СЕАТО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Страни-членки на OTASE

Организация на договора от Югоизточна Азия (СЕАТО, OTASE – съкращение от фр. Organisation du Traité de l'Asie du Sud-Est) е бивша военно-политическа групировка, създадена по инициатива на САЩ (договорът за нейното създаване е подписан през септември 1954, влязъл в сила през февруари 1955 г.).

История[редактиране | edit source]

Началото на Организацията на договора от Югоизточна Азия, СЕАТО (алтернативно название е английското – South-East Asia Treaty Organization, SEATO) e положено с подписването от САЩ, Британия, Франция, Австралия, Нова Зеландия, Пакистан, Тайланд, Филипините на 8 септември 1954 г. на договора в Манила (влязъл в сила на 19 февруари 1955, оттук неофициалното название Манилски пакт). В съответствие с Манилския договор (чл. 4), участниците в СЕАТО се задължават в случай на въоръжена „агресия“ в „района, обхванат от договора“, против някого от тях „да действат за преодоляване на тази обща опасност съответно със своите конституционни процедури“ и да се консултират в случай на възникване на „заплаха от агресия“. Манилският договор може да обхване и други страни, тъй като съгласно чл. 8 в зоната на действие на СЕАТО влиза „общият район на Югоизточна Азия“, в това число всички територии на азиатските договарящи се страни, и „общият район на югозападната част от Тихия океан, без районите на Тихия океан северно от 21 градуса и 30 минути северна ширина“.

Въпреки решенията на Женевското съвещание от 1954 г. за принципите на политическо урегулиране във Виетнам, Лаос и Камбоджа и за уважение на техния суверенитет, участниците на съвещанието в Манила подписали допълнителен протокол, разпростиращ действието на Манилския договор над Южен Виетнам, Лаос и Камбоджа. В рамките на СЕАТО се провеждат военноморски, военновъздушни и сухопътни маневри.

Висш орган на СЕАТО е Съвет на министрите (сесия на Съвета на министрите се е провеждала ежегодно). Постоянен орган е Съвет на упълномощените с глава генерален секретар (от септември 1972 – С. Хонгладар, Тайланд). На съвета на министрите е подчинен Комитетът на военните съветници ("Комитет за военно планиране"). Щаб-квартирата е в Бангкок (Тайланд).

СЕАТО поддържа военната интервенция на САЩ във Виетнамската война, но в средата на 60-те години в организацията възникват признаци на криза, свързана с изострянето на противоречията между нейните участници, а по-късно и със започналия процес на отслабване международното напрежение.[1] Франция от 1965 г. престава да участва в сесиите на Съвета, впоследствие се отказва от участие във военната дейност на СЕАТО, а през 1973 г. заявява прекратяване от 30 юни 1974 г. на финансовото участие в организацията. През ноември 1973 г. Пакистан напуска СЕАТО.

В обстановката на общо укрепване на позициите на прокомунистическите сили в Югоизточна Азия, породена от победата Демократична република Виетнам (Северен Виетнам) във Виетнамската война (април 1975 г.), Съветът на министрите на СЕАТО приема решение (септември 1975 г.) за подготовка за разпускане на тази организация. Формално СЕАТО престава да съществува на 30 юни 1977 г.

Държави-членки[редактиране | edit source]

Критика[редактиране | edit source]

В съветски издания организацията е обвинявана в това, че нейна главна задача е борбата против национално-освободителните движения и всички прогресивни сили в Югоизточна Азия.[2]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. БСЭ, третье изданье, М., стр. 476
  2. БСЭ, третье изданье, М., стр. 476