Росен (дем Лерин)
Тази статия е за селото в дем Лерин. За други на значения на Росен вижте Росен (пояснение). За други села на име Ситария вижте Ситария.
  РосенΣιταριά |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Росен
Росен на картата на Гърция
|
|
 Росен
Росен на картата на дем Лерин и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Население | 812 (2001) |
| Надм. височина | 641 m |
Росен или Росна (на гръцки: Σιταριά, Ситария, до 1926 година Ρόσνα, Росна[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 812 жители (2001).
Съдържание |
География [редактиране]
Селото е разположено в Леринското поле, на 15 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) на Елешката река.
История [редактиране]
В Османската империя [редактиране]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Осна с 16 джизие ханета (домакинства).[2]. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Растна като българско село.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Росен (Rossène) е посочено като село с 45 домакинства с 110 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Росен има 400 жители българи.[5] В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 480 жители, всичките българи екзархисти. В селото е отворено българско училище.[6]
В Гърция [редактиране]
През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година селото е прекръстено на Ситария.[7] В 1932 година в Росен има 110 „българоговорещи“ семейства, от които 105 „с изявено българско съзнание“. В междувоенния период в България се изселват само осем семейства. В 1945 в селото има 856 „славофони“, 600 от които с „негръцко национално съзнание“, 56 с гръцко и 200 с „неустановено национално съзнание“.
Преброявания [редактиране]
- 1913 - 552 жители
- 1920 - 488 жители, 97 семейства
- 1928 - 590 жители
- 1940 - 805 жители
- 1951 - 805 жители
- 1961 - 847 жители
- 1971 - 714 жители
Забележителности [редактиране]
В селото има няколко църкви - „Свети Атанасий“, „Свети Георги“, „Свети Козма“ и „Свето Рождество Богородично“.[8]
Личности [редактиране]
- Родени в Росен
Димитри Шумбашев, български революционер от ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, по-късно гръцки комунист[9]
Сотир Митрев (1932 - 2009), деец на македонистката емиграция в Австралия- Трайко Русев (18 август 1874 - ?), деец на ВМОРО от 1902, ръководител на росенския революционен комитет и войвода на селската чета от 1903 до 1911 година[10]
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ρόσνα -- Σιταργιά
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.249.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вощарани.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 146.
|
|||||||||||||||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
