Сава Чукалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сава Чукалов
български писател
Роден
16 юли 1889 г.(1889-07-16)
Починал
26 август 1971 г. (на 82 г.)
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вМинистерство на народната просвета
Институт за български език към БАН

Сава Константинов Чукалов е български лексикограф, езиковед и преводач[1][2][3]. Издава първия пълен руско-български речник, който е в употреба много десетилетия[4].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Златица на 16 юли 1889 г. През 1912 – 1913 г. е доброволец в Балканската война. През 1916 г. завършва Духовната академия в Петербург[3][2]

Завръща се в България през 1918 г., открива руска книжарница и издателство „Златолира“, което е закрито от властите след деветоюнския преврат от 1923 г.

Работи като гимназиален учител. По-късно е началник на Културния отдел, главен инспектор на професионалното образование в Министерството на народната просвета от 1931 до 1934 г. Старши научен сътрудник е в Института за български език на Българската академия на науките в периода 1951 – 1960 г.

Превежда от руски език произведения на Александър Сергеевич Пушкин, Иван Тургенев, Максим Горки. Издава списание „Книгопис“ и вестник „Нива“. Умира на 26 януари 1971 г.[1][2] Личният му архив се съхранява във фонд 1567К в Централния държавен архив. Той се състои от 540 архивни единици.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Сава Чукалов пише трудове по история и теория на българската лексикография. Автор е на книгата „Сумерки“, на „Пълен българско-руски речник“ (1951) и „Българо-руски речник“ (1957)[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]