Рупите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рупите
България
Red pog.png
Рупите
Област Благоевград
Red pog.png
Рупите
Общи данни
Население 1 072 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 9,257 km²
Надм. височина 147 m
Пощ. код 2863
Тел. код 074203
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 49312
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Вельо Илиев
(независим)
Кметство
   - кмет
Рупите
Георги Атанасов
(СДС, ВМРО-БНД)

Ру̀пите е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград. Селото се намира на 8 км североизточно от Петрич. До 1951 година носи името Ширбаново, а до 1993 година - Мулетарово.

География[редактиране | edit source]

Село Рупите е разположено в Петричко-Санданската котловина. Отстои на около 8 километра северно от общинския център Петрич. На 2 километра източно от селото се намира вулканското възвишение Кожух. В източното подножие на възвишението в землището на селото е разположена известната местност Рупите, известна с лечебните си минерални извори с температура 75°C. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 мм.

История[редактиране | edit source]

На 2 километра източно от селото в местността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. В досегашните исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 година латински надпис от 308 година сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Досега този град бе локализиран на юг от Беласица.[1]

Селището се споменава в османски данъчни регистри от 15 век, 1570 и 1664-1665 година.[2] През 1570 година Сирбан се числи юридически към махалите на град Петрич. Според документа в него живеят 28 християнски домакинства.[3]

През 19 век селото е чисто българско, числящо се към Петричка каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ширбан (Chirban) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 българи.[4] През 1889-1892 година на мястото на по-стара църква е построена църквата „Успение Богородично“, чийто иконостас е дело на резбаря Йосиф Йосифов от село Каракьой, Неврокопско.[5] Църквата е изписана от Милош Яковлев, най-верояно починал, докато работи по стенописите, тъй като църквата остава частично изписана.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Шербаново, на З от Петрич, намира се отвъд Струмица, срещу Митин, на раздалеч от града близо 2 часа. Околност равна поляна. Над селото планина Кожух, от дето вадят мрамор. Тук показват пещери в планината „Крали-Марковска“. Народното предание разказва, че тук някога се крил народният герой. Църква гръцка. Къщи 60.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ширбаново е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни[8].

С писмо от 21 февруари 1904 година селският кмет (мухтар) и старейшините на селото се оплакват на руския императорски цивилен агент в Солун - Николай Демерик от своеволията на местните турски чифликчиии и го молят да им съдейства за премахването на съществуващите беззакония.[9]

Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 304 българи екзархисти.[10]

При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.[12]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

В землището на селото се намира известната местност Рупите, където в последните години от живота си живееше ясновидката Ванга. Тук през 1994 година, финансиран от самата Ванга и по проект на архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов, е построен храмът „Св. Петка Българска“ в близост до къщичката, в която тя е живяла. Предсмъртното желание на Ванга е било тя да бъде погребана в двора на къщичката си, за да може хората да черпят сили от гроба ѝ, и въпреки че вече не е сред нас, тя пак да може да помага. Но от фондация „Ванга“ решиха да не уважат това нейно желание и тя бе погребана до храма „Св. Петка Българска“. Местността Рупите е разположена в подножието на хълма Кожух. Преди стотици години Кожух е бил вулкан. Чудотворните земи са резултат от изригването на този вулкан. Известна е с редки дървесни и животински видове, някои от които са включени в Червената книга на България. Тук се намират целебни минерални извори и басейни. Има и орнитологична станция, занимаваща се с движението на мигриращите птици. За това късче земя прочутата българска пророчица баба Ванга казваше, че е наситено с особена енергия.

Местността Рупите, заедно с храм-паметник „Света Петка Българска“, е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година в Рупите на 15 август, (Успение Богородично) се провежда традиционен събор. Предлагат се лакомства, играчки и дрехи. Свири се традиционна музика от Югозападна България и се танцуват местни танци. Популярни спортни мероприятия по време на събитието са футболът и народната борба.

Други[редактиране | edit source]

На името на местността Рупите е именуван ледник Рупите (Rupite Glacier) на остров Смит, от ахипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.

Галерия[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Рупите
  • България Неделчо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина[13]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Георги Митрев, Тодор Тараков, CIVITAS HERACLEOOTARUM - Новооткрит епиграфски паметник с името на античния град при Рупите, Петричко. Виж: сп. Археология, 2002, кн. 4,25-32.
  2. Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 216.
  3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.597-598.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149
  5. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 406.
  6. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052-05(497.7)
  7. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 31.
  8. Кънчов, В. Македония. "Етнография и статистика". София, 1900, с. 187.
  9. Щерионов, Щ. Джонев Ан. "Документи за положението на българите в Македония (началото на ХХ в.)". Кюстендил, 2001, стр.26-28.
  10. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.186-187.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.889.
  12. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.