Руски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Руски език
Говори се в: Русия и други
Район
Общо говорещи: майчин език: около 147 милиона
втори език: 113 милиона (1999 WA, 2000 WCD)
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Източнославянски
...→Руски
Официално положение
Официален в: Русия, Казахстан,
Беларус, Киргизстан
Контролиран от:
Кодове на езика
ISO 639-1 ru
ISO 639-2 rus
ISO 639-3 RUS

Руският език (Звук русский язык ) е географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използвания славянски език в света, говорен от около 260 000 000 души. През 20 век, поради статута на Съветския съюз като суперсила, той придобива голямо политическо значение и днес е официален език на няколко държави: Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан, Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия, както и на Организацията на обединените нации. Освен това около 1/4 от световната научна литература е публикувана в Русия. Руският език също се използва в терминологията на области като техниката, комуникациите и т.н.

Руският е индоевропейски език, част от източнославянската група, включваща още три говорени и днес езика - беларуски, русински и украински. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и общославянската лексикална основа, съвременният руски включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката.

Съдържание

[редактиране] Класификация

Руският е славянски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство. Той е близък до останалите два източнославянски езика - украинския и беларуския . В много случаи в източни Украйна и Беларус местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният билингвизъм е дал в резултат смесени езици като суржик в източна Украйна и трасянка в Беларус.

Смята се, че във формирането на съвременния руски език значима роля има старославянския новгородски диалект, въпреки че е изчезнал към 15-16 век. Речниковият запас (повечето абстрактна и книжовна лексика), принципите на словообразуване и в известен смисъл литературния стил руският е усвоил от църковнославянския, редакция на старобългарския език, използвана от руската православна църква. Руската фонология и синтаксис (особено в северните диалекти) са повлияни и от няколко фински езика: марийски, мокшански, муромски, мешчерски, вепски и др. Тези езици, някои от тях изчезнали, в миналото са били говорени в централната и северната част на това, което днес наричаме европейска Русия. Те са влезли в контакт с източнославянския език през ранното Средновековие и евентуално са били субстрат на руския език. Освен това лексиката и литературния стил на руския език са повлияни ог гръцки, латински, италиански, френски, немски, и английски език. В съвременния руски език има и известно количество думи, заети от татарския и други тюркски езици.

[редактиране] История

Руският език се формира върху основата на старовеликоруския език, обособил се около 14-15 век от староруския език. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на Московското княжество, около което се образува руската държава. До края на 17 век официален език в страната остава старобългарският в неговата руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.

Император Петър I предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и секуларизацията на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през 19 век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си френски, по-рядко немски. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на Александър Пушкин през първата трета на 19 век. Той коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език по негово време.

[редактиране] Писменост

Основна статия: Руска азбука

Руската азбука е кирилица, почти изцяло съвпадаща с българската, но руската има 3 букви в повече - това са буквите Ё ё, Ы ы и Э э. Тя също произлиза от първоначалната кирилица, но се основава на проведената от Петър I през 1708 гражданска реформа на азбуката. През 1918 руската азбука отново е изменена.

[редактиране] Граматика

В руския език има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен;

[редактиране] Речник

  • да - да.
  • Не́т (Н(ь)ет) - Не.
  • Ры́ба(ри-ба) - риба
  • де́рево(дер(ь)ева) - дърво
  • вода́(вада-) - вода
  • рис - ориз
  • Муж - мъж
  • Го́род(Горад) - град
  • ве́чер(в(ь)ечер) - вечер
  • любо́вь(любовь) - любов
  • жена - жена
  • оди́н(адин) - един
  • два - две
  • три - три
  • четы́ре(читир(ь)е) - четири
  • кто(ктъ) - кой
  • челове́к(чилав(ь)ек) - човек
  • Мост(мъст) - мост
  • Росси́я(Рассия) - Русия / Москва́(масква) - Москва
  • Болга́рия(българия) - България / Софи́я(сафия) - София
  • столи́ца(стълица) - столица
  • мясо(мясъ) - месо
  • звезда́ (зв(ь)езда) - звезда
  • сахар - захар
  • Кни́га - Книга
  • река́(рика) - река
  • бе́рег - бряг
  • луна́,ме́сяц(м(ь)есиц) - луна,месец
  • гора́(гара) - планина
  • ого́нь(ъгонь) - огън

[редактиране] Фрази

  • Здра́вствуйте (Здраствуйт(ь)е) - Здравейте
  • Добро пожаловать! - Добре Дошли!
  • До́брое утро (Добръе утръ) - Добро утро
  • До́брый день (Добрий д(ь)ен) - Добър ден
  • До́брый ве́чер (Добрий вечер) - Добър вечер
  • Спокойной ночи! - Лека Нощ!
  • приятных снов! - сладки сънища!
  • Удачи! - Успех!
  • Приятного аппетита! - Добър Апетит!
  • Счастливого пути - Приятен път
  • Спаси́бо (Спасиба), Благодарю́ (Благодар(ь)у) - Благодаря
  • приве́т (прив(ь)ет) - Привет!, Здрасти!
  • До свида́ния (Да свидания) - Довиждане
  • Хорошего Дня - Приятен Ден
  • Извини́те (Извинит(ь)е) - Извинете; извинявайте
  • Не́ за что (Не́ за што) - за нищо (в отговор на благодарност или извинение)
    • Ни за что́! (Ни за што́) - не и за всички бисери на света! (и т.н.)
  • Пожа́луйста (Пажалуста) - Моля
  • Скажи́те пожа́луйста. Где туале́т? (Скажит(ь)е пъжа-луста. Гд(ь)е туалет?)- Кажете, моля, къде е тоалетната?
  • Почём ...? (Пачьом) - Колко струва ....?
  • (пример) Почём хлеб? (Пачьом хлеп) - Колко струва хляба?
  • Ско́лько сто́ит ...? (Сколька стоит) - Колко струва ....?
  • С пра́здником!(С празникъм!) - Честит празник!
  • Ты говори́шь по-ру́сски/болгарски?(Ти гавариш па-руски/балгарски?) - Говорите ли руски/български?
  • Извините, я не говорю по-русски. - Съжалявам не говоря руски.
  • Мне нужна помощь - Нужна ми е помощ
  • Оставьте меня в покое! - Оставете ме на мира!
  • Минуту, пожалуйста. - (минута, моля) момент, моля

[редактиране] Литература

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки

Уикипедия  Уикипедия на Руски език
Уикиизточник

Основни:


Речници:

Славянски езици
Източнославянски Староруски† | Древноновгородски† | Руски | Старобелоруски† | Белоруски | Украински | Русински | Западнорусински език
Западнославянски Чешки | Кашубски | Кнаански† | Долнолужишки | Полабски† | Полски | Силезийски | Поморянски† | Словашки | Словински† | Горнолужишки
Южнославянски Български (Банатски български | Македонски) | Старобългарски† | Сърбохърватски (Бошняшки | Хърватски (Молишки хърватски | Градишчански) | Сръбски (Черногорски)) | Словенски (Прекомурски | Резиянски) | Славяносръбски език†
Други Праславянски† | Църковнославянски | Русенорски† | Словио
† Отмрели езици
п • б • р
Официални езици на ООН
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA“.
На други езици