Рупите
| Рупите | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1 104 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 9,257 km² |
| Надм. височина | 147 m |
| Пощ. код | 2863 |
| Тел. код | 074203 |
| МПС код | Е (Бл) |
| ЕКАТТЕ | 49312 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Петрич Вельо Илиев (независим) |
| Кметство - кмет |
Рупите Георги Атанасов (СДС, ВМРО-БНД) |
Ру̀пите е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград. Селото се намира на 8 км североизточно от Петрич. До 1951 година носи името Ширбаново, а до 1993 година Мулетарово.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Рупите е разположено в Петричко-Санданската котловина.Отстои на около 8 километра северно от общинския център Петрич. На 2 километра източно от селото се намира вулканското възвишение Кожух. В източното подножие на възвишението в землището на селото е разположена известната местност Рупите, известна с лечебните си минерални извори с температура 75°C. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 мм.
[редактиране] История
На 2 километра източно от селото в местността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. В досегашните исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 година латински надпис от 308 година сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Досега този град бе локализиран на юг от Беласица.[1]
Селището се споменава в османски данъчен регистър от 1570 под името Сирбан и се числи юридически към махалите на град Петрич. Според документа в него живеят 28 християнски домакинства.[2] През 19 век селото е чисто българско, числящо се към Петричка каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ширбан (Chirban) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 българи.[3] Според Георги Стрезов към 1891 година Шербаново има 60 къщи. В селото има църквата, в която се служи на гръцки. От хълма Кожух се добива мрамор.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ширбаново е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни[5].
С писмо от 21 февруари 1904 година селският кмет (мухтар) и старейшините на селото се оплакват на руския императорски цивилен агент в Солун - Николай Демерик от своеволията на местните турски чифликчиии и го молят да им съдейства за премахването на съществуващите беззакония.[6]
Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 304 българи екзархисти.[7]
При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.[9]
[редактиране] Културни и природни забележителности
В землището на селото се намира известната местност Рупите, където в последните години от живота си живееше ясновидката Ванга. Тук през 1994 година е построен храмът „Св. Петка Българска“ в близост до къщичката, в която тя е живяла. Предсмъртното желание на Ванга е било тя да бъде погребана в двора на къщичката си, за да може хората да черпят сили от гроба ѝ, и въпреки че вече не е сред нас, тя пак да може да помага. Но от фондация „Ванга“ решиха да не уважат това нейно желание и тя бе погребана до храма „Св. Петка Българска“. Местността Рупите е разположена в подножието на хълма Кожух. Преди стотици години Кожух е бил вулкан. Чудотворните земи са резултат от изригването на този вулкан. Известна е с редки дървесни и животински видове, някои от които са включени в Червената книга на България. Тук се намират много целебни минерални извори и църквата „Света Петка“ на българската пророчица Ванга. Рупите е и орнитологична станция, занимаваща се с движението на мигриращите птици. За това късче земя прочутата българска пророчица баба Ванга казваше, че е наситено с особена енергия.
Местността Рупите, заедно с храм-паметник „Света Петка Българска“, е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. На територията на местността има минерални извори и басейни.
[редактиране] Редовни събития
Всяка година в Рупите на 15 август, (Успение Богородично) се провежда традиционен събор. Предлагат се лакомства, играчки и дрехи. Свири се традиционна музика от Югозападна България и се танцуват местни танци. Популярни спортни мероприятия по време на събитието са футболът и народната борба.
[редактиране] Други
На името на местността Рупите е именуван ледник Рупите (Rupite Glacier) на остров Смит, от ахипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.
[редактиране] Галерия
[редактиране] Личности
- Родени в Рупите
Неделчо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина[10]
[редактиране] Бележки
- ↑ Георги Митрев, Тодор Тараков, CIVITAS HERACLEOOTARUM - Новооткрит епиграфски паметник с името на античния град при Рупите, Петричко. Виж: сп. Археология, 2002, кн. 4,25-32.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.597-598.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.31.
- ↑ Кънчов, В. Македония. "Етнография и статистика". София, 1900, с. 187.
- ↑ Щерионов, Щ. Джонев Ан. "Документи за положението на българите в Македония (началото на ХХ в.)". Кюстендил, 2001, стр.26-28.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.186-187.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.889.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
[редактиране] Външни препратки
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |