СЕНТО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

СЕ́НТО (на английски: CENTO, CenTO, Cento) — Организа́ция на Центра́лния Догово́р, Организация на централния договор, (на английски: The Central Treaty Organization, The Baghdad Pact, на турски: Merkezi Antlaşma Teşkilatı, Bağdat Paktı, на персийски: سازمان پیمان مرکزی , на арабски: حلف بغداد ),през 1955–1958 години също се използва често названието Багда́дският пакт (Багда́дски договор), военно-политическа групировка на Близкия и Среден Изток, създадена по инициатиата на Великобритания, САЩ и Турция, съществувала в периода 1955–1979 г.

Знамето на СЕНТО

Сключване на Багдадския пакт[редактиране | редактиране на кода]

След приключването на Втората световна война САЩ и Великобритания кроят планове за възсъздаване на Близкоизточната Антанта, която формално съществува през 1938—1948 години въз основа на Саадабадския пакт от 1937 година, обединяващ Афганистан, Ирак, Иран и Турция. Този союз е доста нестабилен предимно заради това, че обединява страни от различни титулни нации: турци,перси,араби,пущуни. Затова САЩ се надяват да създадат нов близкоизточен съюз, т. н. «Източен блок», въз основа на една нация от Ирак и други независими арабски държави, обаче Първата арабско-израелска война води до американско-арабски противоречия. В тази ситуация започва да се коментира връщането към първоначалния проект: Турция — Ирак — Иран — Афганистан, макар че по-късно се налага Афганистан да бъде сменен с неотдавна получилия суверенитет Пакистан по ред причини. Още преди подписването на Багдадския пакт, Турция и Пакистан сключват договор за взаимоизгодно сътрудничество през февруари 1954 г. Началото на дейността на СЕНТО е положено със сключването в Багдад на 24 февруари 1955 година на военен пакт между Ирак и Турция, към който на 4 април се присъединява Великобритания, на 23 септември Пакистан, на 3 ноември Иран. СЕНТО е замислен като военен блок за региона на Юго-Западна Азия и Индийския океан, аналогът му е СЕАТО (1956—1977 години) — военен блок за региона Юго-Източна Азия и Тихия океан. През 1959 година обаче, Ирак излиза от съюза, и СЕНТО губи от състава си представител на Арабския свят, през същата година САЩ подписват с Иран, Пакистан и Турция двустранни съглашения за сътрудничество срещу пряка или косвена «комунистическа агрессия». Тези съглашения започват да играят определяща роля в дейността на СЕНТО, насочена срещу просъветски, антизападни и други «подривни» сили в районите на действието на тази организация. Участниците на СЕНТО редовно провеждат военноморски, военновъздушни и сухопътни маневри.

Състав на СЕНТО[редактиране | редактиране на кода]

Страни на СЕНТО (на картата не са показани британските колонии)

В СЕНТО официално влизат:

  • Флаг на Великобритания Великобритания (от април 1955),
  • Флаг на Ирак Ирак (до март 1959),
  • Флаг на Иран Иран (ноември 1955 – март 1979
  • Флаг на Пакистан Пакистан (септември 1955 – март 1979),
  • Флаг на Турция Турция,
  • Флаг на САЩ САЩ, формално не е член на СЕНТО, от 1956–1957 гг. влизат в основните комитети.
    Великобритания и Турция (заедно със САЩ) същевременно са членове на основния западен военнополитически блок – НАТО.


Организационна структура на СЕНТО[редактиране | редактиране на кода]

Главните органи на СЕНТО са: Постоянният съвет на министрите (сесиите се провеждат всяка година), Секретариатът (начело с ръководителя на организацията - генералният секретар) и 4 комитета (военeн, по борба с «подривната дейност», икономически и комитет на връзките); съществува и Обединен щаб на военното планиране на блока, а също и редица подкомитети и технически групи. Щаб-квартирата се намира в Анкара (Турция).

Списък на генералните секретари на СЕНТО:

Период Име Гражданство
1955–1958 Авни Халиди Флаг на Ирак Ирак Кралство Ирак
1959–1961 Мирза О.А. Бег Флаг на Пакистан Пакистан Ислямска Република Пакистан
1962–1968 Абас-Али Халатбари Флаг на Иран Иран Иран
1968–1972 Рифат Тургут Менеменджиоглу Флаг на Турция Турция Република Турция
1972–1975 Насър Ассар Флаг на Иран Иран Иран
1975–1977 Умит Халук Байюлкен Флаг на Турция Турция Турция
1977–1978 Сидар Хасан Махмуд (временен) Флаг на Пакистан Пакистан Ислямска Република Пакистан
1978–1979 Камран Гюрюн Флаг на Турция Турция Република Турция

Начало на дейността на организацията[редактиране | редактиране на кода]

