Русудан Багратиони (императрица)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Русудан Багратиони.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Русудан.
| Русудан Багратиони | |
| императрица на Трапезунд | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Род | Багратиони |
| Баща | Гиорги IV |
| Съпруг | Мануил I Велики Комнин |
| Деца | Теодора Велика Комнина |
Русудан е грузинска принцеса и императрица на Трапезунд, втора съпруга на император Мануил I Велики Комнин.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Русудан е член на грузинската царска династия на Багратионите. Въпреки това съществуват две теории за нейния произход.[1] Според едно предположение Русудан е дъщеря на грузинския крал Давид VI Нарин (1245 – 1293) от първата му съпруга Теодора.[1] Според Георги Пахимер Теодора е незаконна племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог, дъщеря на някого от братята му. Според друга теория Русудан е дъщеря на грузинския крал Давид VII Улу (1247 – 1270).[1]
Името на Русудан е споменато в хрониката на Михаил Панарет: „Госпожа Теодора Комнина, дъщеря на Мануил, Великия Комнин, от Русудан от Иверия“, което доказва, че Русудан е майка на траезундската императрица Теодора Велика Комнина.[2].
Русудан се омъжва за Мануил I Велики Комнин около 1240 г. Тя умира около 1250 г., но не по-късно от 1260 г. След смъртта ѝ Мануил I се жени повторно за Ирина Сирикина.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rusudan of Georgia, Empress of Trebizond в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |