Руска Америка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Руска Америка
Русская Америка
владение на Руската империя
1799 — 1867  
 
 
 
 
Знаме Герб

Местоположение на Руска Америка

Руска Америка през 1860 година
Столица Новоархангелск
Официален език руски
Религия Руска православна църква
Форма на упр. Колония
Държавен глава
  Император на Русия
   - 1799–1801 Павел I
   - 1801–1825 Александър I
   - 1825–1855 Николай I
   - 1855–1867 Александър II
  Губернатор
   - 1799–1818 Александър Баранов
   - 1863–1867 Дмитрий Максутов
Епоха
 - Руско-американска компания
8 юли 1799
 - Продажба на Аляска
18 октомври 1867
Площ
1 518 800 km²
Валута рубла
Днес част от САЩ
редактиране
Колонизация на Америка
Откриване и обмен
Английска колонизация
Валийская колонизация
Датска колонизация
Испанска колонизация
Курландска колонизация
Немска колонизация
Португалска колонизация
Руска колонизация
Френска колонизация
Холандска колонизация
Шведска колонизация
Шотландска колонизация
Походи на викингите
Деколонизация
История на Америка

Руска Америка (1799-1867) са владенията на Руската империя в Северна Америка, които включват Аляска, Алеутските острови, Александровия архипелаг и населените места на тихоокеанското крайбрежие на съвременните Съединени американски щати до Форт Рос.

През 1784 г. експедиция под командването на Григорий Шелихов (1747-1795) се установява на Алеутските острови. През 1799 г. Шеликов и Николай Резанов учредяват Руско-американската компания, на която управител става става мениджър на Александър Баранов (1746-1818). Компанията се занимава с лов за морски видри и търговия с кожи, установявайки свои селища и търговски пунктове в този регион.

От 1808 г. столица на Руска Америка е Нови Архангелск. В действителност руското управление на американска територия се осъществява от Иркутск, а Руска Америка е официално включени под юрисдикцията на Сибирското генерал-губернаторство, а по-късно (през 1822 г.) към генерал-губернаторство Източен Сибир.

Населението на руските колонии в Америка достига 40 000, сред които доминират алуетите. Най-южната руска точка в Америка, където руски колонисти уреждат свой пост е Форт Рос, на 80 км северно от Сан Франциско, Калифорния. По-нататъшното им напредване на юг е попречено от испански, а по-късно мексикански заселници.

Във Форт Рос през 1824 г. е подписана от руско-американска конвенция за определяне южната граница на земите на Руската империя в Аляска на ширина 54°40'N. Конвенцията също така потвърждава владението и собствеността на Съединените щати и Великобритания (до 1846 г.) в Орегон.

През 1824 г. е подписана и англо-руска конвенция за определяне на границите на владенията на двете корони в Северна Америка (Британска Колумбия). Съгласно тази конвенцията, руските владения са по западния бряг на Северна Америка по бреговата полоса, включваща цялата брегова ивица без тази между 54°N и 60°N, така че днешния излаз на Канада на Тихоокеанското крайбрежие се дължи на това споразумение. Линията на руско-британската граница не е права линия (както е в случая с границата на Аляска и Юкон) и изключително мъчно установима.

През януари 1841 г. Форт Рос е бил продаден на мексиканския гражданин Джон Сатер, а през 1867 г. е извършена покупката на Аляска от САЩ за 7.2 милиона долара.

Източници[редактиране | edit source]