Руски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Руски език
русский язык
/[ˈruskʲɪj jɪˈzɨk]/
СтранаРусия, Беларус, Украйна, Казахстан, Киргизстан, Естония, Латвия и др.
РегионИзточна Европа
Централна Азия
Говорещи260 млн.[1][2]
Писменосткирилица
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Източнославянски
...→Руски
Официално положение
Официален в Русия
Беларус
Казахстан
Киргизстан
Таджикистан
Общност на независимите държави ОНД
РегулаторРуски езиков институт
Кодове
ISO 639-1ru
ISO 639-2rus
ISO 639-3rus

Страни, в които руският е официален език (в тъмнозелено) или има значително разпространение
Руски език в Общомедия

Ру̀ски езѝк (ру́сский язы́к) – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света. Говорен е от около 258 милиона души, включително от 154 милиона като първи език, руският е на осмо място в света по общ брой говорещи и по брой говорещи го като първи език.[3][4] През 20 век той придобива голямо политическо значение и днес е официален език на няколко държави – Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан и Таджикистан, региони в други страни (Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия), както и на Организацията на обединените нации.

Руският е индоевропейски език, част от източнославянската група, включваща още три говорени и днес езика – беларуски, русински и украински. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и общославянската лексикална основа, съвременният руски включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката. Официален е в четири държави, в самоуправляващата се монашеска общност Атон, както и в някои градове в Украйна. Руският е международен език, използван от около 260 млн. души по света,[1][2] на него има написано голямо количество специализирана литература, използва се за съхраняване на информация във всички сфери на живота, както и е работен за повече от 20 международни организации, като ООН, Червения кръст,[5] ОНД, ШОС и други.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Руският е славянски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство. Той е близък до останалите два източнославянски езика – украинския и беларуския. В много случаи в източни Украйна и Беларус местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният билингвизъм е дал в резултат смесени езици като суржик в източна Украйна и трасянка в Беларус.

Смята се, че във формирането на съвременния руски език значима роля има древноновгородският диалект, въпреки че е изчезнал към 15. – 16. век. Речниковият запас (повечето абстрактна и книжовна лексика), принципите на словообразуване и до известна степен флексиите и литературният стил на книжовния руския език са повлияни и от старобългарския език чрез използвания от Православната църква църковнославянски. В същото време в различните диалекти, намиращи се в наши дни в бърз упадък, се използват предимно местни източнославянски форми. В някои случаи източнославянските и църковнославянските форми се използват успоредно с известни нюанси в значението.

Руската фонология и синтаксис, особено в северните диалекти, са повлияни и от местните угро-фински езици – мерянски, мокшански, муромски, мешчерски, вепски и други. Тези езици, някои от тях изчезнали, в миналото са говорени в централната и северната част на днешна Европейска Русия. Уралските народи влизат в контакт с източнославянските езици още през ранното Средновековие и с времето се превръщат в субстрат на съвременния руски език. Диалектите, говорени на север, североизток и северозапад от Москва използват значителен брой думи с угро-фински произход.[6][7]

Освен това лексиката и литературният стил на руския език са повлияни от европейски езици, като полски, латински, нидерландски, немски, френски и английски.[8] В съвременния руски език има и известно количество думи, заети от татарския и други тюркски езици.

История[редактиране | редактиране на кода]

Руският език се формира върху основата на старовеликоруския език, обособил се около 14.15 век от староруския език. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на Московското княжество, около което се образува руската държава. До края на 17 век официален език в страната остава старобългарският в неговата руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.

