Руска империя
| Руска империя Российская империя |
||||||
|
||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||
| Национален девиз „Съ нами Богъ“ |
||||||
| Национален химн „Боже, царя храни!“ |
||||||
.svg) |
||||||
| Континент | Европа, Азия | |||||
| Столица | Санкт Петербург | |||||
| - Най-голям град | Санкт Петербург | |||||
| Официални езици | руски, полски | |||||
| Религия | православие | |||||
| Форма на упр. | Автокрация | |||||
| Династия | Романови | |||||
| Държавен глава | ||||||
| Император | ||||||
| - 1721–1725 | Петър I Велики | |||||
| - 1894–1917 | Николай II | |||||
| Ръководител на правителствата на Русия | ||||||
| - 1905–1906 | Сергей Вите | |||||
| - 1917 | Николай Галицин | |||||
| Законодат. власт | Парламент | |||||
| - Държавен съвет | горна камара | |||||
| - Държавна дума | долна камара | |||||
| Епоха | ||||||
| - Петър I е провъзгласен за император. | ||||||
| 1721 г. | ||||||
| - Основаване на Московски държавен университет | ||||||
| 1755 г. | ||||||
| - Победа в Отечествената война | ||||||
| 1812 г. | ||||||
| - Победа във четиринадесетата война с Османската Империя | ||||||
| 1878 г. | ||||||
| - Загуба във войната с Япония. Първа руска революция | ||||||
| 1905 г. | ||||||
| - Руската империя е обявена за Съветска Социалистическа Република, след революция (РСФСР) | ||||||
| 1917 г. | ||||||
| Площ | ||||||
| - Общо (1866 г.) | 23 700 000 km² | |||||
| - Общо (1916 г.) | 21 799 825 km² | |||||
| Население | ||||||
| - Преброяване | 181,537,800 (1916 г.) | |||||
| Валута | царска рубла | |||||
| Днес част от | ||||||
Руска империя (на руски: Российская империя) e официално название на руска държава от 1721 до 1917 г. Названието е въведено от Петър I, който приема титлата император. Столицата на Руската империя е град Санкт Петербург (от 1914 - Петроград).
Съдържание |
География [редактиране]
Територията на Руската империя към края на 19 век е 22,4 млн. km2.
В страната живеят повече от 100 народа, от които руснаците съставят 43% от населението. В състава на Руската империя влизат Прибалтика, Украйна, Беларус, част от Полша (Полско царство в Руската империя), Бесарабия, от 19 век Финландия (Велико финландско княжество), Кавказ, Казахстан, Централна Азия и др.
По преброяване от 1897 година населението съставлява 128,2 млн. души (в това число населението на Европейска Русия 93,4 млн. души). В началото на Първата световна война населението (без Сибир, централна Азия и Кавказ) ѝ е около 150 млн. души[1].
История [редактиране]
На 22 октомври (2 ноември) 1721, след края на Северната война, Петър I приема титлата Император Всерусийски и Баща на Отечеството.[2] През 1722 г. Петър създава Таблица на чиновете, която определя нивата във военната и гражданска йерархия и остава в сила до падането на монархията през 1917 г. Също така е премахната длъжността патриарх, а на негово място е създаден Свети синод от 10 члена, оглавяван от императора. През 1724 Петър коронясва жена си Екатерина I за императрица, но управлява до смъртта си на 8 февруари 1725. Екатерина I става първата жена-монарх в руската история. Тя намалява разходите за армията и освобождава от данъци обикновеното население. Императрицата управлява само 2 години, след като умира през 1727. За владетел е обявен Петър II, благодарение на Александър Меншиков. По-късно Петър премахва Меншиков от властта. Императорът умира ден преди сватбата си през 1730. С помощта на Върховният таен съвет на престола се възкачва дъщерята на Иван V Анна Ивановна. При нейното управление много от управленческите постове за заемани от немци. Сред тях са Ернст Йохан Бирон, външният министър Андрей Остерман и военния министър Бурхард Мюних.
През 1736 Русия започва война срещу Османската империя, но губи повечето от завладените територии. Малко преди смъртта си Анна посочва за свой наследник Иван VI, но той управлява под регентството на майка си Анна Леополдовна. Той обаче остава на трона само година, след като е свален от Елисавета, дъщеря на Петър I. Иван е заточен в крепостта Дюнамюнде в Рига. По нейно време е открит първият университет в империята и са премахнати вътрешнодържавните митници. Русия участва в Седемгодишната война на страната на Австрия и Франция и успява да окупира източна Прусия, разгромявайки прусите в битката при Грос-Егерсдорф. Смъртта на Елисавета и възкачването на престола на Петър III спасяват Прусия от унищожение. Петър се съюзява с прусите и обявява война на Дания. Няколко месеца след възкачването му на престола, той е свален от съпругата си София Фредерика Августа, която се коронова под името Екатерина.
