Руни
Руни се наричат буквите на азбука, използвана от германските народи, най-вече в Скандинавия и на Британските острови. За произхода на руните скандинавската митология разказва, че бог Один ги получил след като слязъл по дървото на живота Игдрасил и се принесъл в жертва. Най-ранните рунически надписи датират от 160 година от новата ера[1]. С навлизането на християнството руните са изместени от латиницата. Въпреки това те продължават да се използват, но тяхната роля става по-специфична. Например в шведските провинции се използвали до 20 век, както за декорации, така и за направата на рунически календари.
Руните са пригодени за писане върху твърд материал като камък или дърво с остър предмет. Били са заменени от латиницата, която е по-добра за писане върху папирус или кожа, но и също подходяща за надписи върху каменни предмети.
Етимология на названието [редактиране]
Думата "руна" произхожда от стороисландската дума "rún" и от старогерманската "rūna", която означава "шепот" или "тайно". В староанглийски думата означавала "тайнство". Едно по-пълно определение на руна може да бъде "прошепнато тайно тайнство". [2]
Източници [редактиране]
- ↑ Looijenga, Tineke. Texts & contexts of the oldest Runic inscriptions. BRILL, 2003. ISBN 9004123962. с. 78.
- ↑ http://books.balkanatolia.com/c/sl-b/mid-272/p-p/id-601/silata-na-runite.html
Вижте още [редактиране]
|
||||||||||||||||||||||||||||||
