Ряхово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция със старо име Ряхово, вижте Парорио (дем Гревена).

Ряхово
Паметник на загиналите за родината в Ряхово
Паметник на загиналите за родината в Ряхово
Общи данни
Население1380 души[1] (15 март 2024 г.)
25,1 души/km²
Землище55,009 km²
Надм. височина21 m
Пощ. код7070
Тел. код08133
МПС кодР
ЕКАТТЕ63668
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРусе
Община
   кмет
Сливо поле
Валентин Атанасов
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Георги Атанасов на село Ряхово
Ряхово в Общомедия
Взвод от 7-а рота на 5-и механизиран полк в Ряхово през Първата световна война, 1916 г.
Австрийски войници празнуват Великден в Ряхово през Първата световна война, 1916 г.

Ря̀хово е село в Северна България. То се намира в община Сливо поле, област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Ряхово е разположено на десния бряг на река Дунав на 7 km на север от общинския център град Сливо поле и на 30 km на североизток от областния център град Русе. Има пристанище на река Дунав.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото възниква по времето на римския император Веспасиян като крепост-кастел на брега на Дунав с името Апиария, част от Дунавския лимес. В голямата си част е тракийско, като има и гръцко малцинство. Произходът на името „Апиария“ е латински и се смята, че възниква от превода – „Пчелин“.

Известията за Апиария датират от 1 век след Христа. Селището се посочва в „Notitia Dignitatum“ през IV вече като кастел.[2] През V век Апиария е епископски център. В 587 е подложен на варварско нападение от аварите и разрушен. По-късно градът-крепост е възобновен под името Скария, но скоро след това запада и е изоставен. При извършените на територията му археологически разкопки са открити ценна керамика, монети, две статуи на бог Дионис и др.

През октомври 1916 г. две румънски дивизии извършват тук десант. Срещу тях тръгват в атака 5-и опълченски полк и 17-а погранична дружина. Това е известната Битка при Ряхово. В памет на загиналите български герои е издигнат паметник в центъра на Ряхово.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19343707
19463592
19563612
19653828
19753505
19852861
19922454
20012079
20111637
20211257

В етническо отношение населението е почти изцяло българско.[3]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението е българско, изповядващо православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Ряховското читалище е основано през 1911 г. по инициатива на учителите и с участието на някои по-будни селяни. То приема за свое име мисълта на древногръцкия философ Сократ „Познай себе си – 1911“ Определя се и патронен празник на читалището – 8 ноември, Димитровден. това съвпада с началото на активния културно-просветен живот на селото, когато вече селскостопанската работа приключва. [4]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Местни забележителности са църквата „Св. Георги“, построена през 1887 г. и Паметникът на загиналите воини. Река Дунав предоставя възможности за речен и риболовен туризъм. Местността около пристанището е с привлекателната природа на българските острови в тази част.

В село Ряхово се намира античният кастел „Апиария“ – разположен върху висока част на дунавския бряг, известен под името „Калето“ или „Хисаря“.

При извършените на територията археологически разкопки са открити ценна керамика, монети, две статуи на бог Дионис и др.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Често се изпълняват народни обичаи, характерни за тази част на България като: „Чукане на коноп“, „Нептун“, „Засевки“, „Коледуване“, „Кукери“. Освен това всяка година се провежда народен събор на 24 май.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Валентин Плетньов, Втора Мизия и Скития през IV – VII век. Варварски нашествия и християнство, Славена, 2017 год ISBN 978-619-190-088-6, 254 стр.
  3. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  4. (неработеща препратка)  История // Народно читалище „Познай себе си -1911“. Посетен на 22.05.2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]