Руско-турска война (1828-1829)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Руско-турската война (1828-1829 г.) е предизвикана от изострянето на Източния въпрос заради поддръжката от страна на Русия на национално-освободителното движение в Гърция. Наричана е още Войната на Адрианополския мир.

Войната е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява свещена война против Русия.

Войната се води на два фронта - Балкански и Кавказки.

Военните действия започват през април 1828 г. когато Втора руска армия със състав от около 95 000 души форсира Дунав, преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра. Руската армия е командвана от генерал Иван Дибич-Забалкански.В края на май/по нов стил началото на юни/ 1828 година ,войските командвани от генерал Дибич форсират предните укрепления на непревземаемата Шуменска крепост.Според книгата на Г.Джумалиев "Шумен и Шуменската крепост" ,София 1934 г. ,най-големите сражения стават в околностите на село Кюлевча./И досега, битката ,наречена Кулевчанское сражение, се изучава в руските учебници по военна история / .В продължение на няколко дни, 80 хилядната войска на главния везир Решид паша,идваща откъм Провадия ,е разбита.В генералното сражение умират около 2100 руски войници и офицери и два пъти повече османски военни.Решид паша се оттегля и затваря в Шуменската крепост.При сражението той губи няколкостотин оръдия,целия си обоз и няколко военни знамена.

Българи от тракийската област масово участват във войната на страната на руснаците. Турските сили наброяват около 125 000 души. В края на септември руски войски превземат Варна.

На кавказкия фронт Русия има по-големи успехи — Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др.

В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина и окупира Тракия. Българинът кап. Георги Мамарчев е начело на български доброволчески отряд, който стига до Сливен. На 20 август 1829 г. руски части влизат в Одрин. За първи път градът е превзет от руската армия. Това предизвиква паника в столицата на Османската империя и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие с Русия.

В 1829 г. по време на войната с наближаването на руските войски българите в Странджанско-Сакарският край и Сливенско възстават и отхвърлят турската власт в Източна Тракия. Дружините им участват заедно с руснаците в щурма на редутите при овладяването на Созопол. Руският гарнизон на Созопол раздава нови пушки, изпратени от Одеса на въстаналите българи[1].

Войната завършва с Одринския мирен договор, подписан на 14 септември 1829 г.

След сключването на договора, капитан Георги Мамарчев оглавява опита за вдигне въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. Но тогава руското командване му противодейства. Мамарчев е арестуван, за да не предизвика международни усложнения. По този повод се приписват на генерал Дибич известните думи: „Важно дело, бедни българи! Но седете си мирни във ваше отечество! До ще време и за вас! Сега се говори за Влашко, Богданско и Сърбия… Не бойте се. Сега веки ще да се издаде ферман за амнистия. Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…“ Само че никой не вярва на амнистия и генерала едно за да се спаси бунтовното българско население от гнева на турците, но най-вече да бъдат заселени със подходящ народ придобитите в Бесарабия земи от които населяващите ги преди татари почти до един са избягали, той повежда с прибиращите се в Русия победоносни войски хиляди семейства българи от Тракия, това е и първата голяма вълна български преселници към Бесарабия.След повторното преминаване на генерал Дибич,наречен след подписването на Адрианополския договор- Забалкански,десетки села в Североизточна българия тръгват след войската и заселват Буджашките степи и района около Одеса.Те и досега носят българските си имена/Камчик,Кулевча,....../ и от около 30 години поддържат приятелски връзки със селищата,откъдето са емигрирали предците им.

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар", стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987

Външни препратки[редактиране | edit source]

Flag of Russia.svg Руско-турски войни Flag of the Ottoman Empire.svg
17 векРуско-турска война (1676-1681)Руско-турска война (1686-1700)
18 векРуско-турска война (1710-1713)Руско-турска война (1735-1739)Руско-турска война (1768-1774)Руско-турска война (1787-1792)
19 векРуско-турска война (1806-1812)Руско-турска война (1828-1829)Кримска война (1853-1856)Руско-турска война (1877-1878)
20 векПърва световна война (1914-1917)