Савина книга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Савина книга или Савово изборно евангелие е кирилски ръкопис от 10 или 11 век, писан в Източна България [1].

Състои се 129 пергаментови листа. Съдържа подбрани евангелски текстове, предназначени за прочитане в неделни и празнични дни. Някои от тях са: „Притча за жестокия длъжник“, „Притча за богатия притежател на лозе и неговите работници“, „Съденето на Исус. Отричането на Петър“. В края на ръкописа е поместен синаксар. Текстът на евангелието и синаксара са непълни поради повреди по ръкописа.

Езикът на „Савината книга“ е архаичен. Шрифтът е старинно уставно писмо, ранна форма на кирилицата, със следи от глаголица. Несложната украсата се състои от заглавки (инициали) и заставки.

Названието си дължи на 2 приписки, в които се споменава името поп Сава. Изказани са предположения, че той е преписвачът на евангелието. Още в 11 век са загубени листите от №152 до №163. Те са подменени с нови, дело на български книжовник. През 14 век текстът е допълнен отново, този път от руски книжовник.

Най-ранното му известно местонахождение е манастир край Псков. Тук, според бележка в ръкописа, той се е намирал през 17 век. Впоследствие е пренесен в Типографската библиотека в Москва, където става обект на внимание от страна на Измаил Срезневски, който го публикува за пръв път. След 1917 г. е преместен в Руския държавен архив за древни актове (РГАДА), където се намира в момента.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • В. И. Щепкин, Саввина книга. Санкт-Петербург, 1903 [критично издание, снабдено с бележки и пълен речник]
  • Саввина книга: древнеславянская рукопись XI, XI-XII и конца XIII века (ред. О. А. Князевская). Москва, 1999

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • И. И. Срезневский, Древние славянские памятники юсового письма. Санкт-Петербург, 1868, 5-20
  • V. Jagić, Das altslovenische Evangelistarium Pop Savas. – Archiv für slavische Philologie, 5, 1881, 580-612
  • В. И. Щепкин, Рассуждение о языке Саввиной книги. Санкт-Петербург, 1899
  • В. А. Погорелов, Опыт изучения текста Саввиной книги. – Sbornik filosoficke fakulty Universiy Komenskeho v Bratislave, 5, 1927, 1-119
  • I. Bǎrbulescu, Jarǎşi despre Savina Kniga şi Codex Suprasliensis in Dacia Traiană. – Archiva Societǎţii Istorico-Filologice din Jaşi, 44, 1937, 59-75.
  • K. Horalek, Význam Savviny knigy pro rekonstrukci staroslovenského prekladu evangelia. Praha, 1948.
  • В. Папазисовска, За Савината книга. – В: Кирил Солунски: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. Т.2. Cкoпje, 1970, 301-317
  • Е. Дограмаджиева, За предисторията на Савина книга. – Старобългаристика, 15, 1991, № 1, 25–34
  • Иванова-Мавродинова, В., Мавродинова, Л. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, 43-47
  • К. Костова, Савината книга в контекста на ранната кирилска книжовна традиция. – Старобългаристика, 26, 2002, № 3, 13–19
  • Е. В. Уханова, Саввина книга: отношение древнерусского писца к южнославянскому оригиналу. - В: Палеография, кодикология, дипломатика: Современный опыт исследования греческих, латинских и славянских рукописей и документов (ред. И. Г. Коновалова). Москва, 2013, 333-340

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Старобългарски език. Текстове и речник“ - Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


  1. Савина книга - Андрей Бояджиев