Сава Бакърджиев
| Сава Бакърджиев | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1912 – 1944 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | 18-и пехотен полк |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Дата и място на раждане | 31 октомври 1889 г.
|
| Дата и място на смърт | 1945 г.
София, България |
Сава Димитров Бакърджиев е български военен деец, генерал-майор, участник във всички войни в периода (1912 – 1945), командир на 18-и пехотен етърски полк (1935 – 1939) и директор на Дирекцията за гражданска подготовка и мобилизация през Втората световна война (1941 – 1945).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Сава Бакърджиев е роден е на 31 октомври 1889 г. в село Беброво, Еленско. През 1912 година завършва Школата за запасни подпоручици, на 22 септември 1912 година е произведен в чин подпоручик и постъпва на действителна военна служба. Служи в 20-и пехотен добруджански полк и като командир на рота от Петдесети пехотен полк. На 6 май 1924 г. е произведен в чин майор и от същата година служи в 13-а жандармерийска дружина, след което от 1925 година е ротен командир в 19-а пехотна шуменска дружина.
На 6 май 1928 година е произведен в чин подполковник, а от 1930 година е началник на Варненското военно окръжие. От 1932 година служи като помощник-командир на 8-и пехотен приморски полк, а от 1934 г. изпълвана длъжността командир на същия полк. От 1934 г. служи във 2-ри пограничен сектор. На 6 май 1935 година е произведен в чин полковник и същата година е назначен за помощник-началник на ШЗО. От 18 май до 23 ноември 1935 година е ръководител на Дирекцията на полицията.[1][2]
На 5 декември 1935 година полковник Бакърджиев поема командването на 18-и пехотен етърски полк, на която длъжност е до 21 септември 1939 година, когато е назначен за началник на отдел Гражданска мобилизация. На 3 октомври 1940 година е произведен в чин генерал-майор и назначен за директор на Дирекцията за гражданска подготовка и мобилизация.[3] Уволнен е от служба през 1942 година. Умира през 1945 г. в София[4].
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Генерал-майор Сава Бакърджиев е женен и има 2 деца.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (22 септември 1912)
- Поручик (14 февруари 1915)
- Капитан (1 август 1917)
- Майор (6 май 1924)
- Подполковник (6 май 1928)
- Полковник (6 май 1935)
- Генерал-майор (3 октомври 1940)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас (1917)
- Княжеский орден „Св. Александър“ V степен (1917)
- Орден „Железен полумесец“, Османска империя (1918)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Асенов, Б. – „Речник на разузнаването и контраразузнаването“, 2005, ВСУ Черноризец Храбър, стр. 42
- ↑ Асенов, Б. – „Български ловци на шпиони: документален разказ за контраразузнаването от създаването му до наши дни“, София, 2001, Издателска къща „Труд“, стр. 307
- ↑ Георгиев, П., Ерелийска, М. – „Въоръжената борба на българския народ против фашизма, 1941 – 1944. Документи“, София, 1962, Издателство на БКП, стр. 715
- ↑ София помни, парцел 36
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 57.
- Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
- Генерал-майори от Царство България
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Втората световна война
- Хора от област Велико Търново
- Починали в София
- Подсъдими по процеса на Десети състав на Народния съд