Румънска война за независимост
| Румънска война за независимост | |||||||||
| Конфликт: Руско-турска война (1877-1878) | |||||||||
.jpg) Карта на обсадата на Плевен |
|||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
 Княжество Румъния Руска империя Българско опълчение |
 Османска империя |
||||||||
| Командири | |||||||||
|
|
||||||||
| Сили | |||||||||
| Западен отряд, Румънска армия | Западна османска армия | ||||||||
.JPG)
Румънската война за независимост е война през 1877 г. на обединените руско-румънски сили срещу Османската империя. На 4/16 април 1877 г. Румъния и Русия подписват договор в Букурещ, според който руските войски могат да преминат през територията на Румъния, но трябва да уважат независимостта ѝ. Мобилизирани са 120 000 души, които да се бият южно от страната и да предотвратят евентуална турска атака от юг. На 12/24 април руските части навлизат на румънската територия по новопостроения Айфелов мост.
Съдържание |
Предпоставки [редактиране]
На 21 май 1877 г. в румънския парламент Михаил Когълничану провъзгласява независимо Кралство Румъния по волята на румънския народ. Един ден по-късно независимостта е приета от княз Карол I. На следващия ден румънското правителство отказва да плаща годиния си данък на Османската империя в размер на 914 000 леи и изплаща сумата на военния министър.
Войната [редактиране]
Преди 1877 г. руснаците не са искали да си сътрудничат с Румънската армия, нито да включват Румъния във следвоенните договори. Но при Плевен Руската армия се изправя срещу силната 50-хилядна армия на Осман паша. Провежда две неуспешни атаки и претърпява големи загуби.
Великият княз на Русия Николай Николаевич моли Карол І за помощ от Румънската армия. Кралят приема и става маршал на Руската армия, допълнително към командването на своите румънски сили като крал на Румъния. Назначен е за номинален командир на Западната армия, тоест може да командва обединените сили до превземането на Плевен. Карол I и началник-щаба на отряда генерал-лейтенант Павел Зотов провеждат неуспешната трета атака на града. Преминава се към пълна блокада. В нейният ход, Румънската армия печели битките при Гривица и Оряхово. След неуспешен опит за османски пробив на блокадния пръстен на 28 ноември / 10 декември 1877 г., Осман паша предава града, гарнизона и меча си на румънския полковник Михаил Черкез и руския генерал-лейтенант Иван Ганецки.
След превземането на Плевен, румънците се обръщат към р. Дунав и печелят битките при Видин и Смърдан. В хода на руския поход в Южна България, Османската империя иска примирие и желанието ѝ е прието от Русия и Румъния (19 януари 1878 г.). Русия и Румъния печелят войната. Румънските загуби са над 10 000 офицери и войници.
Последици [редактиране]
Мирният договор между Русия и Турция е подписан в град Сан Стефано на 3 март 1878 г. Русия не спазва обещанието си от 4 април 1877 г. да спазва териториалната цялост на Румъния. Договорът обаче не е признат от Великите сили. Свиканат е мирна конференция в Берлин. Според Берлинския договор, Румъния става напълно независима и получава Северна Добруджа, заедно с древното пристанище Констанца и Змийския остров (Инсула Шерпилор). Русия е компенсирана с Бесарабия, която Румъния получава след Кримската война. Княз Карол е много неудовлетворен от тази промяна на румънсата територия, която е в нарушение на договора от 4 април 1877 г. Убеден е от Ото фон Бисмарк да приеме този компромис с Русия и да види икономическите ползи от излаза на Румъния на Черно море.
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Забавянето при Плевен
- Румънската армия в Руско-турската война (1877-1878)
- Румънският мавзолей в Гривица, България
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Romanian War of Independence“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
