Ай-ай
| Ай-ай | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Gray, 1863 Geoffroy, 1795 (Gmelin, 1788) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Ай-ай в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Ай-ай (Daubentonia madagascariensis), наричан още мадагаскарска ръконожка, е полумаймуна единствен съвременен представител на инфраразред Ръконожкоподобни (Chiromyiformes) и монотипичното семейство Ръконожки (Daubentoniidae).
Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Преди години смятали ръконожката за гризач от семейство Загеви. Едва през 1860 г. станало ясно, че ай-ай всъщност е тясно специализиран вид лемур. Тялото му е дълго около 40 cm, а опашката 60 cm. Интересен при него е третият пръст на предните лапи. Той е силно удължен и тънък, като изсъхнал. Предназначението му е универсално, като на джобно ножче (откъдето идва името ръконожка); служи на ай-ай за лов на ларви, хранене, почистване и дори за пиене, като топва пръста си във водата, изважда го и бързо го облизва, после пак го топва, облизва и т.н. Друга особеност на ай-ай са зъбите му. Кучешки липсват, а четирите резци (по два отдолу и отгоре) са много добре развити, без корени и растат през целия му живот (като на гризач).
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Среща се само на о-в Мадагаскар. Едни от последните му убежища са били резерватите Марудзедзи и Носи Мангабе. Последният представлява малък остров, където видът е бил разселен от човека с цел запазването му.
Начин на живот и поведение[редактиране | редактиране на кода]
Ай-ай обитава вечнозелените дъждовни гори на Мадагаскар. Среща се и в бамбукови гори и полета със захарна тръстика. Води нощен начин на живот. След като се събуди надвечер старателно почиства козината, ушите, очите и носа си с помощта на своята ръконожка и едва тогава поема през гората, обикновено в търсене на стари, проядени от корояди дървета. Именно тлъстите ларви на короядите са главният обект на неговите търсения. За да се добере до тях, ай-ай старателно обхожда дървото и потропвайки ритмично с пръст по кората го прослушва, насочил големите си, силно подвижни уши към стъблото. Щом някоя ларва шавне и издаде присъствието си, в действие влизат острите зъби, с които изгризва отвор, в който бръква с прословутия си пръст и измъква жертвата си. В менюто влизат също така яйца и малки пиленца, плодчета, орехи, месести листа и пъпки. Обича много плодовете на манговото дърво и кокосовата палма, а също сърцевината на бамбука и захарната тръстика.
Ай-ай е мълчаливо животно. Рядко издава звук, подобен на този, който се произвежда при триенето на две парчета метал. Когато е изплашен крещи: ррон-тзит, а не ай-ай, както мислели отначало. От хората не се страхува много и често, вместо да бяга, драска и хапе.
През деня ръконожката спи свита на кълбо, закрила очите си с ръце, завита с рунтавата си опашка. През февруари–март женската построява високо в короната на дърво гнездо, широко до 1,5 метър, в което ражда своето единствено малко.
Ай-ай понася нелошо живота на затворено. В Лондонския зоопарк един от тези лемури живял 19 години, а в Амстердамския – 23.
Ай-ай в местната култура[редактиране | редактиране на кода]
Сред местните жители било разпространено вярването, че в ай-ай се преселват душите на умрелите им роднини и да убиеш ай-ай значело да си подпишеш смъртната присъда, която щяла да влезе в сила до половин година. Според друго поверие ако човек заспи в гората и ай-ай го види и му направи възглавница от клонки под главата, той ще стане богат, а ако му я пъхне под краката – скоро ще умре. Затова почитали животното и ако случайно попаднело в ловен капан, го освобождавали. Днес обаче не е така, защото го считат за предвестник на смъртта. Прогонват го и от кокосовите плантации, защото считат, че им пакости.
Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]
Понастоящем ай-ай фигурира в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като потенциално застрашен вид [2]. По-рано е бил на ръба на изчезването, като през 1967 г. на свобода са били останали не повече от петдесетина ай-ай и то само в североизточните крайбрежни джунгли на острова. Главна причина за намаляването му е изсичането на девствените гори на о-в Мадагаскар.
В югозападната част на Мадагаскар са намерени костни останки от друг, малко по-едър вид ръконожка, която е доживяла до холоцена и дори е изчезнала едва преди няколко столетия.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Daubentonia madagascariensis (Gmelin, 1788). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Andrainarivo, C., Andriaholinirina, V.N., Feistner, A., Felix, T., Ganzhorn, J., Garbutt, N., Golden, C., Konstant, B., Louis Jr., E., Meyers, D., Mittermeier, R.A., Perieras, A., Princee, F., Rabarivola, J.C., Rakotosamimanana, B., Rasamimanana, H., Ratsimbazafy, J., Raveloarinoro, G., Razafimanantsoa, A., Rumpler, Y., Schwitzer, C., Thalmann, U., Wilmé, L. & Wright, P. Daubentonia madagascariensis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 13 януари 2010. (на английски)
- ↑ Боев, З. 1992. Ай-ай. – Природа и знание, 2: 20-21.