Сабя (фехтовка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за спортното оръжие. За класическото оръжие вижте Сабя.

Разрешените части при фехтовка със сабя

Сабя[редактиране | edit source]

Сабята е едно от трите оръжия при фехтовката, наред с рапирата и шпагата. Тя е с тегло 500 грама и дължина 105 см. Използва се както за мушкащи, така и за разсичащи удари. Поражаемото пространство при нея е цялата горна част от тялото на противника, т.е. торсът, главата и ръцете. Екипировката на сабльорите се състои от допълнително ламе и маншон за ръката. С тяхна помощ може да се отчитат реално нанесените в поражаемото пространство на противника тушове. Поражаемата повърхност, двата начина за нанасяне на тушове и тактическата правота в атакуващите действия, определят боя на сабя, като бой с висока резултатност в нападение. Лекотата на оръжието прави контратакуващите удари много успешни, а неудобството да се води защитна игра, поради вертикалните движения на оръжието-намаляващо бързината на ответа след защита, диктуват спазването на далечна дистанция и инициативност към атакуващите действия.Боят на сабя е изклкючително маневрен и динамичен, което налага и своите високи изисквания към физическата подготовка на сабльорите.

При сабята, както и при рапирата важи конвенцията, при която при едновременен туш за двамата противници, приоритет има онзи, чиято позиция в схватката е атакуваща.

Сабята е последното оръжие от фехтовката, при което е въведено електрическото оборудване. Това става през 1988 година, 31 години след рапирата и 52 години след шпагата. През 2004, веднага след Летните олимпийски игри в Атина, времето за отбелязване на туш при сабята е скъсено, с което чувствително се променят правилата на спорта и методиката на отчитане на тушове.


Българската сабя[редактиране | edit source]

В световния елит на този спорт достойно място заема и един българин - Васил Етрополски. Той е трикратен световен шампион и носител на световната купа. През 1983 г. притежава двете титли едновременно, като към тях добавя и победа в турнира Masters.

Друго известно българско име в световния елит на сабя е това на неговия брат Христо Етрополски. Той реализира първия български пробив в този спорт, когато на състезание за световната купа през 1979 г. влиза във финала. На Олимпийските игри през 1980 г. в Москва се класира пети.

Развитието и утвърждаването на авторитета на българската сабя са пряко свързани и с треньора Николай Свечников. Неговият 60-годишен труд се измерва с уникален стил, собствена школа, пет поколения прекрасни български сабльори и феноменът "братя Етрополски". Асен Дяковски, Борис Ставрев и Жеко Спиридонов записват първото участие на българския национален отбор на световно първенство (Будапеща, 1959). От тях щафетата поемет Константин Джелепов, Михаил Дудеков и Стойчо Липчев. По-късно се присъединяват Николай Матеев и Марин Иванов. За да дайде и "великолепната петорка на българската сабя": Марин Иванов, Николай Маринчешки, Георги Чомаков, Васил и Христо Етрополски.

Източници[редактиране | edit source]