Росен (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в дем Лерин. За други на значения на Росен вижте Росен (пояснение). За други села на име Ситария вижте Ситария.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияРосен
Σιταριά
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Росен
Росен на картата на Гърция
Dimos Florinas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Росен
Росен на картата на дем Лерин и област Западна Македония
Координати: 40°46′59.87″ с. ш. 21°33′00″ и. д. / 40.7833, 21.5500
Данни
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Население 812 (2001)
Надм. височина 641 m

Росен или Росна (на гръцки: Σιταριά, Ситария, до 1926 година Ρόσνα, Росна[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 812 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в Леринското поле, на 15 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) на Елешката река.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Осна с 16 джизие ханета (домакинства).[2]. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Растна като българско село.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Росен (Rossène) е посочено като село с 45 домакинства с 110 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Росен има 400 жители българи.[5] В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 480 жители, всичките българи екзархисти. В селото е отворено българско училище.[6]

В Гърция[редактиране | edit source]

През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година селото е прекръстено на Ситария.[7] В 1932 година в Росен има 110 „българоговорещи“ семейства, от които 105 „с изявено българско съзнание“. В междувоенния период в България се изселват само осем семейства. В 1945 в селото има 856 „славофони“, 600 от които с „негръцко национално съзнание“, 56 с гръцко и 200 с „неустановено национално съзнание“.

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 552 жители
  • 1920 - 488 жители, 97 семейства
  • 1928 - 590 жители
  • 1940 - 805 жители
  • 1951 - 805 жители
  • 1961 - 847 жители
  • 1971 - 714 жители

Забележителности[редактиране | edit source]

В селото има няколко църкви - „Свети Атанасий“, „Свети Георги“, „Свети Козма“ и „Свето Рождество Богородично“.[8]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Росен
  • България Гърция Димитри Шумбашев, български революционер от ВМОРО, по-късно гръцки комунист
  • Република Македония Австралия Сотир Митрев (1932 - 2009), деец на македонистката емиграция в Австралия
  • България Трайко Русев (18 август 1874 - ?), деец на ВМОРО от 1902, ръководител на росенския революционен комитет и войвода на селската чета от 1903 до 1911 година[9]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ρόσνα -- Σιταργιά
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.249.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  7. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  8. Официален сайт на бившия дем Вощарани.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 146.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.