Руфин Аквилейски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тираний Руфин или Руфин Аквилейски (на латински: Tyrannius Rufinus, Rufinus Aquileiensis, * ок. 345 в Конкордия при Аквилея; † 400/411/412 в Месина на Сицилия) е монах, историк и теолог. Той е известен с неговите латински преводи от гръцки на християнски произведения, най-вече тези на на Ориген.

Руфин е роден 344 или 345 г. сл.н.е. в Конкордия (днес Конкордия Саджитария) при Аквилея. След следването си в Рим, където се запознава с Йероним, той се връща в Аквилея и постъпва в манастир. През 372 г. той пътува в Близкия Изток. В Александрия той следва известно време при Дидим Слепи. От там той отива в Йерусалим и основава свой манастир. От 397 г. той живее отново в Италия и умира през края на 411 или началото на 412 г. в Месина на Сицилия.

През 400 г. Руфин пише един коментар към Апостолския Символ на вярата (Commentarius in Symbolum apostolorum). Останалите му произведения са в голяма част защитни ръкописи против християнския баща Йероним .

Руфин превежда църковната история на Евсевий Кесарийски и пише продължение на историческото произведение за периода от управлението на Константин I до смъртта на Теодосий I (395), което е използвано от гърците Сократ Схоластик и Созомен за тяхните продължения на произведението на Евсевий.

Руфин превежда римските писма с коментари на Ориген, също неговото главно произведение De principiis. След раздялата на бившите приятели Руфин и Йероним, Йероним пише най-малко три произведения против Руфин, в които той се бори против неговот мнение и критикува неговите прекалено свободни преводи.

Руфин превежда също Recognitionen на псевдоклементините. Recognitionen, отново доста различно от гръцкото произведение Homilien.

Източници[редактиране | edit source]