Руни

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Камък с рунически надписи

Руни се наричат буквите на азбука, използвана от германските народи, най-вече в Скандинавия и на Британските острови. За произхода на руните скандинавската митология разказва, че бог Один ги получил след като слязъл по Дървото на живота Игразил и се принесъл в жертва. Най-ранните рунически надписи датират от 160 година от новата ера^[1]. С навлизането на християнството руните са изместени от латиницата. Въпреки това те продължават да се използват, но тяхната роля става по-специфична. Например в шведските провинции се използвали до 20 век, както за декорации, така и за направата на рунически календари.

Руните са пригодени за писане върху твърд материал като камък или дърво с остър предмет. Били са заменени от латиницата, която е по-добра за писане върху папирус или кожа, но и също подходяща за надписи върху каменни предмети.