Рудолф Самойлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рудолф Самойлович
руски изследовател
Рудолф Самойлович 

Рудолф Лазаревич Самойлович (крайния вляво), 1931
Роден: 1(13) септември 1881
Азов, Русия
Починал: 4 март 1939  (на 57 години)
Ленинград, СССР

Рудолф (Рувим) Лазаревич Самойлович (на руски Рудольф Лазаревич Самойлович) (1(13) септември 1881 - 4 март 1939) руски полярен изследовател, професор (1928), доктор на географските науки (1934).

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден в Азов в богато семейство на еврейски бизнесмен, ръководител на руско-гръцка фирма. От ранна училищна възраст проявява интерес към естествените науки. След като завършва гимназия в Мариупол през 1898 постъпва във физико-математическия факултет на Новоросийския университет. Там постъпва в революционен студентски кръжок и попада в полезрението на полицията. Тревожейки се за съдбата на сина си, майка му (баща му вече е починал) го изпраща да учи в Германия, във Фрайбергската минна академия и през 1904 се дипломира.

В Германия Самойлович се сближава с местни революционери, изпраща в Азов пакети с нелегално издаващия се зад граница вестник "Искра". Следват арести на германската полиция, кратко пребиваване в затвора и след освобождаването му, постоянно полицейско наблюдение.

През януари 1905 минен инженер Самойлович се завръща в Азов и продължава своята нелегална дейност. В типографията на брат си печата антиправителствени листовки и прокламации. Активно участва в улични демонстрации, води агитация сред работниците от железопътните депа, казаците и войниците. Отново, както и в Германия над него е установено постоянно полицейско наблюдение. Живее 2 години в Петербург с фалшиви документи, работи като счетоводител, установява връзки с комитетите на РСДРП и през 1908 поема пътя на професионален революционер. След няколко месеца е арестуван и изпратен на заточение в Пинега, Архангелска губерния. Следва бягство, отново арест и отново в Пинега със срок от три години. Там заедно с друг интерниран геолог Нестор Кулик извършва първото си пътешествие като изследва бреговете и пещерите по теченията на реките Пинега и Кулой.

Експедиционна и научна дейност[редактиране | edit source]

През 1910 му е разрешено да се засели в Архангелск, където става секретар на Дружеството по изучаване на Севера и се запознава с писателя Александър Грин (също интерниран) и видния геолог Владимир Русанов, под влиянието на когото "заболява по Севера".

През 1911 участва в експедиция, която провежда геоложки и географски изследвания на остров Килдин.

През 1912 участва като минен инженер в експедицията на Владимир Русанов на Шпицберген, като заедно изследват архипелага и откриват находища на въглища. Русанов изпраща Самойлович в Петербург с отчетите на експедицията, а самия той се отправя на изток и изчезва безследно. След като се връща в Петербург и обработва събраните материали и образци Самойлович се убеждава в перспективното находище на въглища и започва да развива активна кампания за неговото усвояване. През следващата 1913 възглавява група минни работница в Шпицбирген, които построяват селище, издигат руския флаг и забочват добив на въглища, като първите пет тона са доставени в Петербург още същата година.

От 1914 до 1918 Самойлович продължава изследванията на Шпицберген и провежда полеви изследвания в Северна Карелия, където открива находища на полеви шпат.

През 1920 възглавява Северната научно-промишлена експедиция, чиято задача е провеждане и координация на научноизследователските и промишлени дейности на цялото пространство северно но 60-тия паралел. Още през 1921 под ръководството на Самойлович северните отряди разгръщат работа в три северни морета, Болшеземелската тундра, остров Вайгач. Откриват залежи на въглища, нефт, мед, цинк, олово, молибден и други полезни изкопаеми. През 1925 Северната експедиция е реорганизирана в Институт по изучаване на Севера (1925-1930), а след това – във Всесъюзен арктически институт (1932-1938), като за техен директор е назначен Самойлович.

През лятото на 1924 на кораба "Грумант" на крайбрежието на Нова Земя открива залива Книпович. През 1925 на кораба "Елдинг" обикаля Нова Земя и изследва източния бряг между 74º и 75º с.ш. Дооткрива заливите Русанов (75º с.ш.), Неупокоев (74º 50` с.ш.) и Седов (74º 45` с.ш.) и открива залива Циволко (74°25′ с. ш. 58°50′ и. д. / 74.416667° с. ш. 58.833333° и. д.).

През 1928 ръководител на експедиция на ледоразбивача „Красин“ за спасяване на екипажа на авариралия дирижабъл "Италия" под командването на Умберто Нобиле.

Научен ръководител на международна въздушна експедиция на дирижабъла „Граф Цепелин“ 1931 по маршрута Германия - Ленинград - Карелия - Архангелск - Баренцево море - Северна Земя - п-ов Таймир - Карско море - Нова Земя - Бяло море - Архангелск - Ленинград - Германия. В нея участват осем учени от различни страни. Дирижабълът извършва 110-часов полет и прелетявя акало 13 хил. км. От него за пръв път са направени аерофотоснимки на архипелязите Земя на Франц Йосиф, Северна земя, Нова Земя и п-ов Таймир.

Като началник на експедиция на кораба „Русанов“ през 1932 – открива о-вите Арктически институт (75°25′ с. ш. 82°00′ и. д. / 75.416667° с. ш. 82° и. д.). През 1934 ръководи научна експедиция на кораба „Седов“, през 1936 и 1937-1938 – на кораба „Садко“.

Основател и първи ръководител (1934-1937) на катедрата за полярните страни в Ленинградския университет. През 1936-1937 се занимава с подготовката са дрейфуващата станция "Северен полюс-І".

Рудолф Лазаревич Самойлович споделя печалната съдба на милиони други руснаци през тези жестоки години в СССР. През май 1938 е арестуван от НКВД, обвинен в шпионаж и на 4 март 1939 разстрелян в Ленинград. На картата на Карско море вместо остров Самойлович се появява остров Длинний. През 1957 Самойлович е посмъртно реабилитиран.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | edit source]

  • На спасение экспедиции Нобиле, Л., 1967;
  • Путь к полюсу, Л., 1933;
  • Моя 18 экспедиция, Л., 1934.

Източници[редактиране | edit source]


  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 412-416. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 396. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 78. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Самойлович, Рудольф Лазаревич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.