Ряхово
Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция със старо име Ряхово, вижте Парорио (дем Гревена).
| Ряхово | |
 Паметник на загиналите за родината в Ряхово | |
  Ряхово  Ряхово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1380 души[1] (15 март 2024 г.) 25,1 души/km² |
| Землище | 55,009 km² |
| Надм. височина | 21 m |
| Пощ. код | 7070 |
| Тел. код | 08133 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 63668 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община – кмет | Сливо поле Валентин Атанасов (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Георги Атанасов на село Ряхово |
| Ряхово в Общомедия | |
Ря̀хово е село в Северна България. То се намира в община Сливо поле, област Русе.
География[редактиране | редактиране на кода]
Ряхово е разположено на десния бряг на река Дунав на 7 km на север от общинския център град Сливо поле и на 30 km на североизток от областния център град Русе. Има пристанище на река Дунав.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото възниква по времето на римския император Веспасиян като крепост-кастел на брега на Дунав с името Апиария, част от Дунавския лимес. В голямата си част е тракийско, като има и гръцко малцинство. Произходът на името „Апиария“ е латински и се смята, че възниква от превода – „Пчелин“.
Известията за Апиария датират от 1 век след Христа. Селището се посочва в „Notitia Dignitatum“ през IV вече като кастел.[2] През V век Апиария е епископски център. В 587 е подложен на варварско нападение от аварите и разрушен. По-късно градът-крепост е възобновен под името Скария, но скоро след това запада и е изоставен. При извършените на територията му археологически разкопки са открити ценна керамика, монети, две статуи на бог Дионис и др.
През октомври 1916 г. две румънски дивизии извършват тук десант. Срещу тях тръгват в атака 5-и опълченски полк и 17-а погранична дружина. Това е известната Битка при Ряхово. В памет на загиналите български герои е издигнат паметник в центъра на Ряхово.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
В етническо отношение населението е почти изцяло българско.[3]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Населението е българско, изповядващо православие.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Ряховското читалище е основано през 1911 г. по инициатива на учителите и с участието на някои по-будни селяни. То приема за свое име мисълта на древногръцкия философ Сократ „Познай себе си – 1911“ Определя се и патронен празник на читалището – 8 ноември, Димитровден. това съвпада с началото на активния културно-просветен живот на селото, когато вече селскостопанската работа приключва. [4]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Местни забележителности са църквата „Св. Георги“, построена през 1887 г. и Паметникът на загиналите воини. Река Дунав предоставя възможности за речен и риболовен туризъм. Местността около пристанището е с привлекателната природа на българските острови в тази част.
В село Ряхово се намира античният кастел „Апиария“ – разположен върху висока част на дунавския бряг, известен под името „Калето“ или „Хисаря“.
При извършените на територията археологически разкопки са открити ценна керамика, монети, две статуи на бог Дионис и др.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Често се изпълняват народни обичаи, характерни за тази част на България като: „Чукане на коноп“, „Нептун“, „Засевки“, „Коледуване“, „Кукери“. Освен това всяка година се провежда народен събор на 24 май.
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Радков, „История на Ряхово“, изд. „Държавен архив“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Валентин Плетньов, Втора Мизия и Скития през IV – VII век. Варварски нашествия и християнство, Славена, 2017 год ISBN 978-619-190-088-6, 254 стр.
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ (неработеща препратка) История // Народно читалище „Познай себе си -1911“. Посетен на 22.05.2018.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||