Император Петър I предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и секуларизацията на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през 19. век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си френски, по-рядко немски. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на Александър Пушкин през първата трета на 19. век. Той коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език по негово време.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Основната територия на разпространение на руския език е Руската федерация. По данни от общоруското преброяване на населението от 2010 г., числеността на говорещите на руски език е приблизително 137,5 милиона души (99,4% от броя на отговорилите на въпроса за владеене на руски език),[9] от които – около 111 милиона руснаци.[9] В качествата на роден, руският език е указан от 118,6 милиона души, от тях – 110,7 милиона руснаци, 1,5 милиона украинци, 1,1 милиона татари.[9] Съгласно преброяване на населението от 2010 г., владеене на руски език са указали 142,6 млн. души (99,2%).[10]

Освен в Руската федерация руският език (и неговите отличаващи се варианти от използвания в Русия) е широко разпространен в редица други държави, влизащи в състава на бившия СССР. По различни данни броят на говорещите руски език в тези страни е от 52 милиона (2005) до 94 милиона души (2010).[11] Съгласно преброяването на населението в Укрийна през 2001 г., 8 милиона руснаци в Украйна наричат руския език роден,[12] както и 6,3 милиона представители на други етноси в страната (от тях 5,6 милиона – украинци).[12] Освен указалите руски като роден език, още 17,2 милиона души отбелязват, че го владеят свободно.[12]

В Казахстан, съгласно преброяването от 2009 г., руският език е посочен за роден от 3,8 милиона души от руснаците в страната (98,8%), освен това жителите на Казахстан от всички националности в категорията над 15 години заявяват, че разбират устния руски език – 11,5 милиона души (94,4%), свободно го четат – 10,8 милиона души (88,2%) и свободно пишат – 10,3 милиона души (84,8%).[13] В Узбекистан числеността на владеещите руски език се оценява в границите от 3,6 млн. (2005 г.) до 11,8 млн. (2009 – 2012 г.) при наличието на около 1,1 млн. руснаци в Узбекистан.[11][14]

По данни от беларуското преброяване през 2009 г., руският език е посочен за роден от 4 милиона жители на Беларус (от тях 3 милиона етнически беларуси и 756 хил. руснаци). За език, на който говорят в къщи, руският е посочен от 6,7 милиона души (от тях 5,6 милиона беларуси и 758 хил. руснаци); за друг език, който свободно владеят, руският е посочен от 1,3 милиона души.[15] В Киргизия, по данни от преброяването на населението на страната през 2009 г., руският език като роден владеят 482 хил. души, а в качеството на втори език е използван от 2,1 милиона души, общо – 2,6 милиона души или 48 % от населението на страната.[16] При преброяването на населението на Молдова през 2004 г., руският език е посочен за роден от 97,2% от 201 хил. етнически руснаци, 31,8% от 282 хил. украинци, 5,8% от 147 хил. гагаузи и 2,5% от 2,6 милиона молдовани. Като ежедневен език руският е използван от 16,0% от 3,383 млн. души от населението на страната.[17]

В Латвия, според преброяването на населението на страната от 2011 г., като език за ежедневно общуване, руският е посочен от 699 хил. души, в това число 460 хил. руснаци, 90 хил. латвийци и 54 хил. беларуси.[18]

Според резултати от преброяването на населението, броят на рускоговорещите в страните на бившия Съветски съюз извън Русия в периода 2009 – 2012 г. е:[11]

Страна общо
(хил. души)
роден език
(хил. души)
Украйна 36 800 12 000
Казахстан 13 500 2500
Узбекистан 11 800 900
Беларус 9300 3992
Азербайджан 4900 140
Киргизстан 2700 400
Таджикистан 2500 50
Грузия 2400 67,5
Армения 2100 10
Латвия 1800 680
Молдова 1700 250
Литва 1300 180
Естония 950 400
Туркменистан 900 150
Приднестровие 500 300
Абхазия 450 25
Южна Осетия 50 25

Голям брой владеещи руски език живее в страни зад границите на Русия – в европейските държави, в САЩ, Канада, Израел и много други страни.[19] Най-голям брой владеещи руски език като роден има в САЩ (730 хил. души, 2000 г.) и в Германия (над 350 хил. души, 2011 г.).[11]

