Руска църква (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Руска църква.

Църква "Св. Николай Чудотворец"
Russian Church Sofia Bulgaria Morning.JPG
Sofia Center.png
42.6957° с. ш. 23.3291° и. д.
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Православие - Руска православна църква
Архитектурен стил псевдоруски
Време на изграждане 1907-1914 г.
Реликви мощи на архиепископ Серафим Соболев
Съвременен статут действащ ставропигиален храм
Сайт podvorie-sofia.ru/bg
Църква "Св. Николай Чудотворец" в Общомедия

"Свети Николай Чудотворец", известна като Руската църква, е православна църква в българската столица София, посветена на Свети Николай Чудотворец. Тя е сред емблематичните сгради на града.

Градежът му започва в края 19 век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти), и трае дълги години, като е осветен през 1914 година в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в „Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 м. Камбаните са дарение от руския цар Николай II.

Първоначално замислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът почти веднага губи тази своя роля след 1917 година. След Втората руска революция в него започват за служат свещеници и архиереи от т. нар. "Руска задгранична църква", а обособеният вече храм става център на многобройната руска имиграция у нас.

След 1947 година храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го управлява и до днес. (Смята се за подворие, или ставропигия на тази патриаршия).

В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век - при запазени древноруски елементи - т. нар. "луковици" (кубета), при съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, той носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис. Характерно за плана на храма е не-осевото разположение на входа (респ. притвора), спрямо олтара. Т.е. входът е откъм южната страна, а олтарът, според старинната традиция, сочи на изток - двата елемента образуват прав ъгъл.

В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев, считан от много православни християни за чудотворец. С това е свързана и практиката преди важни дела различни хора - вярващи или невярващи, да посещават неговия гроб с молба за чудодейна помощ.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]