Руйно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Руйно
Общи данни
Население880 души[1] (15 декември 2023 г.)
45 души/km²
Землище19,547 km²
Надм. височина218 m
Пощ. код7692
Тел. код08649
МПС кодСС
ЕКАТТЕ63286
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Дулово
Невхис Мустафа
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Руйно
Юмит Башлъ
(ДПС)

Руйно е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Руйно е в Лудогорието, намира се на 14 km от град Дулово.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Числеността на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
1934818
1946903
19561025
19651096
19751140
19851168
19921104
2001924
2011892
2021798
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост, души Дял, %
Общо 886 100 %
Българи
Турци 884 99.7 %
Цигани
Други - -
Не се самоопределят 2 0.3 %
Не са отговорили

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Икономически селото е ориентирано аграрно, като основен дял имат пшеницата, царевицата и слънчогледът.

Поради наличието на голямо количество пасища и мери в района на селото животновъдството също се радва на популярност, като най-разпространени са говедовъдството (черношарена порода), овцевъдството (тънкорунни – вълнодайни породи).

Много разпространено е и пчеларството.

История[редактиране | редактиране на кода]

През Османския период, след Освобождението и през периода на румънско господство над Добруджа от 1919 до 1940 година селото се нарича Къзъл бурун[5] (на турски език червен нос). Населението на селото е предимно от турски произход, като съществуват различни теории за произхода на му. Едната теория гласи, че са наследници на изселници, дошли по тези земи след 1487 г., когато османците унищожават Караманското царство и изселват населението му. Друга теория сочи за вероятни основатели на селото бежанци от Oсмано-Персийските войни след 1525 г.

Статистика относно броя на жителите на Къзъл бурун след Освобождението е налична при направените преброявания през 1881 и 1893 г.[6][7] Селото е преименувано на Руйно със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г.

Народно основно училище „Максим Горки“ работи в селото от 1936 до 1986 г., а Народно читалище „Христо Ботев“ – с. Руйно е създадено през 1949 г. През периода 1944 – 1959 г. селото е част от селска община с управление и съвет в село Правда. ТКЗС „9-ти септември“ – Руйно е учредено през 1955 г. От 1959 до 1972 година селото се администрира от общински център в Чернолик, а от 1975 г. към Съвета в село Яребица.

Към 1976 г. в Руйно функционира работилница за ремонт на селскостопанска техника. От 1979 г. селото е включено в селищна система с център Окорш, като останалите съставни села са Боил, Вокил, Долец, Овен, Орешене, Паисиево, Правда и Яребица. От 1987 г. Руйно е самостоятелно кметство към Община Дулово.[8]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

До селото има две ранносредновековни крепости от IX-XI век – Картал кале (Орлова крепост) и Аязмото (Извора), разположени само на 4 км една от друга. Те са охранявали древния стратегически път между столиците Плиска и Велики Преслав и Дунав. Крепостите са били плячкосва многократно от иманяри, като се носи славата и на жители на близките села които забогатяват от това.

Проведени разкопки откриват доказателства за храм в чест на Залмоксис, предполагаемо божество почитано от Гетите и Даките, който впоследствие по времето на Първата Българска Държава е превърнат в скален манастир. В близост е построена крепост с църква.

Преобладаващото население на селото са мюсюлмани сунити и алевии Накшикадрия. От края на 90-те години на ХХ век водачи на Бобайската алевийска общност в гр. Дулово начело с тогавашния председател на областния съвет на ДПС Гюнай Сефер обявяват местността за свързана с пребиваването на мюсюлманския светец Демир Баба (Железния баща). Типично, това население носи в традиционната си култура почитта към свещени извори (аязмо), и посещава района на теккето и изворите край него. През 2005 г. се построява тюрбе по подобие на това край село Свещари, Община Исперих както и обреден дом с пейки и маси за гости. В строежа със средства се включва и депутатът от ДПС Камен Костадинов. Това обаче се отразява негативно на околната среда, като в някои скални ниши до тюрбето са палени огньове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. „Справка за населението на село Руйно, община Силистра, област Силистра, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 26 юли 2020.
  3. „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 26 юли 2020. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 юли 2020. (на английски)
  5. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  6. „Резултати от преброяване на населението в Княжество България: На 1 януари 1893: Кн. XIV: Силистренски окръг“/ Статистическо бюро, София 1893 г., стр. 3, архив на оригинала от 14 февруари 2015, https://web.archive.org/web/20150214185057/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000108&page=3, посетен на 2020-07-27 
  7. „Окончателни резултати от преброяване на населението на 1 януари 1881 година“/ Статистическо бюро, София 1890 г., стр. 117 „Resultats definitifs du recensement de la population le 1-er janvier 1881 / Bureau de statistique de la principaute de Bulgarie“, архив на оригинала от 4 април 2019, https://web.archive.org/web/20190404142902/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000070&page=117, посетен на 2020-07-27 
  8. Пътеводител по фондовете на Държавен архив - Силистра (1944–2016), редакционна колегия, ДА - Архиви, София 2018