Проблемите със състава на СЕНТО възникват почти от самото начало на нейното съществуване. Великобритания заедно с Израел и Франция през 1956-57 гг. осъществяват агресия срещу Египет. Една от последиците на този конфликт е подемът на национализма в арабските страни, в числото на които е и антимонархическата Революция на 14 юли 1958 година в Ирак, в резултат на която на 24 март 1959 година той официално излиза от организацията. През 1962 година подобна революция се случва и в Северен Йемен, който не влиза в СЕНТО, но се разполага в зоната на действието му. През 1958 година Султанат Маскат, намиращ се под британския протекторат, предава на Пакистан своето последно задморско владение - пристанищния град Гвадар. Междувременно, ситуацията в самия Маскат, а също и във формално независимия Имамат Оман все повече се нажежава. През 1959 година след активирането на оманските сепаратисти в Султаната Маскат и усилването на национално-освободителната борба в Имамат Оман, британските войски съвместно с маскатския султан окупират по-голямата част от Имамата Оман,което води към сериозни протести на международната общност в продължение на 60-те гг. на 20 в. Заедно с това в Оман особено ожесточено се оказва освободителното движение и в Южен Йемен през 1963-67 гг.

Разпадане на блока[редактиране | редактиране на кода]

Скоро Великобритания започва постепенно да губи своите владения в региона на Средния и Близкия Изток,като получават независимост: Кипър (1960), Кувейт (1961), Малдивите (1965), Южен Йемен (1967), а също и южните страни на Персийския залив и Източна Арабия: Оман, Катар, Бахрейн и ОАЕ (1971). В частност, последните изброени страни получават независимост основно заради решението на Лондон в началото на 1970 година за извеждането на британските войски от района "на изток от Суец" (преди всичко се предвижда закриването на британските военни бази в протектората на Персийския залив). През 1971 от Пакистан се отделя Източен Пакистан (Бангладеш). Освен това, през 1960 — началото на 70-те гг. между страните, влизащи в СЕНТО, възникват разногласия. Някои от азиатските участници на блока осъждат курса на правителството на Израел (Шестдневна война от 1967 г., Война на Съдния ден от 1973 г. и др.), който се поддържа от САЩ и други западни държави, и предлагат да се подсили икономическото сътрудничество в рамките на блока, считайки го за една от важните задачи на организацията. А през 1974 г. Турция осъществява нахлуване в Кипър,където все още остават британски военни бази, и окупират северната част на острова. Турската агресия,дори и обоснована донякъде,се възприема негативно от редица участници в СЕНТО,които имат добри отношения с Гърция. Ислямската революция в Иран води до излизане от СЕНТО на Иран, а след това и на Пакистан през март 1979 година. В последствие в състава на блока остават само страни-членки на НАТО, и същата година правителството на Турция предлага да бъде прекратена дейността на СЕНТО поради фактическо изчерпване на функциите си. Формално СЕНТО функционира до август 1979 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Большая Советская энциклопедия.
  • Советский энциклопедический словарь.
  • A Bagdadi Paktum. In: Dokumentumok a Közel-Kelet XX. századi történetéhez. Szerk.: Lugosi Győző. Budapest, L’Harmattan, 2006. ISBN 9639683264. pp. 309–310.
  • Klaus Brollinger: NATO, CENTO, SEATO, OAS : imperialistische Paktsysteme, Berlin 1964.
  • Gazdik Gyula: A közel-keleti térség. In: 20. századi egyetemes történet. (II. kötet: Európán kívüli országok.) Szerk.: Németh István. Budapest, Osiris, 2006. ISBN 9633897612. pp. 272–294.
  • Hadley, Guy. CENTO: The Forgotten Alliance ISIO Monographs, University of Sussex, UK (1971): 2. (на англ. ез.)
  • Lenczowski, George. American Presidents and the Middle East, 1990, p. 88.
  • Martin, Kevin W. (2008). "Baghdad Pact". In Ruud van Dijk et al. Encyclopedia of the Cold War. New York: Routledge. pp. 57. ISBN 9780415975155.[1] "Thus, the Baghdad Pact is widely considered the least successful of the Cold War schemes engendered by the Anglo-American alliance". (на английски)
  • Dimitrakis, Panagiotis. "The Value to CENTO of UK Bases on Cyprus", Middle Eastern Studies, Volume 45, Issue 4, July 2009, pp 611–624. (на английски)
  • Michael Ploetz, Tim Szatkowski: Akten zur Auswärtigen Politik der Bundesrepublik Deutschland 1979 Bd. I: Januar bis 30. Juni 1979. R. Oldenburg Verlag München, 2010, S. 84.

Препратки[редактиране | редактиране на кода]




Вижте също[редактиране | редактиране на кода]