Броят на хората, които говорят руски като роден в целия свят, е оценяван на 166,2 млн. души (2015);[20] а броят на тези, които говорят руски като втори език, се оценява на 110 милиона души (2009).[21] Според различните оценки, общият брой на рускоговорещите по света е около 260 милиона души (2014 г.).[22] Освен в Русия и другите бивши съветски републики, руският език към 2010 г. е владян в Източна Европа и на Балканите от 12,9 млн. души, в Западна Европа – 7,3 млн., в Азия – 2,7 млн., в Близкия Изток и в Северна Африка – 1,3 млн., в Африка на юг от Сахара – 0,1 млн., в Латинска Америка – 0,2 млн., в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия – от 4,1 млн. души.[11]

Страни извън Русия с най-голямо население на рускоезично население (като роден, втори или чужд език), по данни от 2010 г.:[11]

Табела на руски език в Ню Йорк
Страна Население (общо)
(хил. души)
Част от населението
на страната, в %
Полша 5500 14,3
Германия 5400 6,7
САЩ 3500 1,1
България 2000 27,2
Чехия 2000 19,2
Сербия 1400 19,7
Словакия 1300 24,0
Монголия 1200 45,3
Израел 1000 13,2
Китай 700 0,05

По степени на разпространение (общ брой на владеещи езика хора), руският език към 2013 г. заема 6-о място в света след английския (1500 млн. души), китайския (1400 млн.), хинди/ урду (над 600 млн.), испански (500 млн.) и арабския език (350 млн.). Сред езиците, които са родни за техните носители, руският през 2009 г. заема 8-о място в света след китайския, испанския, английския, арабския, хинди, бенгалски и португалски език.[11][23]

Диалекти[редактиране | редактиране на кода]

В съвременното диалектно разделение на руския език руските диалекти са разделени на две географски части: първата включва централните части на европейската част на Русия – територията на разселването на руснаците, въз основа на която първоначално, най-вече до 15. век, се формират руските диалекти и руския национален език; втората обхваща средното и долното течение на Волга, Кавказ, Урал, Сибир, Далечния изток и други територии, които са усвоени от руснаците след формирането на руската нация, руския език и неговите диалекти, което обхваща периода от 16. до 20. век.[24][25]

На територията на ранното формиране на езика се образуват две големи групи руски диалекти – северно наречие и южно наречие, характеризиращи се редица противопоставяния едно на друго на диалектните явления.

За говорите от късното формиране е характерна липсата на ясно диалектно разнообразие; пъстротата на малките ареали; присъствието на смесени говори на преселенци от различни региони; предимно повтарящи се функции, известни в границите на териториите от ранното формиране.[26]

Съгласно диалектното разделение на руския език, предложено през 1965 г. от Капитолина Захарова и Варвара Орлова, в състава на диалектите и централните руски говори влизат следните групи говори и говори, които не образуват самостоятелни групи:[27][28]

Диалекти на руския език на територията на първичното им формиране (Карта от 1965 г.)[29][30]

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

33-те букви на руската кирилица с
приблизителното им
фонетично съответствие
А
/a/
Б
/b/
В
/v/
Г
/ɡ/
Д
/d/
Е
/je/
Ё
/jo/
Ж
/ʐ/
З
/z/
И
/i/
Й
/j/
К
/k/
Л
/l/
М
/m/
Н
/n/
О
/o/
П
/p/
Р
/r/
С
/s/
Т
/t/
У
/u/
Ф
/f/
Х
/x/
Ц
/ts/
Ч
/tɕ/
Ш
/ʂ/
Щ
/ɕɕ/
Ъ
/-/
Ы
[ɨ]
Ь
/-/
Э
/e/
Ю
/ju/
Я
/ja/

Руската азбука е кирилицата. Тя почти съвпада с българската, но руската има три букви повече – Ё ё, Ы ы и Э э. Руската азбука произхожда от древната кирилица, претърпяла т.нар. гражданска реформа на цар Петър I през 1708 г. Последната промяна на азбуката е от 1918 г.

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

В руския език има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен. Има три наклонения – повелително (пиши, пишите), изявително (пишу, пишет) и условно (писал бы). За разлика от българския, в руския език няма преизказно наклонение; неговата роля се поема от миналото време. В руския език има само три глаголни времена – сегашно, минало и бъдеще:

Сегашно Минало Бъдеще
я играю я играл я буду играть
ты играешь ты играл ты будешь играть
он играет он играл он будет играть
мы играем мы играли мы будем играть
вы играете вы играли вы будете играть
они играют они играли они будут играть

На четирите минали времена в българския език съответства едно-единствено минало време в руския. Основното миналото време на глаголите в руския език съответства на българското минало деятелно причастие. В зависимост от контекста на изречението глагола може да се преведе в различните времена на български език.

Глаголите от несвършен вид (като играть) образуват сложно бъдеще време с помощта на спомагателния глагол быть. Глаголите от свършен вид нямат специална форма за бъдеще време: тяхното сегашно време се използва със значение на бъдеще:

  • Несвършен вид (настоящее време): Я читаю – аз чета;
  • Сложно бъдеще време: Я буду читать – Аз ще чета;
  • Свършен вид: Я прочту – Аз ще прочета („аз прочета“ няма смисъл).

Често различните представки пред инфинитива на глагола подсказват, че той е от свършен вид с редки изключения.

Глаголите имат две категории спрежения според това дали основата на глагола завършва на е, или и. Глагол от един вид има само едно спрежение.

Възвратни глаголи[редактиране | редактиране на кода]

Глаголите имат също и възвратни форми, формиращи се с окончанията: – СЬ и – СЯ.

В инфинитива на глагола е винаги – ТЬСЯ; (нравиться)

- СЬ: Пише се след гласни.

- СЯ: Пише се след съгласни и -ТЬ.

Някои глаголи нямат възвратна форма, докато други винаги са възвратни.

Залог в руския език няма, но съществуват т.нар. неопределено лични и безлични изречения. Синтаксисът е много близък до този на останалите славянски езици, в т.ч. българския.

Причастия и деепричастия[редактиране | редактиране на кода]

Деепричастията в руския език имат несъвършен и съвършен вид и се образуват от основата на съответния вид глагол. Тези два вида съответно образуват и два вида възвратни деепричастия. От всичките 4 вида деепричастия само тези от несъвършен вид имат точен аналог с деепричастията в българския език. (читать – читая – четейки).

Падежите в руския език[редактиране | редактиране на кода]

Имената в руския език (съществителните, прилагателните, числителните и местоименията) се скланят в шест падежа според рода и числото си и също така се групират в три склонения. Именителният падеж е основната форма на думите. В таблицата за съществителните имена са дадени окончанията за останалите пет падежа – родителен, дателен, винителен, творителен и предложен.

Падежи на прилагателните имена. Също и за причастията и редните числителни.

Падежи на съществителните имена

м.р. ср.р. ж.р. мн.ч.
Родителен -а/-я -а/-я -ы/-и -ов/-ев/-ей
Дателен -у/-ю -у/-ю -е/-и -ам/-ям
Винителен =Им.п/=Р.п.1 =Им.п/=Р.п. -у/-ю =Им.п./=Р.п.
Творителен -ом/-ем -ом/-ем -ой/-ей -ами/-ями
Предложен 2 -е/- и -ах/-ях
  • 1 Одушевените предмети поемат окончанията за родителен, а неодушевените – за именителен падеж.
  • 2 При едносрични думи и при думите берег и угол окончанието е , когато предлогът не е о (в лесу, на берегу, в шкафу, на полу, в углу, на лугу, в саду и др.).
  • Някои съществителни имат форма само за множествено число: (брюки, очки).

Прилагателните имена се скланят по различна падежна схема. В множествено число прилагателните нямат мъжки, женски и среден род.

Сравнителна и превъзходна степен[редактиране | редактиране на кода]

Сравнителната степен в руския език се образува само от прилагателни описващи качества на обекта. Качествените прилагателни имена могат да преминават от един вид в друг, когато се използват в преносно значение.

Сравнителната степен има две форми – проста и сложна. Простата се образува с окончание -ее, а сложната – с частицата более и противоположната по значение частица менее, последвани от прилагателно в начална форма:

  • умен – умный; по-умен – умнее, более умный;
  • по-малко слаб – менее слабый.

