СВТ-40

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
СВТ-40
SVT 1858.jpg
СВТ-40
Националност СССР
Тип самозарядна винтовка
История на производство и служба
Изобретател Ф. В. Токарев
Създадена на 1938 г.
Производител Тулски и Ижевски оръжейни заводи
Производство 1939-1945
На въоръжение 1939 - до днес
На служба при СССР
Конфликти Втора световна война
Произведени броя около 1,6 милиона броя
Варианти АВТ-40, снайперска винтовка
Габаритни характеристики
Маса 3,85 кг (без патрони)
Дължина 1226 мм
Дължина на цевта 625 мм
Работни характеристики
Действие отвеждане на барутните газове
Пълнител 10 патрона
Боеприпаси 7,62×54 мм
Мерни прибори открит тип
Скорострелност 30 изстрела в минута
Начална скорост 840 м/с
Ефективна стрелба 1500 м

СВТ-40 е съветска самозарядна винтовка образец 1940 г., конструирана от Ф. В. Токарев.

СВТ-38[редактиране | edit source]

Винтовката СВТ-38 (Индекс на ГРАУ — 56-В-223С) или „7,62-мм самозарядна винтовка на Токарев образец 1938 г.“, е разработена за замяна на автоматичната винтовка АВС-36 и на 26 февруари 1939 г. е приета на въоръжение в РККА. Първата винтовка СВТ-38 е произведена на 16 юли 1939 г. От 1 октомври 1939 г. започва серийното ѝ производство в Тулския, а от 1940 г. и в Ижевския оръжейни заводи.

Винтовката СВТ-38 работи на принципа на отвеждането на барутните газове от канала на ствола с къс ход на газовото бутало. Пълнителят е сменяем, кутиеобразен, двуреден и побира 10 патрона, като е предвидена възможност да се зарежда без да се отделя от винтовката чрез използването на щатни пачки за винтовка Мосин. Винтовката е комплектована с щик-нож, носен в ножница на колана и се слага на пушката само в случай на необходимост.

СВТ-40[редактиране | edit source]

След Съветско-финландската война 1939 - 1940 г., винтовката е модернизирана, което позволява да се опрости производството ѝ. Тя е значително олекотена, към нея е приет и скъсен щик. Новата винтовка е приета на въоръжение на 13 април 1940 г. под обозначението винтовка СВТ образец 1940 г. (СВТ-40). През същата година на нейна база е разработена и влиза в производство самозарядна снайперска винтовка, която се различава по снимаемото приспособление за монтиране на оптически прицел.

В началото на 1940-те г. винтовката трябва да стане лично оръжие на съветската пехота. Според щатно разписание № 04/400-416 от 5 април 1941 г. в една стрелкова дивизия на Червената армия трябва да има 3307 самозарядни винтовки и 6992 неавтоматични винтовки и карабини, като в стрелкова рота трябва да са съответно 96 и 27, а в стрелково отделение само самозарядни винтовки (8 броя)[1].

По предвоенните планове през 1941 г. би трябвало да се произведат 1,8 млн СВТ, през 1942 г. — 2 млн.[2]. Към началото на войната са произведени над 1 милион СВТ-40 и много части и съединения от първа линия, основно от западните военни окръзи, получават щатно количество самозарядни винтовки. Но през 1942 г. тяхното производство е само 264 000 броя (плюс 14 200 снайперски винтовки). Производството на СВТ-40 е прекратено със заповед на ДКО през 1945 г.

Съветските самозарядни винтовки, не отстъпващи на американската M1 Гаранд и явно превъзхождащи по-късните немски G.41(M) и G.41(W), получават достатъчно висока оценка от чуждите специалисти. Голямото количество автоматични винтовки е изненада за немците („Руснаците поголовно са въоръжени с ръчни картечници“)[3]. Наред с други трофейни образци, винтовките СВТ са приети на въоръжение във Вермахта под обозначението Selbstlagewer-258(r)/259(r) или SIG.259(r), както и във Финландия (обозначение SA). В Червената армия обаче, превъоръжаването с тях е свито по напълно обективни причини. Главната е относително високата себестойност на СВТ (повече отколкото на ръчна картечница ДП и в пъти повече отколкото на винтовка Мосин обр. 1891/30 г.)[4]. В условията на военните поражения през 1941 - 1942 г., евакуацията на промишлеността, недостига на квалифицирани кадри и растящите нужди на фронта от оръжие, това е изключително неприемливо. Освен това, като всяко автоматично оръжие, СВТ изисква по-щателно обгрижване и по-акуратно отношение от обикновената винтовка. А бързото обучение в подобни навици на огромното число мобилизирани, които често никога не са имали работа със сложна техника, също е изключително трудно.

Към края на Втората световна война се налага мнението, че автоматичната винтовка като основно оръжие на пехотинеца е изживяла времето си и започва внедряването на оръжия под промеждутъчен патрон.

СВТ-40 в компютърните игри[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.rkka.ru/org/str/0441.html
  2. Исаев А. В. Антисуворов. Десять мифов Второй мировой. — М.: Эксмо, Яуза, 2004.
  3. Исаев А. В. Антисуворов. Десять мифов Второй мировой. — М.: Эксмо, Яуза, 2004.
  4. http://www.rkka.ru/handbook/voor/nkv.htm
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „СВТ-40“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.