Руска църква (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Руска църква.

Църква "Св. Николай Чудотворец"
Russian Church Sofia Bulgaria Morning.JPG
Вид на храма православна църква
Страна България
Населено място София
Вероизповедание Православие - Руска православна църква
Архитектурен стил псевдоруски
Време на изграждане 1907-1914 г.
Реликви мощи на архиепископ Серафим Соболев
Съвременен статут действащ ставропигиален храм
Сайт podvorie-sofia.ru/bg

"Свети Николай Чудотворец", известна като Руската църква, е православна църква в българската столица София, посветена на Свети Николай Чудотворец. Тя е сред емблематичните сгради на града.

Градежът му започва в края 19 век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти), и трае дълги години, като е осветен през 1914 година в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в „Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 м. Камбаните са дарение от руския цар Николай II.

Първоначално замислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът почти веднага губи тази своя роля след 1917 година. След Втората руска революция в него започват за служат свещеници и архиереи от т. нар. "Руска задгранична църква", а обособеният вече храм става център на многобройната руска имиграция у нас.

След 1947 година храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го управлява и до днес. (Смята се за подворие, или ставропигия на тази патриаршия).

В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век - при запазени древноруски елементи - т. нар. "луковици" (кубета), при съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, той носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис. Характерно за плана на храма е не-осевото разположение на входа (респ. притвора), спрямо олтара. Т.е. входът е откъм южната страна, а олтарът, според старинната традиция, сочи на изток - двата елемента образуват прав ъгъл.

В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев, считан от много православни християни за чудотворец. С това е свързана и практиката преди важни дела различни хора - вярващи или невярващи, да посещават неговия гроб с молба за чудодейна помощ.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]