Прилагателните в проста сравнителна степен не се изменят по падеж, род и число. Частиците за сложна сравнителна степен: более, менее също не се изменят.

Голям брой прилагателни и наречия, често срещани в речта, образуват простата сравнителна степен по неправилен начин:

  • короткий – короче;
  • дальний – дальше;
  • старый – старше;
  • молодой – моложе;
  • сладкий – слаще;
  • глубокий – глубже;

и др.

- Превъзходната степен също притежава проста и сложна форма. Простата превъзходна степен се образува с наставката -ейш или -айш, а сложната – с частицата самый:

  • умен – умный; най-умен – умнейший, самый умный;
  • къс – краткий; най-къс – кратчайший, самый краткий.

Наставката -айш е винаги под ударение. Наставката -ейш заменя окончанието -ый на основната форма на прилагателното.

Сложната форма за превъзходна степен се използва значително по-често; тя е стилово неутрална. Простата форма звучи архаично и се използва само в т. нар. висок стил.

Числителни имена[редактиране | редактиране на кода]

В руския език има три основни вида числителни:

  • Бройни (количествени) числителни – нуль, один, два, три....
  • Редни числителни – нулевой, первый, второй, третий...
  • Събирателни числителни – оба, двое, трое, четверо...

Когато редното числително завършва с думите: тысячный, миллионный, миллиардный... то двете части се пишат като една цяла дума (двадцатитысячны – 20 000).

Други по-специални са:

  • Счетни числителни – единичны, двоичный, троичный...
  • Мултиплициращи числителни – одиночной, двойной, тройной...

Фонетика[редактиране | редактиране на кода]

1. Азбука на руския език

Азбуката на руския език съдържа 33 букви. В руския език има Ё ё, Ы ы, Э э.

1.1. Ето как се произнасят някои букви, различни от тези в българския език:

  • Е е [йе]
  • Ё ё [йо] или [ьо]
  • Щ щ [шч]
  • Ы ы [ъ] или [и]
  • Э э [е]

В руския език буквата Щ щ се произнася като звучното съответствие на звука [шч].

1.3. Буквата Э э и се произнася [е].

