Рудолф I (Саксония-Витенберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рудолф I от Саксония-Витенберг
Изборът на Хайнрих VII, на когото Рудолф от Саксония дава своя глас

Рудолф I (на немски: Rudolf I.; * 1284; † 12 март 1356) е херцог на херцогство Саксония-Витенберг през 1298–1356 г., първият курфюрст на Курфюрство Саксония през 1355–1356 г. и райхсмаршал на Свещената Римска империя от 1298 до 1356 г.

Рудолф I произлиза от род Аскани от Саксония-Витенберг. Той е син на курфюрст и райхсмаршал Албрехт II († 25 август 1298). Майка му Агнес е сестра на римско-немския крал Албрехт I от Хабсбургите.

След смъртта на баща му на 25 август 1298 г. Рудолф I е още малолетен. От майка си Рудолф I получава още през 1290 г. графството Брена и околностите, които първо са управлявани от нея. По това време тя го праща за възпитаване при брат ѝ Албрехт I. Тя е негова регентка в Саксония-Витенберг до 1302 г.

На старите жителели в неговата територия той забранява славянския език и под влиянието на майка му започва гонитба на евреите от Витенберг. През 1340 г. той построява двореца Витенберг. През 1308 г. след убийството на чичо му Албрехт I († 1 май 1308) той дава гласа си на 27 ноември 1308 г. на граф Хайнрих VII от Люксенбург и му помага с пари и войска. Така спечелва подкрепата на бъдещия император на Свещена Римска империя.

Рудолф I умира на 12 март 1356 г. във Витенберг, където първо е погребан във францисканската църква и е преместен през 1883 г. в дворцовата църква.

Семейство[редактиране | edit source]

1. брак 1298 г. с маркграфиня Юта (Бригита) от Бранденбург († 9 май 1328 Витенберг), дъщеря на маркграф Ото V от Бранденбург.

  • 1. Алберт († малък 4 юли 1329)
  • 2. Йохан († малък)
  • 3. Анна († 1328/29) ∞ Бернхард от Полша († 1356)
  • 4. Рудолф II (* 1307; † 6 декември 1370) ∞ графиня Елизабет от Линдов и Рупин
  • 5. Елизабет († 1353) ∞ пр. 22 юни 1344 Валдемар I, княз на Анхалт-Цербст († 3 септември 1367)
  • 6. Агнес († 4 януари 1338) ∞ Бернхард III от Анхалт-Бернбург (1300; † 20 август 1348)
  • 7. Ото († 30 март 1350) ∞ Елизабет от Брауншвайг-Люнебург († 1384) (дъщеря на Вилхелм от Брауншвайг-Люнебург и Хедвиг от Равенсберг)
  • 8. Беатрикс († сл. 26 февруари 1345 манастир Косвиг) ∞ 27 януари 1337 Албрехт II, княз на Анхалт-Цербст (* 1306; † юли 1362)

2. брак 28 август 1328 г. с Кунигунда от Полша (1298; † 9 април 1333, дъщеря на крал Владислав I Локетек от Полша и на Хедвиг от Калиш. Била е вдовица на силезкия херцог Бернхард II от херцогство Швидница-Явор

  • 9. Миско (също Месико) (* 1330; † 1350) ∞ Евдоксия

3. брак 1333 г. с Агнес от Линдов (* 18 декември 1314; † 9 май 1343, дъщеря на граф Улрих I от Линдов, преди това омъжена с херцог Хайнрих от Мекленбург († 1329)

  • 10. Вилхелм († млад)
  • 11. Венцел (* 1337; † 1388 Целе) ∞ 23 януари 1367 Цецилия (Силиола) от Карара (* 1350 † 1430-1434), дъщеря на Франческо Карара от Падуа
  • 12. Хелене († 2 април 1367) ∞ 1353 Йохан I от Хардек, бургграф на Магдебург

Литература[редактиране | edit source]

  • Jirí Louda and Michael Mac Lagan, Heraldry of the Royal Families of Europe. Little, Brown and Company, London, 1999
  • Johann Franzl, Rudolf I. Der erste Habsburger auf dem deutschen Thron.

Външни препратки[редактиране | edit source]