Русиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Русия вижте Русиново (Русия).

Русиново
Русиново
— село —
41.6872° с. ш. 22.8075° и. д.
Русиново
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаБерово
Географска областМалешево
Надм. височина922 m
Население2095 души (2002)
Пощенски код2315
Русиново в Общомедия

Русиново (на македонска литературна норма: Русиново) е село в Северна Македония, община Берово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историческата област Малешево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старата училищна сграда

Параклисът „Свети Архангел Михаил“ е от XIV век.[1] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 – 1622 година е отбелязано село Русинова, което заедно с Махале-и-кючук с има 44 джизие ханета (домакинства).[2]

В XIX век Русиново е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от първата половина на века.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рушново (Rouchnovo) е посочено като село със 130 домакинства, като жителите му са 486 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Русиново е населявано от 1500 жители българи християни и 10 цигани.[4]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Русиново има 1752 българи екзархисти и 6 цигани и функционира българско училище.[6]

В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев и Кочо Хаджиманов.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Русиново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През 1947 година от агенти на УДБА е убит от засада без съд и присъда заради българското си самосъзнание местния жител Глигор Петров заедно с още 12 души.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 2095 жители.[10]

Възпоменание на Даме Груев в църквата „Света Петка“ в Русиново през 1916 година
Националност Всичко
македонци 2092
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Белчев
Родени в Русиново
  • Александър Маринов, български революционер, сътрудник на Саблярската бомболеярна в 1898 година[11]
  • Анастас Алексов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 7 кумановска дружина[12]
  • Атанас Алексов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина[13]
  • Атанас Белчев (1975 – 1912), български революционер
  • Васил Стоицов, български революционер от ВМОРО, малешевски селски войвода, убит след Първата световна война в местността Палазлия край Русиново[14]
  • Георги Чангуров (1899 - 1929), български революционер от ВМРО
  • Григор Дончев, български революционер от ВМОРО, четник на Григор Георгиев Зверката[15]
  • Драган Даутовски (р. 1957), музикант от Северна Македония
  • Евтим Кушев (Кушов), български революционер от ВМРО
  • Иван Белчев (1867 – 1921), български революционер
  • Коста Бекяров (? – 1907), български революционер
  • Коста Чукаров (Чукарчето) (1882 – 1915), български революционер от ВМОРО
  • Костадин Балтов, Гале Джингаров, Павле Гащарски, Петре Гащарев, Глигор Киранев, Ефтим Стоицев, Атанас Страторов, Тимо Чилев, дейци на ВМРО[16]
  • Костадин Зелников (1869 - 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Манчо Калпаков, войвода на контрачета в годините на Втората световна война, бореща се с комунистическите партизани в Струмишко[17]
  • Милан Иванов (1900 - 1929), български революционер от ВМРО
  • Мирчо Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Григор Георгиев Зверката[15]
  • Никола Русински (1875 – 1942), български революционер
  • Петър Стоянов (ок. 1855 – ?), четник в доброволческата чета на Стоян Богданцалията
  • Симеон Алексиев (Алексов), македоно-одрински опълченец, 21 (22)-годишен, калайджия, I клас, 2 рота на 7 кумановска дружина[12]
Починали в Русиново

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Цркви и манастири // Посетете го Берово. Архивиран от оригинала на 2016-05-13. Посетен на 2 септември 2016.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
  7. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 79 – 80.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
  9. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  11. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 394.
  12. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 157.
  15. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.6
  16. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714 – 715.
  17. Малковски, Ѓорѓи. Политичките партии, организации и здруженија во Македонија во Втората светска војна 1941 - 1944 година // Офицер (13). 2014. с. 11. Архивиран от оригинала на 2016-08-12. (на македонска литературна норма)