  • электричество [електричество]
  • энергия [енергия]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ria.ru
  2. а б www.gks.ru
  3. https://web.archive.org/web/20190312060544/https://www.ethnologue.com/statistics/size
  4. https://www.ethnologue.com/guides/ethnologue200
  5. bulgarian.ruvr.ru, архив на оригинала от 22 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140222173721/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2013_11_29/Ruskijat-shhe-e-raboten-ezik-na-CHervenija-Krst-2577/, посетен на 2014-02-07 
  6. Academic credit // Вопросы языкознания. – М., № 5. – С. 18 – 28, 1982. Посетен на 29 април 2006. (на руски)
  7. Academic credit // Прибалтийско-финский компонент в русском слове. Архивиран от оригинала на 2007-09-29. Посетен на 29 април 2006. (на руски)
  8. Encyclopaedia Britannica 1911
  9. а б в Всероссийская перепись населения 2010 года. Т. 4. Национальный состав и владение языками, гражданство. 5. Владение языками населением Российской Федерации // Федеральная служба государственной статистики, 2001 – 2015.
  10. Всероссийская перепись населения 2010 года. 1. Об итогах Всероссийской переписи населения 2010 года. Сообщение Росстата. 6. Национальный состав, владение языками, гражданство // Демоскоп Weekly. № 491 – 492, 19 – 31 декабря 2011.
  11. а б в г д е ж Арефьев А. Л. Сжимающееся русскоязычие. Демографические изменения – не на пользу русскому языку // Демоскоп Weekly. № 571 – 572, 14 – 31 октомври 2013.
  12. а б в Всеукраинская перепись населения 2001. Результаты. Национальный состав населения, гражданство. Распределение населения по национальности и родному языку. Результат выбора. Украина. с. 4 // Государственный комитет статистики Украины, 2003 – 2004.
  13. Итоги Национальной переписи населения Республики Казахстан 2009 года. Аналитический отчёт. 4. Национальный состав, владение языками, гражданство, вероисповедание. 4.2. Владение населения языками. Под ред. Смаилова А. А. // Агентство Республики Казахстан по статистике, 2011. с. С. 22 – 24. Архивиран от оригинала на 2019-07-25. Посетен на 2017-05-08.
  14. Лопатин В. В., Улуханов И. С. Восточнославянские языки. Русский язык // Языки мира. Славянские языки. – М.: Academia, 2005. – С. 444 – 513. – ISBN 5-87444-216-2.
  15. Перепись населения 2009 года. Выходные регламентные таблицы. Национальный состав населения, гражданство. Распространение в Республике Беларусь и областях белорусского и русского языков. Республика Беларусь // Национальный статистический комитет Республики Беларусь, 19.08.2010.
  16. Разделы статистики. Население. Основные показатели (Кыргызстан в цифрах). Национальный состав населения // Национальный статистический комитет Кыргызской Республики.
  17. Тульский М. Некоторые итоги переписи 2004 года в Молдавии // Демоскоп Weekly. № 249 – 250, 5 – 18 июня 2006.
  18. Tautas skaitīšana 2011. TSG11-071. Pastāvīgo Iedzīvotāju Tautību Sadalījums Pa Statistikajiem Reģioniem, Republikas Pilsētām Un Novadiem Pēc Mājās Pārsvarā Lietotās Valodas 2011. Gada 1 Martā. Skatīt tabulu // Centrālās statistikas pārvaldes datubāzes. (на латвийски)[неработеща препратка]
  19. Лопатин В. В., Улуханов И. С. Восточнославянские языки. Русский язык // Языки мира. Славянские языки. – М.: Academia, 2005. – С. 445. – ISBN 5-87444-216-2.
  20. Russian. A language of of Russian Federation // Ethnologue: Languages of the World (18th Ed.). SIL International, 2015. (на английски)
  21. Russian. A language of Russian Federation (Europe) // Ethnologue: Languages of the World (16th Ed.). SIL International, 2009. Архивиран от оригинала на 2014-07-24. Посетен на 2017-05-16. (на английски)
  22. Голодец: русский язык знают около 260 миллионов человек в мире // РИА Новости, 28.10.2014.
  23. Statistical Summaries. Summary by language size. Language size // Ethnologue: Languages of the World (18th Ed.). SIL International, 2015. Архивиран от оригинала на 2015-01-02. (на английски)
  24. Захарова, Орлова 2004, с. 29 – 32.
  25. Пшеничнова Н. Н. Говоры русского языка. Русский язык. Энциклопедия. М. Научное издательство „Большая Российская энциклопедия“; Издательский дом „Дрофа“. 1997 г. стр. 88 – 90, ISBN 5-85270-248-X
  26. Захарова, Орлова 2004, с. 31.
  27. Захарова, Орлова 2004, с. 108 – 162.
  28. Русская диалектология 2005, с. 261 – 273.
  29. Захарова, Орлова 2004, Диалектологическая карта русского языка (1964 г.)..
  30. Касаткин Л. Л. Русские диалекты. Лингвистическая география. Русские. Монография Института этнологии и антропологии РАН. Москва. „Наука“. 1999 г.
  31. а б Дадената група говори не влиза в класификацията на руските диалекти, публикувана в работата на Капитолина Захарова и Варвара Орлова „Диалектное членение русского языка“ (1970), доколкото нейният ареал, разглеждан като част от ареала на говорите от късното формиране, в периода на създаването на класификацията не е включен в сферата на изследванията на диалектите. В изданието „Русской диалектологии“ от 2005 г., в която е отделена тази група, нейното място в ареала на наречията не е указано.
  32. Русская диалектология 2005, с. 253.
  33. Захарова, Орлова 2004, с. 121 – 122.
  34. Русская диалектология 2005, с. 254.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Основни:

Речници:

Изучаване: