Руска империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Руска империя
Российская империя
 
1721 — 1917  
Знаме Герб
Национален девиз
„Съ нами Богъ“
Национален химн
„Боже, царя храни!“

Местоположение на Руска империя

Континент Европа, Азия, Северна Америка (от 1799 до 9 април 1867)
Столица Санкт Петербург
 - Най-голям град Санкт Петербург
Официален език руски
 - Неофициални фински, полски език, шведски, немски
Религия православие
Форма на упр. Автокрация
Династия Романови
Държавен глава
  Император
   - 1721–1725 Петър I Велики
   - 1894–1917 Николай II
  Ръководител на правителствата на Русия
   - 1905–1906 Сергей Вите
   - 1917 Николай Галицин
Законодат. власт Парламент
 - Държавен съвет горна камара
 - Държавна дума долна камара
Епоха
 - Петър I е провъзгласен за император.
1721 г.
 - Основаване на Московски държавен университет
1755 г.
 - Победа в Отечествената война
1812 г.
 - Победа във четиринадесетата война с Османската Империя
1878 г.
 - Загуба във войната с Япония. Първа руска революция
1905 г.
 - Февруарска революция. Начало на Руска република.
1917 г.
Площ
 - Общо (1866 г.) 23 700 000 km²
 - Общо (1916 г.) 21 799 825 km²
Население  
 - Преброяване 181,537,800 (1916 г.)
Валута царска рубла
Днес част от
редактиране

Руска империя (на руски: Российская империя) e официално название на руска държава от 1721 до 1917 г. Названието е въведено от Петър I, който приема титлата император. Столицата на Руската империя е град Санкт Петербург (от 1914 - Петроград).

География[редактиране | edit source]

Територията на Руската империя към края на 19 век е 22,4 млн. km2.

В страната живеят повече от 100 народа, от които руснаците съставят 43% от населението. В състава на Руската империя влизат Прибалтика, Украйна, Беларус, част от Полша (Полско царство в Руската империя), Бесарабия, от 19 век Финландия (Велико финландско княжество), Кавказ, Казахстан, Централна Азия и др. 

По преброяване от 1897 година населението съставлява 128,2 млн. души (в това число населението на Европейска Русия 93,4 млн. души).  В началото на Първата световна война населението (без Сибир, централна Азия и Кавказ) ѝ е около 150 млн. души[1].

История[редактиране | edit source]

Петър I

На 22 октомври (2 ноември) 1721, след края на Северната война, Петър I приема титлата Император Всерусийски и Баща на Отечеството.[2] През 1722 г. Петър създава Таблица на чиновете, която определя нивата във военната и гражданска йерархия и остава в сила до падането на монархията през 1917 г. Също така е премахната длъжността патриарх, а на негово място е създаден Свети синод от 10 члена, оглавяван от императора. През 1724 Петър коронясва жена си Екатерина I за императрица, но управлява до смъртта си на 8 февруари 1725. Екатерина I става първата жена-монарх в руската история. Тя намалява разходите за армията и освобождава от данъци обикновеното население. Императрицата управлява само 2 години, след като умира през 1727. За владетел е обявен Петър II, благодарение на Александър Меншиков. По-късно Петър II премахва Меншиков от властта. Императорът умира ден преди сватбата си през 1730. С помощта на Върховния таен съвет на престола се възкачва дъщерята на цар Иван V, Анна Ивановна. При нейното управление много от управленческите постове за заемани от немци. Сред тях са Ернст Йохан Бирон, външният министър Андрей Остерман и военният министър Бурхард Мюних.

През 1736 Русия започва война срещу Османската империя, но губи повечето от завладените територии. Малко преди смъртта си Анна посочва за свой наследник племенника си Иван VI, но тъй като е малолетен, управлява под регентството на майка си Анна Леополдовна. Той обаче остава на трона само година, след като е свален от Елисавета Петровна, дъщеря на Петър I. Иван е заточен в крепостта Дюнамюнде в Рига. По нейно време е открит първият университет в империята и са премахнати вътрешнодържавните митници. Русия участва в Седемгодишната война на страната на Австрия и Франция и успява да окупира източна Прусия, разгромявайки прусите в битката при Грос-Егерсдорф. Смъртта на Елисавета и възкачването на престола на Петър III спасяват Прусия от унищожение. Петър се съюзява с прусите и обявява война на Дания. Няколко месеца след възкачването му на престола, той е свален от съпругата си София Фредерика Августа, която се коронова под името Екатерина.

Екатерина Велика.

Под управлението на Екатерина империята започва експанзия, като към нея са присъединени Бесарабия, Кубанска област, Ставрополската губерния и други. При разпадането на Жечпосполита Русия също получава територии. През 1768 империята обявява война на Османската империя и печели излаз на Черно море. Също така са основани много градове като Одеса, Николаев и Херсон, а Кримското Ханство получава независимост от османците. През 1773 започва "Селската война", в която казаците въстават срещу управлението, водени от Емелян Пугачов. Бунтът е смазан, а Пугачов – пленен. През 1787 Османската империя отново обявява война на Русия с цел да си върне Крим, но губи. Междувременно шведският крал Густав III опитва да превземе Санкт Петербург, но след намесата на Дания на страната на Русия през 1790 е сключен мир. През 1791 г. е създадена Линия на уседналост с цел цялото еврейско население на страната да бъде концентрирано в определена територия. След смъртта на Екатерина през 1796 на власт идва синът ѝ Павел I. През първата година от управлението си отменя много от нововъведенията на майка си. Той уволнява повечето от командния състав на армията – общо 7 фелдмаршала и 333 генерала. През март 1801 е убит от заговорници в имението Ропша.

Александър I приема капитулацията на Наполеон

Наследен е от сина си Александър. Той е коронован на 15 септември в Успенската църква в Москва. С указ от 1802 година Сенатът става върховен орган, контролиращ административната и съдебната власт. През септември същата година са учредени 8 министерства: на външните работи, на военно-сухопътните сили, на вътрешните работи, на финансите, на правосъдието, на търговията и на просветата. Също така са основани още 5 университета: Дерптски (1802 г.), Виленски (1803 г.), Харковски, Казански (и двата през 1804 г.) и Петербургски педагогически институт, който по-късно също става университет. От 1805 империята участва в антифренската коалиция. След като армията на Александър е разгромена, той е принуден да сключи мир с Наполеон. Междувременно на юг Русия води война с Османската империя, след като турците принуждават владетелите на Молдова и Влашко да се откажат от престола. През юни 1812 Франция обявява война на Русия. На страната на Наполеон се включват Австрия, Швейцария и Прусия. За няколко месеца руските войски разгромяват Великата армия, а след Виенския конгрес начело с Александър I навлизат в Париж. В края на 1815 императорът създава военни селища. Те се намират предимно в граничните окръзи на империята. През 1820 избухват въстания на селяни и казаци, но те бързо са потушени. На следващата година в армията е въведена тайна полиция и са забранени масонски организации като "Съюз за спасение" и "Съюз на обединените славяни". На 16 август 1823 провъзгласява за свой наследник брат си Николай Павлович.

След смъртта на Александър през ноември 1825 избухва въстанието на Декабристите. Около 3000 военнослужещи протестират срещу въскачването на Николай на престола. Те обаче са разгромени от царските войски. Лидерите на въстанието са обесени, като това са първите смъртни присъди от времето на Екатерина Велика насам. По времето на Николай I започва строителството на първите железопътни линии в страната. На 1 май 1836 започва строителството на линията Санкт Петербург – Царско село – Петропавловск. В средата на 19 век избухва Кримската война, която Русия губи и влианието ѝ в Европа се отслабва. Русия отстъпва Княжество Молдова на Османската империя. В хода на войната Николай I умира и на престола се възкачва Александър II. Той извършва редица демократични промени като отмяната на крепостното право, поради което е наречен "Освободител". Води успешни войни в Средна Азия и присъединява Туркмения. Александър продава Аляска на САЩ за период от 100 години през 1867. През 1877 повежда война срещу Османската империя и помага на славянските народи (България, Сърбия, Черна гора) да се освободят от османското иго. На 3 март 1878 двете страни подписват Санстефански договор, който усилва влианието на Русия и потвърждава независимостта на Княжество България.

Александър II

В края на 19 век като идеология се разпространява народничеството. Оформят се 4 основни фракции – консервативна, либерално-революционна, социално-революционна и анархическа. Една от известните организации, последователи на народничеството, е Народна воля. Те извършват терористични актове, включително и атентати срещу императора. През 1879 г. Народна воля взривява влак на императора по железопътната линия от Ливадия до Москва, но Александър II не се намира в него. На 5 февруари 1880 г. те успяват да взривят трапезарията на Зимния дворец в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са наранени, тъй като закъсняват за вечерята, но 67 души са убити или ранени. Александър II е убит на 13 март 1881 г. при атентат, осъществен от първомартовци. При преминаване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург е взривена бомба. След като императорът слиза от колата, един от атентаторите - Игнатий Гриневицки, взривява себе си и императора с ръчна граната.

След убийството на Александър II на трона се възкачва синът му Александър III. Вътрешният министър Пьотър Валуев предлага на Александър да назначи регент, тъй като има голям риск да бъде убит. Императорът назначава за регент Владимир Александрович. Политиката на Александър е по-консервативна. Отменя някои стари реформи и е против конституционно управление. Премахва автономията на университетите и поставя образованието под контрола на правителството и църквата. Той премахва и местното самоуправление на областите и губерните. През 1882 са приети Майски закони, ограничаващи правата на евреите. След приемането им много руски евреи емигрират в САЩ. Александър издава и манифест за самодържавието, след което либералните министри подават оставка. По времето на Александър Русия се сближава с Франция и двете дърважи основават Френско-руски съюз през 1891 г.

Февруарската революция сваля монархическия режим на 1 (14) септември 1917. Николай II абдикира, а брат му Михаил Александрович отказва да заеме престола. Временното руско правителство обявява Русия за република.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Руската империя е наследствена монархия начело със самодържец император (от династия Романови).  Господстващата православна църква е управлявана от императора чрез Синод.  Поданиците на Руската империя се делят на 4 съсловия ("състояния"): дворянство, духовенство, градски и селски жители.  Местното население на Казахстан, Сибир и ред други райони имат отделен статут "състояние".  Герб на Руската империя е двуглавия орел, държавен химн е "Боже, царя храни". Общодържавеният език е руския.

Пълната титла на Император Николай II:

По божията милост, Ние, Николай II, Император и Самодържец Всеруски, Московски, Киевски, Владимирски, Новгородски; Цар Казански, Цар Астрахански, Цар Полски, Цар Сибирски, Цар Херсонски-Таврически, Цар Грузински; Господар Псковски и Велики княз Смоленски, Литовски, Волински, Подолски и Финландски; Княз Естландски, Лифландски, Курландски и Семигалски, Самогитски, Белистокски, Карелски, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български[3] и други; Господар и Велик Княз Новгородски на ниските земи, Черниговски, Рязански, Полотски, Ростовски, Ярославски, Белозерски, Удорски, Обдорски, Кондийски, Витебски, Мстиславски и на всички северни земи Повелител; и Господар на Иверските, Карталинските, Кабардинските и на Арменските земи; Черкески и Планински княз и на други Наследствен Господар и Притежател, Господар Туркестански; Наследник Норвежки, Херцог Шлезвиг-Холщайнски, Стормарнски, Дитмарсенски и Олденбургски и прочее, и прочее, и прочее. Повечето от титлите на Негово Императорско Величество се дължат на многобройните му роднински връзки сред Европейските монарси, особено с Кралете на Дания и Кайзерите на Германската ИМперия.

Административно деление[редактиране | edit source]

Територията на Руската империя административно се дели (от 1914 г.) на 81 губернии и 20 области, и 931 града.  Част от губерниите и областите са обединени в генерал-губернаторства — Киевско, Кавказко, Сибирско, Туркестанско, Източно-Сибирско, Приамурско, Московско. Официални васали на Руската империя са Бухарското ханство и Ханство Хива, а от 1914 г. като протекторат е присъединен Урянхайският край.

Владетели[редактиране | edit source]

