Руски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Руски език |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Русия и други | |
| Район | ||
| Общо говорещи: | майчин език: около 147 милиона втори език: 113 милиона (1999 WA, 2000 WCD) |
|
| Класификация | Индоевропейски Славянски Източнославянски Руски |
|
| Официално положение | ||
| Официален във: | Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан |
|
| Контролиран от: | ||
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | ru | |
| ISO 639-2 | rus | |
| ISO 639-3 | RUS | |
|
|
||
Руският език (
русский язык ) е географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използвания славянски език в света, говорен от около 260 000 000 души. През 20 век, поради статута на Съветския съюз като суперсила, той придобива голямо политическо значение и днес е официален език на няколко държави: Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан, Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия, както и на Организацията на обединените нации. Освен това около 1/4 от световната научна литература е публикувана в Русия. Руският език също се използва в терминологията на области като техниката, комуникациите и т.н.
Руският е индоевропейски език, част от източнославянската група, включваща още три говорени и днес езика - беларуски, русински и украински. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и общославянската лексикална основа, съвременният руски включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката.
Съдържание |
[редактиране] Класификация
Руският е славянски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство. Той е близък до останалите два източнославянски езика - украинския и беларуския . В много случаи в източни Украйна и Беларус местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният билингвизъм е дал в резултат смесени езици като суржик в източна Украйна и трасянка в Беларус.
Смята се, че във формирането на съвременния руски език значима роля има старославянския новгородски диалект, въпреки че е изчезнал към 15-16 век. Речниковият запас (повечето абстрактна и книжовна лексика), принципите на словообразуване и в известен смисъл литературния стил руският е усвоил от църковнославянския, редакция на старобългарския език, използвана от руската православна църква. Руската фонология и синтаксис (особено в северните диалекти) са повлияни и от няколко фински езика: марийски, мокшански, муромски, мешчерски, вепски и др. Тези езици, някои от тях изчезнали, в миналото са били говорени в централната и северната част на това, което днес наричаме европейска Русия. Те са влезли в контакт с източнославянския език през ранното Средновековие и евентуално са били субстрат на руския език. Руските диалекти, говорени на север, североизток и северозапад от Москва, имат в речниковия си запас значителен брой думи от угро-фински произход. Освен това лексиката и литературния стил на руския език са повлияни ог гръцки, латински, италиански, френски, немски, украински и английски език. В съвременния руски език има и известно количество думи, заети от татарския и други тюркски езици.
[редактиране] История
Руският език се формира върху основата на старовеликоруския език, обособил се около 14-15 век от староруския език. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на Московското княжество, около което се образува руската държава. До края на 17 век официален език в страната остава старобългарският в неговата руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.
Император Петър I предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и секуларизацията на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през 19 век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си френски, по-рядко немски. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на Александър Пушкин през първата трета на 19 век. Той коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език по негово време.
[редактиране] Писменост
Руската азбука е кирилица, почти изцяло съвпадаща с българската, но руската има 3 букви в повече. Тя също произлиза от първоначалната кирилица, но се основава на проведената от Петър I през 1708 гражданска реформа на азбуката. През 1918 руската азбука отново е изменена.
[редактиране] Граматика
[редактиране] Речник
- да - да.
- Нѐт (Н(ь)ет) - Не.
- Ры̀ба(ри-ба) - риба
- дѐрево(дер(ь)ева) - дърво
- вода̀(вада-) - вода
- рис - ориз
- Муж - мъж
- Го̀род(Горад) - град
- вѐчер(в(ь)ечер) - вечер
- любо̀вь(любовь) - любов
- жена - жена
- одѝн(адин) - един
- два - две
- три - три
- четырѐ(читир(ь)е) - четири
- кто(ктъ) - кой
- человѐк(чилав(ь)ек) - човек
- Мост(мъст) - мост
- Россѝя(Рассия) - Русия / Москва̀(масква) - Москва
- Болга̀рия(българия) - България / Софѝя(сафия) - София
- столѝца(стълица) - столица
- мясо(мясъ) - месо
- звезда̀ (зв(ь)езда) - звезда
- сахар - захар
- Кнѝга - Книга
- река̀(рика) - река
- бѐрег - бряг
- луна̀,мѐсяц(м(ь)есиц) - луна,месец
- гора̀(гара) - планина
- ого̀нь(ъгонь) - огън
[редактиране] Фрази
- Здра̀вствуйте (Здраствуйт(ь)е) - Здравейте
- Добро пожаловать! - Добре Дошли!
- До̀брое утро (Добръе утръ) - Добро утро
- До̀брый день (Добрий д(ь)ен) - Добър ден
- До̀брый вѐчер (Добрий вечер) - Добър вечер
- Спокойной ночи! - Лека Нощ!
- приятных снов! - сладки сънища!
- Удачи! - Успех!
- Приятного аппетита! - Добър Апетит!
- Счастливого пути - Приятен път
- Спасѝбо (Спасибъ) - Благодаря
- привѐт (прив(ь)ет) - Привет!, Здрасти!
- До свида̀ния (Да свидания) - Довиждане
- Хорошего Дня - Приятен Ден
- Извинѝте (Извинит(ь)е) - Извинете; извинявайте
- Нѐ за что (Нѐ за што) - за нищо (в отговор на благодарност или извинение)
- Ни за что̀! (Ни за што̀) - не и за всички бисери на света! (и т.н.)
- Пожа̀луйста (Пъжалъста) - Моля
- Скажѝте пожа̀луйста. Где туалѐт? (Скажит(ь)е пъжа-лъста. Гд(ь)е туалет?)- Кажете, моля, къде е тоалетната?
- Почём ...? (Пачом) - Колко струва ....?
- (пример) Почём хлеб? (Пачом хлеп) - Колко струва хляба?
- Ско̀лько сто̀ит ...? (Сколькъ стоит) - Колко струва ....?
- С пра̀здником!(С празникъм!) - Честит празник!
- Ты говорѝшь по-ру̀сски/болгарски?(Ти гъвъриш пъ-руски/български?) - Говорите ли руски/български?
- Извините, я не говорю по-русски. - Съжалявам не говоря руски.
- Мне нужна помощь - Нужна ми е помощ
- Оставьте меня в покое! - Оставете ме на мира!
- Минуту, пожалуйста. - (минута, моля) момент, моля
[редактиране] Литература
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни препратки
Основни:
Речници:
Язык падонков (wiki)- Речник на руския компютърен жаргон (wiki)
- Онлайн руски речници и материали за руски език
- Онлайн руски речници
| Славянски езици | |||
| Източнославянски | Староруски† | Древноновгородски† | Руски | Старобелоруски† | Белоруски | Украински | Русински | Западнорусински език | ||
| Западнославянски | Чешки | Кашубски | Кнаански† | Долнолужишки | Полабски† | Полски | Поморянски† | Словашки | Словински† | Горнолужишки | ||
| Южнославянски | Банатски български | Бошняшки | Български | Хърватски | Македонски | Молишки хърватски | Черногорски | Старобългарски† | Сръбски | Сърбохърватски | Словенски | Славяносръбски език† | ||
| Други | Праславянски† | Църковнославянски | Русенорски† | Словио | ||
| † Отмрели езици | |||
