Руски език
| Руски език |
|
| Страна | Русия и други |
|---|---|
| Брой говорещи | майчин език: около 147 милиона втори език: 113 милиона (1999 WA, 2000 WCD) |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски СлавянскиИзточнославянски Руски |
|
| Официално положение | |
| Официален в | Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | ru |
| ISO 639-2 | rus |
| ISO 639-3 | RUS |
 Страни, в които руският е официален език (в тъмнозелено) или има значително разпространение |
|
Ру̀ският езѝк (
ру́сский язы́к ) е географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света, говорен от около 260 000 000 души. През 20 век той придобива голямо политическо значение и днес е официален език на няколко държави - Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан и региони в други страни (Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия), както и на Организацията на обединените нации. Руският език също се използва в терминологията на области като техниката, комуникациите и т.н.[източник? (Поискан преди 159 дни)]
Руският е индоевропейски език, част от източнославянската група, включваща още три говорени и днес езика - беларуски, русински и украински. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и общославянската лексикална основа, съвременният руски включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката.
Съдържание |
Класификация [редактиране]
Руският е славянски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство. Той е близък до останалите два източнославянски езика - украинския и беларуския . В много случаи в източни Украйна и Беларус местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният билингвизъм е дал в резултат смесени езици като суржик в източна Украйна и трасянка в Беларус.
Смята се, че във формирането на съвременния руски език значима роля има древноновгородският диалект, въпреки че е изчезнал към 15-16 век. Речниковият запас (повечето абстрактна и книжовна лексика), принципите на словообразуване и до известна степен флексиите и литературният стил на книжовния руския език са повлияни и от старобългарския език чрез използвания от Православната църква църковнославянски. В същото време в различните диалекти, намиращи се в наши дни в бърз упадък, се използват предимно местни източнославянски форми. В някои случаи източнославянските и църковнославянските форми се използват успоредно с известни нюанси в значението.
Руската фонология и синтаксис, особено в северните диалекти, са повлияни и от местните угро-фински езици - мерянски, мокшански, муромски, мешчерски, вепски и други. Тези езици, някои от тях изчезнали, в миналото са говорени в централната и северната част на днешна Европейска Русия. Уралските народи влизат в контакт с източнославянските езици още през ранното Средновековие и с времето се превръщат в субстрат на съвременния руски език. Диалектите, говорени на север, североизток и северозапад от Москва използват значителен брой думи с угро-фински произход.[1][2]
Освен това лексиката и литературният стил на руския език са повлияни от европейски езици, като полски, латински, нидерландски, немски, френски и английски.[3] В съвременния руски език има и известно количество думи, заети от татарския и други тюркски езици.
История [редактиране]
Руският език се формира върху основата на старовеликоруския език, обособил се около 14-15 век от староруския език. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на Московското княжество, около което се образува руската държава. До края на 17 век официален език в страната остава старобългарският в неговата руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.
Император Петър I предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и секуларизацията на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през 19 век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си френски, по-рядко немски. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на Александър Пушкин през първата трета на 19 век. Той коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език по негово време.
Писменост [редактиране]
Основна статия: приблизителното им
фонетично съответствие
| А /a/ |
Б /b/ |
В /v/ |
Г /ɡ/ |
Д /d/ |
Е /je/ |
Ё /jo/ |
Ж /ʐ/ |
З /z/ |
И /i/ |
Й /j/ |
| К /k/ |
Л /l/ |
М /m/ |
Н /n/ |
О /o/ |
П /p/ |
Р /r/ |
С /s/ |
Т /t/ |
У /u/ |
Ф /f/ |
| Х /x/ |
Ц /ts/ |
Ч /tɕ/ |
Ш /ʂ/ |
Щ /ɕɕ/ |
Ъ /-/ |
Ы [ɨ] |
Ь /-/ |
Э /e/ |
Ю /ju/ |
Я /ja/ |
Руската азбука е кирилица, почти изцяло съвпадаща с българската, но руската има 3 букви в повече — това са буквите Ё ё, Ы ы и Э э. Тя също произлиза от първоначалната кирилица, но се основава на проведената от Петър I през 1708 гражданска реформа на азбуката. През 1918 руската азбука отново е изменена.
Граматика [редактиране]
В руския език има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен;
Литература [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ ((ru)) Academic credit. // Вопросы языкознания. – М., № 5. – С. 18–28, 1982. Посетен на 29 април 2006.
- ↑ ((ru)) Academic credit. // Прибалтийско-финский компонент в русском слове. Посетен на 29 април 2006.
- ↑ Encyclopaedia Britannica 1911. //
Вижте още [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
Основни:
- ((en)) Руският език на Ethnologue
- Free language learning FREE PDF Bulgarian Russian English Language {Ivaylo IVAYLOV}
Речници:
- ((ru)) Язык падонков (wiki)
- ((ru)) Онлайн руски речници и материали за руски език
- ((bg)) Онлайн Руски Речник
- ((ru)) Онлайн руски речници
- ((ru)) Българско-руски онлайн речник
|
|||||||||||||||||
|
|||||||
