СУ-100
| СУ-100 | |
|---|---|
СУ-100 в Беларуски музей |
|
| Националност | Съветски съюз |
| Тип | самоходно противотанково оръдие |
| История на производство и служба | |
| Произвеждан | 1944 г. - 1950 г. |
| Брой произведени | 2 500 (до май 1945 г.) |
| На въоръжение | 1944 г. - |
| На служба | Съветски съюз Беларус България Египет Куба Монголия и други |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 31,6 т |
| Дължина | 9,45 м |
| Ширина | 3,00 м |
| Височина | 2,25 м |
| Екипаж | 4 |
| Броня и въоръжение | |
| Броня (челна) | 75 мм |
| Броня (странична) | 45 мм |
| Основно въоръжение | 100-мм оръдие Д-10С |
| Технически данни | |
| Двигател | дизелов 12-цилиндров В-2-34 500 к.с. (370 kW) |
| Окачване | тип Кристи |
| Максимална скорост | 48 км/ч (по шосе) |
| Запас на ход | 320 км (по шосе) |
СУ-100 е самоходно оръдие, разработено в СССР в края на Втората световна война. Предназначено е да унищожава вражески танкове, но може да служи и като артилерийска установка. Произвеждано е в много големи количества и продължава да служи до днес в много от армиите по света.
Съдържание |
История [редактиране]
Оръдието СУ-85, което до този момент е на служба в Червената армия, се оказва уязвимо и ненадеждно. То е създадено на базата на шаси от танк Т-34/85 с голяма бронирана суперконструкция. Осемдесет и петмилиметровото оръдие е било поставено в специална стоманена сфера. СУ-100 има подобен дизайн, но бронята му е по-дебела, има по-голям запас от ход, наблюдателната купола на командира е разположена на по-висока позиция и осигурява по-добра видимост. Новото въоръжение е усъвършенствано 100-мм оръдие Д-10 с висока степен на преодоляване на бронирани препятствия. Първият прототип е проектиран и създаден под ръководството на Лев Горлицки в Уралския Тежък Машиностроителен Завод в Екатеринбург. Обект 138 е бързо е одобрен след тестовете и в края на 1944 започва серийно производство. СУ-100 е способно да пробие вертикална бронирана плоча с дебелина 125 мм от разстояние до 2 000 метра. До май 1945 са произведени около 2 500 самоходни установки, като производството продължава до 1950.
Употреба [редактиране]
СУ-100 е било употребявано в много конфликти след Втората световна война. Египет и Сирия го използват в сраженията си срещу Израел през 1956, 1967 и 1973. Употребявано е и по време на конфликтите в Ангола, а също и по време на Войната в Залива през 1991.
Оператори [редактиране]
Внимание ! Този списък с оператори не е пълен. Ако разполагате с допълнителни данни, моля попълнете го докрай.
Ангола
Беларус
България - 68
Виетнам
Египет
Ирак
Куба
Монголия
Русия (складирани)
Сирия
Судан
Сърбия
Източници [редактиране]
- "World War II Tanks", Terry J. Gander, HarperCollins Publishers, 1995
- СУ-100 www.wwIIvehicles.com