Руско-японска война
Руско-японската война (10 февруари, 1904 – 5 септември, 1905) избухва вследствие на съперничеството на Руската империя и Япония за проникване и контрол върху Манджурия и Корея. Тя избухва след дипломатически скандал между две императорски правителства с колониални амбиции в Далечния изток.
Съдържание |
[редактиране] Предистория
След смъртта на княз Лобанов начело на руското външнополитическо ведомство е избран граф Муравьов[1], който насърчава стремежа на царя за експанзия на изток в Азия. През 1897 г. инцидент с убийство на мисионер в Китай води до стоварване на немски войски в залива Цзяоджоу и на морска блокада на Порт Артур от руския тихоокеански флот. Достига се до споразумение с китайската императрица, според което Русия получава пристанищния град под аренда и серия други права[2]. След като цар Николай II получава Порт Артур като пристанище и търговска зона, а негови емисари спечелват концесии за дърводобив в Корея и се установява Руско-Корейска банка, японските протести стават отчаяни и намират израз в подписания договор за военна взаимопомощ с Британската империя. Напрежението ескалира, след като русите имат подобен договор с Франция още от времето на дядото на Николай II Александър II. Японците твърдят, че Русия нарушава предписанията на Протокола Лобанов — Ямагата от 28 май (9 юни) 1896 г. за Корея като буферна държава. Кайзер Вилхелм, братовчед на [3] руския цар, допълнително „налива масло в огъня“ при тяхна среща с поздрава[4]:
| „ | Императорът на Западния океан поздравява императора на Източния океан. | “ |
Възприет съвсем буквално, този призив действа като зелена улица за царската администрация за експанзията на изток. Последва само поръчков дипломатически скандал, след който японска делегация си тръгва неудовлетворена[5] от Петербург и на 6 февруари 1904 г. Япония прекъсва дипломатическите си отношения с Русия. На 8 февруари японската военна флотилия нанася изненадваща атака[6] на руския флот в пристанището Порт Артур.
На 8 март 1904 г. командването на Порт Артур се поема от адмирал Макаров, който с енергични действия успява да запази боеспособността на руския флот и започва да го готви за активни действия. След гибелта на адмирал Макаров на 13 април с.г., флотът преминава към пасивна отбрана.
Действията на японските войски по суша започват с бързо, енергично и стремително настъпление. Командващият руските войски генерал Куропаткин не успява да организира контранастъпление навреме. Руската армия е победена при Мукден, при което загубва 89 000 души (29 000 пленници); японските загуби са около 72 000 души.
В Русия се сформира Втора тихоокеанска ескадра под командването на вицеадмирал Рожественски, която тръгва от Балтийско море към Владивосток. След 7-месечен поход, през май 1905 г. руският флот стига до Корейския пролив. На 27 и 28 май става главното сражение между двата флота, наречено Битка при Цушима. Руският флот е разбит и изходът на войната по същество е решен.
На 5 септември 1905 г. чрез посредничеството на американския президент Теодор Рузвелт в американския град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната. Русия признава "особените" интереси на Япония към Корея, отстъпва ѝ южната част на остров Сахалин и се отказва от правото на ползване на Квантунски полуостров с базата Порт Артур. Отстъпва на Япония и Южноманджурската железопътна линия.
Загубите на бойното поле намаляват престижа на управляващите кръгове в Санкт Петербург, а социалното недоволство води до Руската революция от 1905-1907 г.
[редактиране] Източници
[редактиране] Бележки
- ↑ Назначение, прието враждебно от германското правителство, защото граф Муравьов се легитимирал като славянофил - Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (1890—1907)
- ↑ Окупация на Далиян, железен път между Харбин и Порт Артур през китайска територия
- ↑ Анри Троая
- ↑ Изпратен чрез корабна флагова сигнализация при среща на двете императорски яхти.
- ↑ Не получават императорска аудиенция, а само от церемониалмайстора на двора. Анри Троая, "Николай II"
- ↑ Без официална междудържавна нота за обявяване на война. Анри Троая, "Николай II"
[редактиране] Външни препратки