Портрет Име Роден (а) Управлява от Семейство Управлява до Починал (а)
Peter der-Grosse 1838 PR.jpg Петър I Велики
(Пётр I Великий)
9 юни 1672
Москва,Руско царство
7 май 1682 Син на Алексей Романов и Наталия Наришкина
женен два пъти:
Евдокия Лопухина
3 деца
Марта Скорсовска (Екатерина I)
9 деца
8 февруари 1725 8 февруари 1725
Санкт Петербург,Руска империя
Catherine I of Russia by Nattier.jpg Императрица Екатерина I
(Императрица Екатерина I)
15 април 1684
Линген,Херцогство Ливония
8 януари 1725 Втора съпруга на Петър I
9 деца
17 май 1727 17 май 1727
Санкт Петербург,Руска империя
PietroIIRussia.1730.jpg Петър II
(Пётр II)
23 октомври 1715
Санкт Петербург,Руска империя
18 май 1727 Син на Алексей Петрович и Шарлота Люнебургска
Внук на Петър I и Евдокия Лопухина
неженен
без деца
30 януари 1730 30 януари 1730
Москва
Louis Caravaque, Portrait of Empress Anna Ioannovna (1730).jpg Императрица Анна
(Императрица Анна)
7 февруари 1693
Москва
30 януари 1730 Дъщеря на Иван V Руски и Прасковя Салтикова
женена веднъж:
Фридрих Вилхелм Курландски
нямат деца
28 октомври 1740 28 октомври 1740
Санкт Петербург,Руска империя
Ivan VI.jpg Иван VI
(Иван VI)
23 август 1740
Санкт Петербург
28 октомври 1740 Правнук на Иван V Руски и Прасковя Салтикова
неженен
без деца
6 декември 1741 16 юли 1764
Шлиселбург
Carle Vanloo, Portrait de l’impératrice Élisabeth Petrovna (1760).jpg Императрица Елисавета
(Императрица Елизавета)
29 декември 1709
Коломенское
6 декември 1741 Дъщеря на Петър I и Екатерина I
женена веднъж:
Алексей Разумовски
нямат деца
4 януари 1762 5 януари 1762
Санкт Петербург
Coronation portrait of Peter III of Russia -1761.JPG Петър III
(Пётр III)
21 февруари 1728
Кил,Германия
5 януари 1762 Внук на Петър I и Екатерина I
женен веднъж:
София фон Анхалт-Цербст Екатерина II
1 син ?
9 юли 1762 17 юли 1762
Ропша
Catherine II by F.Rokotov after Roslin (c.1770, Hermitage).jpg Екатерина II Велика
(Екатерина II Великая)
2 май 1729
Шчечин,Прусия,СРИ
9 юни 1762 Съпруга на Петър III
1 син ?<br>2 дръги незаконни деца
17 ноември 1796 17 ноември 1796
Санкт Петербург
Paul I by A.F. Mitrokhin.jpeg Павел I
(Павел I)
1 октомври 1754
Санкт Петербург
17 ноември 1796 Син на Петър III ? и Екатерина II
женен два пъти:
Наталия Алексеевна
нямат деца
Мария Фьодоровна
10 деца
23 март 1801 23 март 1801
Мижайловски дворец,Санкт Петербург
Alexander I of Russia.PNG Александър I Благословени
(Александр I Благословенный)
23 декември 1777
Санкт Петербург
24 март 1801 Син на Павел I и Мария Фьодоровна
женен веднъж:
Елизавета Алексеевна
2 мъртвородени деца
9 други незаконни деца
1 декември 1825 1 декември 1825
Таганрог
Franz Krüger - Portrait of Emperor Nicholas I - WGA12289.jpg Николай I Завоевател
(Николай I Завоеватель)
6 юли 1796
Гатчина
1 декември 1825 Син на Павел I и Мария Фьодоровна
Брат на Александър I
женен веднъж:
Александра Фьодоровна
7 деца
2 март 1855 2 март 1855
Санкт Петербург
Makovsky Alexander II of Russia.jpg Александър II Освободител
(Александр II Освободитель)
29 април 1818
Москва
2 март 1855 Син на Николай и Александра Фьодоровна
женен веднъж:
Мария Аликсандровна
8 деца
13 март 1881 18 март 1881
Санкт Петербург,Руска империя
Kramskoy Alexander III.jpg Александър III Миротворец
(Аликсандр III Миротворец)
10 март 1845
Санкт Петербург
13 март 1881 Син на Александър II и Мария Александровна
женен веднъж:
Мария Фьодоровна
6 деца
1 ноември 1894 1 ноември 1894
Ливадия,Крим
Nicolas II photographie couleur.jpg Николай II
(Николай II)
18 май 1868
Царское Село,Санкт Петербург
1 ноември 1894 Син на Александър и Мария Фьодоровна
женен веднъж:
Александрина Фьодоровна
5 деца
15 март 1917 17 юли 1918
Екатеринбург,Руска СФСР


Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Keynes, John Maynard: The Economic Consequences of the Peace (1919), глава 2.I, от Проект Гутенберг
  2. http://www.tellur.ru/~historia/archive/05/ageyeva.htm
  3. Титлата Владетел Български се присвоява след покоряването на Волжка България.