Рудолф Хес
- Да не се бърка с Рудолф Хьос - първият комендант на концентрационния лагер Аушвиц.
| Рудолф Хес | |
 |
|
| Роден | 26 април 1894 Александрия, Османска империя |
|---|---|
| Починал | 17 август 1987 г. (на 93 г.) Западен Берлин, Германия |
| Етническа принадлежност | германец |
| Образование | Мюнхенски университет |
| Титла | Заместник-фюрер |
| За период | 21 април 1933 – 12 май 1941 |
| Съпруга | Ilse Pröhl (22 юни 1900 - 7 септември 1995) |
| Деца | Волф Рудигер Хес (18 ноември 1937 - 14 октомври 2001) |
Подпис
 |
|
Рудолф Хес (на немски: Rudolf Heß) е германски политик, член на Нацистката партия (номер на партийния билет: 16), близък сътрудник на Адолф Хитлер.
Роден е на 26 април 1894 г. в град Александрия, Египет. През 1941 г., пилотирайки самолет, се отправя към Великобритания, както казва той, „с цел мирни преговори“. Веднага е задържан от британските военни като военнопленник - виж Полет на Хес до Британия.
Берлин обявява, че Хес не е с ума си. Обстоятелствата около плановете на Хес и до днес са неясни. През 1945 г. е изправен пред трибунала на Нюрнбергския процес като номер 2 в списъка след Херман Гьоринг. Адвокатите пледират невменяемост, но Хес отговаря напълно смислено. Осъден е на доживотен затвор (съветският съдия е с особено мнение, настоявайки за смъртна присъда). Хес е затворен в затвора „Шпандау“ в Берлин.
След освобождаването на друг обвиняем по процеса, Алберт Шпеер, през 1965 г. Хес остава единственият затворник. На 17 август 1987 г. 93-годишният Хес е намерен в килията си мъртъв с електрически кабел около шията. По официални данни се е самоубил, но семейството му твърди, че е убит. Той е погребан в семейното гробище на Хес в гр. Вунзийдел. Затворът „Шпандау“ е разрушен, за да се предотврати превръщането му в място за поклонение.
След смъртта на Хес неонацисти от Германия и други части на Европа се събират във Вунзийдел в негова чест; такива събирания започват да се провеждат ежегодно в деня на смъртта му. Тези прояви биват забранени от 1991 г. до 2000 г. и неонацистите правят опити да се събират в други градове и страни (като Нидерлания и Дания). През 2001 г. демонстрациите във Вунзийдел са разрешени отново. През 2003 г. се събират над 5000 неонацисти, а през 2004 г. - над 9000, което представлява най-голямата нацистка демонстрация след 1945 г. След промяна на разрешителния режим за демонстрации в Германия през март 2005 г. неонацистките прояви отново са забранени. На 20 юли 2011 г. останките на Хес са ексхумирани, ден по-късно са кремирани, а прахът - разпръснат над езеро, чието име е тайна. Близките на Хес и църковните представители в града дават разрешение за ексхумирането. Смята се, че това ще спре ежегодните неонацистки чествания на смъртта на Хес.
Хес е последният оцелял член на Кабинета на Хитлер.
Външни препратки [редактиране]
- ((en)) Интервю със свидетел на разбиването на Хес край Глазгоу
- ((en)) Rudolf Hess's relationship to Rudolf Steiner's Anthroposophy
|
||||||||||||||||||||
