Рудолф Хес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Да не се бърка с Рудолф Хьос - първия комендант на концентрационния лагер Аушвиц
Рудолф Хес
Роден 26 април 1894
Александрия, Османска империя
Починал 17 август 1987 г. (на 93 г.)
Западен Берлин, Германия
Етнос германец
Образование Мюнхенски университет
Титла Заместник-фюрер
За период 21 април 1933 –
12 май 1941
Съпруга Ilse Pröhl (22 юни 1900 - 7 септември 1995)
Деца Волф Рудигер Хес
(18 ноември 1937 -
14 октомври 2001)
Подпис

Рудолф Хес (на немски: Rudolf Heß) е германски политик, член на Нацистката партия (с партиен билет номер 16), близък сътрудник на Адолф Хитлер. Хес е последният оцелял член на Кабинета на Хитлер.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 26 април 1894 г. в Александрия, Египет, тогавашната Османска империя. Активен член и ръководител на НСДАП, заместник-фюрер в партията (21 април 1933 - 12 май 1941). Райхсминистър без портфейл (29 юни 1933 - 12 май 1941).

На 10 май 1941 г., пилотирайки самолет, се отправя към Великобритания, както заявява, „с цел мирни преговори“. Веднага е задържан от британските военни като военнопленник (виж Полет на Хес до Британия). Берлин обявява, че Хес не е с ума си. Обстоятелствата около плановете на Хес и до днес са неясни.

През 1945 г. е изправен пред трибунала на Нюрнбергския процес като номер 2 в списъка след Херман Гьоринг. Адвокатите му пледират, че е невменяем, но Хес отговаря напълно смислено. Осъден е на доживотен затвор (съветският съдия е с особено мнение, настоявайки за смъртна присъда). Хес е затворен в затвора Шпандау в Берлин.

След освобождаването през есента на 1966 г. на друг обвиняем по процеса - Алберт Шпеер, Хес остава единственият затворник. На 17 август 1987 г. 93-годишният Хес е намерен в килията си мъртъв с електрически кабел около шията. По официални данни се е самоубил, но семейството му твърди, че е убит. Погребан е в семейното гробище на Хес в гр. Вунзидел.

Затворът „Шпандау“ е разрушен, за да се предотврати превръщането му в място за поклонение. Неонацисти от Германия и други части на Европа се събират във Вунзидел в негова чест; такива събирания започват да се провеждат ежегодно в деня на смъртта му. Тези прояви биват забранени от 1991 г. до 2000 г. и неонацистите правят опити да се събират в други градове и страни (като Нидерландия и Дания). През 2001 г. демонстрациите във Вунзийдел са разрешени отново. През 2003 г. се събират над 5000 неонацисти, а през 2004 г. - над 9000, което представлява най-голямата нацистка демонстрация след 1945 г. След промяна на разрешителния режим за демонстрации в Германия през март 2005 г. неонацистките прояви отново са забранени.

На 20 юли 2011 г. останките на Хес са ексхумирани, ден по-късно са кремирани, а прахът - разпръснат над езеро, чието име е тайна. Близките на Хес и църковните представители в града дават разрешение за ексхумирането. Смята се, че това ще спре ежегодните неонацистки чествания на смъртта на Хес.

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | edit source]