Сава Доброплодни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сава Доброплодни
български книжовник, театрален деец, общественик и учител.
Сава Доброплодни 
Роден: 15 декември 1820
Сливен, България
Починал: 19 април 1894
София, България
Паметник в Силистра

Сава Хаджиилиев - Доброплодни е сред видните български просветни и културни дейци, които оформят началните прояви на Българското национално възраждане.

Получава своето образованието във Великата народна школа в Цариград, Куручешме. В гръцки учебни заведения се подготвят много образовани българи от онзи период, което до голяма степен е в унисон с елинофилството, характерно за началните етапи на българското учебно дело и народна просвета. Именно Доброплодни обаче, наред с други образовани българи, е сред онези, които оформят облика на българската култура и просвета, в която националното е на предна позиция в противовес на гръцкото влияние.

Сава Доброплодни учителства в Котел и Шумен, където развива педагогическите си възможности. Превръща местното класно училище в Преславско-Шуменска прогимназия, в която се преподават много на брой и разнообразни учебни предмети. Той е сред първите и най-изтъкнати учебникари от онзи период.

Сред най-изтъкнатите ученици на Доброплодни в Шумен са Васил Друмев, Илия Блъсков, В. Д. Стоянов и Добри Войников. Има голямо влияние върху тях и развива у тях интерес към литературата и театралното изкуство.

Това е така, защото самият той превежда на български език и пише пиеси, които представляват началната фаза на развитие на българската драматургия, която по-късно е развита от неговите последователи и ученици.

Доброплодни се запознава с театъра в Сремски Карловци. На 15 юли 1856 г. осъществява представянето на първата драматургична творба в България - побългарената комедия (по гръцкия писател Милтиадис „Михаил“ Хурмузис) „Михал Мишкоед”, с която поставя началото на българския театър.

Семейство[редактиране | edit source]

В спомените си за семейството си (Хаджи Илия и хаджи Трандафила от Сливен) пише, че баща му хаджи Илия, чийто брат бил поп Никифор, е роден през 1780 г. Майка му хаджи Трандафила е родена през 1785 г. Сава има братя хаджи Никола, Хараламби, Христаки и сестра Мария.

Баща му, Илия Славов, учил в гръцките и българските манастири на Света гора и става учител по гръцки и славянски език, стара и нова църковна музика. Майка му, хаджи Трендафила, дъщеря на търговеца Христо от Ямбол, е получила манастирско образование и също е учителка. През 1805 г. откриват в дома си килийно училище.

Хаджи Илия Славов бил, освен наставник, също възпитател и добър певец. Бил ръкоположен от сливенския митрополит за пръв певец (протопсалт) и проповедник. Наложило му се отстъпи пред хаджи Юрдан Селиминский (учил се в Атина на по-систематично преподаване и подигравал се на святогорските поучения и постите, имал ученици и от Шумен - хаджи-Савовите синове), който не одобрявал речите му. Поради тази причина баща му станал учител.

Съчинения[редактиране | edit source]

Игиономия, сиреч правили за да си вардим здравето. Цариград, 1846.

Виж още[редактиране | edit source]