Р-36

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Р-36
Dnepr rocket lift-off 1.jpg
Произход Flag of Russia.svg Русия
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Вид МКБР
История на производство и служба
Бройки в експлоатация 59
Габаритни характеристики
Дължина 32.2 м
Диаметър 3.05 м
Технически характеристики
Бойна глава конвенционална / ОМП
Взривна мощност до 20 мегатона тротил
Брой бойни глави 1 / няколко
Обсег 10.200 до 16 000 км в зависимост от модела
Скорост до 7.9 км/с

Р-36 е фамилия от междуконтинентални балистични ракети и ракети-носител, разработени от Съветския съюз по времето на Студената война. Оригиналният вариант на Р-36 е разработен под името 8К67, а натовското му наименование е SS-9 Scarp. Модерният вариант, Р-36М е обозначен като 15А14 или 15А18 от ГРАУ. Натовското наименование на тази версия е SS-18 Satan.

Описание[редактиране | edit source]

Р-36 (SS-9 Scarp) е двустепенна ракета, използваща течно гориво. Дизайнът на Р-36М (SS-18 Satan) е сходен с този на първоначалния вариант. Разликата се изразява в това, че Р-36М може да носи самостоятелна бойна глава до 20 мегатона.

До разпада на Съветският съюз през 1991 са функционирали 308 силози. След колапсът на СССР 204 от тях се намират на територията на Русия и 104 на територията на вече независимата Казахстан. Демонтирането на 104-те силоза в Казахстан е завършено през септември 1996. В днешни дни Русия постоянно намалява числеността на пусковите установки, като през юли 2009 те наброяват 54.

Разработка[редактиране | edit source]

Разработката на Р-36 започва през 1962 в Днепропетровск, Украйна (тогава Украинска ССР). Главен дизайнер на проекта е Михаил Янгел. Първите тестове са проведени в периода 1962-1966. Те включват леки, тежки и космически варианти на ракетата. След като Запада научава за космическата версия на Р-36, тревогата за изстрелване на ядрени оръжия в Космоса се увеличава неимоверно. Това води до преговори и е постигнато споразумение, според което двата лагера нямат право да използват ОМП в космическото пространство.

През 1970 е разработена и четвърта версия на ракетата, способна да носи няколко бойни глави. Понататъшното усъвършенстване води до появата на Р-36М. Този вариант теоритично увеличава шансовете на СССР за нанасяне на първи удар срещу САЩ - евентуално изстрелване би унищожило американските МКБР "Моментум", преди те да бъдат изстреляни.

Първоначалният дизайн на Р-36М включва масивна 12 мегатонна бойна глава и обсег от 10 600 км. Първият тест на ракетата в този си вариант е през 1973 и е неуспешен. В крайна сметка тя е приета на въоръжение през декември 1975. Вариантът е обозначен като "Мод 1" и разполага с 18-20 мт бойна глава и обсег от 11 000км. НАТО ѝ дава ново обозначение - SS-18 Satan.

SS-18 е претърпяла общо 6 модификации през годините до разпада на СССР. Първата "Мод-1" е завършена през 1984, а последната "Мод-6" - през август 1988. "Мод-6" увеличава обсегът на 16 000 км, като включва и опция за пренос на многобройни бойни глави.

Многобройни бойни глави[редактиране | edit source]

Р-36М са способни да пренасят до 10 бойни глави. Примери за това са вариантът R-36MUTTH, пренасящ десет бойни глави с 500 килотона мощност и R-36M2 също с десет 800 килотонови бойни глави.

Оператори[редактиране | edit source]

Стратегическите ракетни войски са единствените оператори на Р-36

Изваждане от употреба[редактиране | edit source]

Командирът на руските стратегически ракетни войски ген. Андрей Швайченко обявява на 16 декември 2009 г., че Русия планира да замени SS-18 през 2016 г.

M1a2-2 large.jpg В Портал Военно дело можете да намерите още много страници за военното дело.