Рупел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияРупел
Κλειδί
Превърнатият в музей форт „Рупел“
Превърнатият в музей форт „Рупел“
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Рупел
Рупел на картата на Гърция
Dimos Sindikis - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Рупел
Рупел на картата на дем Синтика и област Централна Македония
Координати: 41°18′59.99″ с. ш. 23°22′00.12″ и. д. / 41.3° с. ш. 23.3667° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Рупелски пролом
Население изселено (?)

Ру̀пел (на гръцки: Κλειδί, Клиди, катаревуса: Κλειδίον, Клидион, до 1926 година Ρούπελ, Рупел[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията дем Синтика, област Централна Македония.

География[редактиране | edit source]

Рупел е било разположено на 30 километра северно от град Сяр (Серес) и на 15 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в центъра на Рупелския пролом. Селото се е намирало на левия бряг на Струма в западните поли на Сенгелската планина.

История[редактиране | edit source]

Етимология[редактиране | edit source]

Според Йордан Н. Иванов името е от рупа, дупка, галерия за руда, и -ел. Жителското име е рупеллѝя, рупеллѝйка, рупеллѝи.[2]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В края на 19 век Рупел е българско село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Рупел (Roupel) е посочено като село с 224 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 600 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Рупел, към север от Валовища 2 1/2 часа; на един рид. От тук се почват едноименните теснини. Най-стръмен и най-тесен път е при така наречената „Маркова скала“, грамадна скала, вертикално над Струма. 1/2 час по-долу са ханищата Дервент, дето става преминуване чрез салове за Порой, Кукуш и Дорян. Покрай земеделието главното занятие на жителите е и скотовъдството. Гръцка църква. 60 къщи само българе.[4]

Атанас Шопов посещава селото и в 1893 година го описва като българско.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Рупел живеят 280 българи.[6]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рупел (Roupel) има 320 българи екзархисти и работи българско училище с 1 учител и 14 ученика.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Рупел са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | edit source]

През Балканската война селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Рупел се изселва и на негово място през 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Рупел е смесено местно-бежанско село с 3 бежански семейства и 8 души бежанци.[9] В 1926 година е прекръстено на Клидион, в превод ключ, тъй като според някои гръцки историци тук се е развила битката при Ключ между войските на император Василий II Българоубиец и цар Самуил.

Край селото през 30-те години е построена крепостта Рупел (Ρούπελ), част от укрепителната линия „Метаксас“, край която при навлизането на немските войски в Гърция през април 1941 година се развива голямо сражение, забавило малко немското настъпление.[10]. Впоследствие българската войска заема района.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Рупел
  • България Дина Стойков, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[11]
  • България Никола Константинов (Костадинов 1877 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Нестроева рота на 14 воденска дружина[12]
  • България Никола Попстаноев, български революционер от ВМОРО, ръководител на рупелската селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[13]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 184 - 185.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 136 - 137.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 145.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр. 185.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 188-189.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 875.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Η Μάχη στο Οχυρό Ρούπελ.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 656.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 360.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 138.



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.