Рутинг протоколи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Рутинг протоколите (на английски: Routing protocols) дават възможност на маршрутизаторите динамично да научават пътищата до хостовете-местоназначения и мрежите-местоназначения. Целта на всеки маршрутизиращ протокол, независимо от неговия тип, е да препраща дейтаграми до техните местоназначения. Когато даден маршрутизатор приеме дейтаграма, той идентифицира мрежата или хостовете на нейното местоназначение.

Класификация[редактиране | edit source]

Основните рутинг протоколи са:

  • RIP (Routing Information Protocol) - дистанционен векторен маршрутизиращ протокол. Подходящ e за малки вътрешни мрежи. Използва бродкастни съобщения. Представлява IGP протокол.
  • IGRP (Interior Gateway Routing Protocol).
  • EIGRP (Enhanced Interior Gateway Routing Protocol) е разработен от и е собственост на Cisco Systems. Той е базиран на IGRP, като са въведени много подобрения. Конфигурирането му е подобно на IGRP, но с много link-state характеристики, който са добавени за да позволят на EIGRP да обслужва по-големи корпоративни мрежи. Тези характеристики включват:
    • Бърза конвергенция (времето, което отнема за да се обработят промените в мрежата и да се влезе отново в оперативен режим);
    • Свободна от Loops (цикли) топология;
    • VLSM (variable length subnet masks) и обобщение на маршрутите;
    • Multicast
    • Намиране на маршрути едновременно за няколко рутирани протоколи (routed protocols)
  • OSPF (Open Shortest Path First) - линк-стейт протокол, който разделя топологията за рутиране на области. Предимството на OSPF е, че link-state информацията за всяка област се съдържа само в нея и само за нея.
  • IS-IS (Intermediate System to Intermediate System).
  • BGP (Border Gateway Protocol) - външен протокол, осигуряващ безциклична маршрутизация между домейни, който представлява интелигентен и сигурен маршрутизиращ протокол, базиран на правила.