Под управлението на Екатерина империята започва експанзия, като към нея са присъединени Бесарабия, Кубанска област, Ставрополската губерния и други. При разпадането на Жечпосполита Русия също получава територии. През 1768 империята обявява война на Османската империя и печели излаз на Черно море. Също така са основани много градове като Одеса, Николаев и Херсон, а Кримското Ханство получава независимост от османците. През 1773 започва "Селската война", в която казаците въстават срещу управлението, водени от Емелян Пугачов. Бунтът е смазан, а Пугачов - пленен. През 1787 Османската империя отново обявява война на Русия с цел да си върне Крим, но губи. Междувременно шведският крал Густав III опитва да превземе Санкт Петербург, но след намесата на Дания на страната на Русия през 1790 е сключен мир. През 1791 г. е създадена Линия на уседналост с цел цялото еврейско население на страната да бъде концентрирано в определена територия. След смъртта на Екатерина през 1796 на власт идва синът й Павел I. През първата година от управлението си отменя много от нововъведенията на майка си. Той уволнява повечето от командния състав на армията - общо 7 фелдмаршала и 333 генерала. През март 1801 е убит от заговорници.
Наследен е от сина си Александър. Той е коронован на 15 септември в Успенската църква в Москва. С узаз от 1802 година Сенатът става върховен орган, контролиращ административната и съдебната власт. През септември същата година са учредени 8 министерства: на външните работи, на военно-сухопътните сили, на вътрешните работи, на финансите, на правосъдието, на търговията и на просветата. Също така са основани още 5 университета: Дерптски (1802 г.), Виленски (1803 г.), Харковски, Казански ( и двата през 1804 г.) и Петербургски педагогически институт, който по-късно също става университет. От 1805 империята участва в антифренската коалиция. След като армията на Александър е разгромена, той е принуден да сключи мир с Наполеон. Междувременно на юг Русия води война с Османската империя след като турците принуждават владетелите на Молдова и Влашко да се откажат от престола. През юни 1812 Франция обявява война на Русия. На страната на Наполеон се включват Австрия, Швейцария и Прусия. За няколко месеца руските войски разгромяват Великата армия, а Виенския конгрес, начело с Александър I навлиза в Париж. В края на 1815 императорът създава военни селища. Те се намират предимно в граничните окръзи на империята. През 1820 избухват въстания на селяни и казаци, но те бързо са потушени. На следващата година в армията е въведена тайна полиция и са забранени масонски организации като "Съюз за спасение" и "Съюз на обединените славяни". На 16 август 1823 провъзгласява за свой наследник брат си Николай Павлович.
След смъртта на Александър през ноември 1825 избухва въстанието на Декабристите. Около 3000 военнослужещи протестират срещу въскачването на Николай на престола. Те обаче са разгромени от царските войски. Лидерите на въстанието са обесени, като това са първите смъртни присъди от времето на Екатерина Велика насам.
Февруарската революция сваля монархическия режим на 1 (14) септември 1917. Временното руско правителство обявява Русия за република.
Държавно устройство [редактиране]
Руската империя е наследствена монархия начело със самодържец император (от династия Романови). Господстващата православна църква е управлявана от императора чрез Синод. Поданиците на Руската империя се делят на 4 съсловия ("състояния"): дворянство, духовенство, градски и селски жители. Местното население на Казахстан, Сибир и ред други райони имат отделен статут "състояние". Герб на Руската империя е двуглавия орел, държавен химн е "Боже, царя храни". Общодържавеният език е руския.
Пълната титла на Император Николай II:
По божията милост, Ние, Николай II, Император и Самодържец Всеруски, Московски, Киевски, Владимирски, Новгородски; Цар Казански, Цар Астрахански, Цар Полски, Цар Сибирски, Цар Херсонски-Таврически, Цар Грузински; Господар Псковски и Велики княз Смоленски, Литовски, Волински, Подолски и Финландски; Княз Естландски, Лифландски, Курландски и Семигалски, Самогитски, Белистокски, Карелски, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български[3] и други; Господар и Велик Княз Новгородски на ниските земи, Черниговски, Рязански, Полотски, Ростовски, Ярославски, Белозерски, Удорски, Обдорски, Кондийски, Витебски, Мстиславски и на всички северни земи Повелител; и Господар на Иверските, Карталинските, Кабардинските и на Арменските земи; Черкески и Планински княз и на други Наследствен Господар и Притежател, Господар Туркестански; Наследник Норвежки, Херцог Шлезвиг-Холщайнски, Стормарнски, Дитмарсенски и Олденбургски и прочее, и прочее, и прочее. Повечето от титлите на Негово Императорско Величество се дължат на многобройните му роднински връзки сред Европейските монарси, особено с Кралете на Дания и Кайзерите на Германската ИМперия.
Административно деление [редактиране]
Територията на Руската империя административно се дели (от 1914 г.) на 81 губернии и 20 области, и 931 града. Част от губерниите и областите са обединени в генерал-губернаторства — Киевско, Кавказко, Сибирско, Туркестанско, Източно-Сибирско, Приамурско, Московско. Официални васали на Руската империя са Бухарското ханство и Ханство Хива, а от 1914 г. като протекторат е присъединен Урянхайският край.
Владетели [редактиране]
.jpg)
.jpg)
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Keynes, John Maynard: The Economic Consequences of the Peace (1919), глава 2.I, от Проект Гутенберг
- ↑ http://www.tellur.ru/~historia/archive/05/ageyeva.htm
- ↑ Титлата Владетел Български се присвоява след покоряването на Волжка България.
