СЕНТО
Организация на централния договор, СЕНТО (англ. The Central Treaty Organization — CENTO), позната и като Багдадски пакт е бивша военно-политическа групировка в Близкия и Среден Изток, създадена по инициатива на Британия и САЩ от 1955 до 1979; нейните участници са Британия, Иран, Пакистан и Турция. САЩ не се явяват формално член на СЕНТО, влизайки (от 1957) в нейните основни комитети.
Начало дейността на СЕНТО било положено със сключването в Багдад на 24 февруари 1955 на военен пакт между Ирак (в 1958 напуска организацията) и Турция, към който се присъединяват на 4 април Британия, на 23 септември Пакистан, на 3 ноември Иран. В 1959 г. САЩ подписват с Иран, Пакистан и Турция двустранни «съглашения за сътрудничество» против пряката или косвена «комунистическа агресия». Тези съглашения започнали да играят определяща роля в дейността на СЕНТО, насочена против прогресивните сили и национално-освободителното движение в района на действие на тази организация. Участниците в СЕНТО редовно провеждат военно-морски, военно-въздушни и сухопътни маневри.
В 60-те и началото на 70-те години между страните, влизащи в СЕНТО, възникват разногласия. Някои от азиатските участници в блока осъдили курса на правителството на Израел, поддържан от САЩ и др. западни държави и се изказали за усилване в рамките на блока на икономическото сътрудничество, считайки такова сътрудничество за една от най-важните задачи на организацията.
Главните органи на СЕНТО са Постоянен съвет на министрите (сесии са се провеждали ежегодно), Секретариат (генерален секретар от 1971 Н. Ассар, Иран) и 4 комитета (военен, по борба с «подривната дейност», икономически и по комуникацията); имало е и Обединен щаб за военно планиране на блока, а също ред подкомитети и технически групи. Щаб-квартира — в Анкара до 1979 г., когато Ислямската революция в Иран обезсмислила съществуването на СЕНТО.
