основните туристически забележителности в резервата. В района на лимана реката е спокойна и дълбока. Бреговете са покрити с гъсти лонгозни гори като между дърветата растат голям брой лиани. В по-плитките участъци, разположени близо до бреговете, както и в районите, където са се образували крайречни езера растат водни лилии и блатна тръстика.

От особено значение за резервата е находището на морски пелин, което е разположено в резерват „Ропотамо“. Това е така, защото това е едно от най-големите находища на растението в България. Основните количества от това медицинско растение са разположени по десния бряг на река Ропотамо близо до нейното устие. Над 100 вида растения, които се срещат на територията на резервата, присъстват в Червената книга на България.