Саддам Хюсеин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Саддам Хюсеин
иракски политик
Саддам Хюсеин 
Роден: 28 април 1937
Ал-Ауджа, Flag of Iraq.svg Ирак
Починал: 30 декември 2006 г. (на 69 г.)
Багдад, Flag of Iraq.svg Ирак

Саддам Хусейн Абд ал-Маджид ал-Тикрити (арабски: صدام حسين عبدالمجيد التكريتي, в транскрипция: Саддам Хусейн Абд ал Маджид ал Тикрити) или само Саддам Хюсеин е иракски политик. Президент на страната от 1979 до 2003 г. По религиозна принадлежност е сунит.

Роден е на 28 април 1937 г. в Ал-Ауджа (край град Тикрит).

Политическа дейност[редактиране | edit source]

Още на младини Саддам желае властта и влиза в политиката. През 1956 г. едва 19-годишен е участник в антимонархически заговор, организиран от студенти в Багдад. В следващата 1957 г. става член на партията БААС(букв. прев. "възраждане") - създадена от православния християнин Мишел Афлак, тя е патриотична организация, която се бори за арабско единство, социализъм, федерализъм. Тъй като основоположникът ѝ произхожда от християнската общност в Сирия, тази идеология има за цел да бъдат неутрализирани религиозните противоречия и да се утвърди арабската национална идентичност. Баасистите се конкурират за симпатиите на малобройната по онова време работническа класа в Ирак с комунистите и понякога сблъсъкът е особено остър.

През 1958 г. Саддам участва в битов скандал на политическа основа, при който е убит негов близък родственик. В същата година монархията в Ирак е свалена след военен преврат, извършен от несвързани с "Баас" офицери, начело на които стои А. К. Касем. Година по-късно (1959) баасистите извършват неуспешен опит за покушение срещу новия президент ген. Касем. Един от атентаторите е 22-годишният Саддам Хюсеин, който е прострелян в крака. Повечето негови съратници са убити в престрелката с президентската охрана, но физически издръжливият Саддам, макар и ранен, успява да избяга от преследвачите като се хвърля във водите на Тигър и преплува пълноводната река. На отсрещния бряг от арест го спасява случайната поява на непознат бедуин, който му дава свои дрехи, за да се преоблече, и магарето си, на което раненият Саддам се качва, за да се добере до хеликоптера, който трябва да го откара на безопасно място. При полета над Сирийската пустиня състоянието му се влошава и Саддам е опериран от свой приятел в хеликоптера без упойка.

След кратък емигрантски период в Сирия С. Хюсеин получава убежище в Египет, президент на който по онова време е Гамал Абдел Насър. С личната подкрепа на президента, Саддам получава стипендия за обучение, завършва гимназия и продължава в университет (специалност „Право“). По същото време в Багдад е съден задочно за участието си в атентата срещу ген. Касем и получава смъртна присъда (1960). Задочно е осъществена и женитбата му с годеницата Саджида Хайралла (р. 1935 г.), негова първа братовчедка, от която е с 2 години по-млад и с която са сгодени в ранното им детство.

Превратът от 08 март 1963 г. в Багдад е осъществен от разнородна коалиция противници на ген. Касем, сред които и баасистите, но без Саддам, който по това време е студент в Египет. Научил за събитията, той се връща в Ирак. Работи като следовател по политически дела. Президентския и премиерския пост в страната си поделят освободените от затвора Ал-Бакр (от партията на Саддам)и Ареф (който не е член на "Баас"). Междувремменно сред баасистите пламват вътрешнопартийни борби, при които дясното крило на партията се опитва да отстрани нейния основател християнина М. Афлак. Но лявото крило на партията, начело на което застават Саддам и приближените до него, успява да защити основателя М. Афлак. Това е началото на издигането на Саддам във вътрешнопартийната йерархия. Ражда се първият син на Саддам Хюсеин - Удай (1963-2003).

В края на 1963 г. (едва 9 месеца след завземането на властта през март) между управляващите настъпва разрив, Ареф прави контрапреврат, отстранявайки от постовете им довчерашния си съюзник А. Х. ал-Бакр и всички баасисти. По обвинение, че на свой ред са подготвяли преврат срещу новото правителство на изменилия им Ареф, в затвора попадат А. Х. ал-Бакр и Саддам Хюсеин. По здравословни причини ал-Бакр е освободен през следващата 1965 г. Останал зад решетките, Саддам пише и анализира грешките, довели БААС до загубата на властта.

През 1966 г. успява да избяга от затвора и повежда нелегалната борба на партията, на която вече е заместник-председетел. При този свой втори нелегален период "Баас" претърпява някои промени по инициатива на Саддам, той организира тайната полиция на партията и други подобни структури. В онези години Саддам проявява неотричан дори от враговете му "забележителен конспиративен талант". През 1966-1968 г. той води нелегален живот в Ирак или е емигрант в Сирия, отново попада в затвора. Раждат се синът му Кусай (1966-2003) и дъщеря му Рагат (1967).

До въоръжена разправа с новия ръководител на Ирак и техен бивш съюзник Ареф баасистите така и не се налага да стигнат. При пясъчна буря хеликоптерът на Ареф катастрофира над пустинята. След смъртта на Ареф властта наследява по-малкият му брат, лишен от лидерски способности, което проличава и при безкръвния преврат от 17 юли 1968 г. Саддам взема сериозно участие в тези събития, след което партията Баас отново идва на власт, но вече самостоятелно. Опитът от миналото е причина за недоверието към всички политици, които не членуват в тази партия, дори към тези, които имат заслуги при завземането на властта. Някои от тях са арестувани само дни след преврата и назначени за посланици в чужбина с препоръка да останат в тези държави, в които са изпратени.

Върху Саддам пада основната тежест при предотвратяване на неуспешния опит за преврат от 1973 г., когато от страната отсъстват А. Х. ал-Бакр, Тарик Азиз и други ключови фигури. През есента на същата година Ирак участва в обединената арабска армия, която постига първата от десетилетия военна победа над Израел - основния регионален противник на арабите. Саддам Хюсеин като вицепрезидент по времето на Ахмед Хасан ал-Бакър през 1979 заема поста му, след като възрастният Ал-Бакър се оттегля поради здравословни проблеми. Саддам започва да налага култ към личността си. Чрез брутални издевателства над кюрдите на север и шиитите на юг, убийства на водещи политически фигури и елиминация на всички други партии успява да контролира държавата.

Инициатор на Ирано-иракската война, започнала през 1980 и продължила до 1988, без да излъчи ясен победител. Тази война изтощава и почти унищожава дотогава стабилната иракска икономика. Няколко години суша довеждат Ирак до ръба на хуманитарна криза, която взема своя връх по време на Войната в Персийския залив (1990-1991).

Саддам Хюсеин е свален от власт на 9 април 2003 г., когато американските войски превземат Багдад. Той е в неизвестност до 13 декември същата година, когато е заловен близо до родния си град Тикрит. Открит е в подземие, в неузнаваем вид - гладен, изтощен и мръсен. Направен е ДНК тест, за да бъде установена самоличността му.

Съдебни процеси[редактиране | edit source]

  • На 30 юни 2004 Саддам Хюсеин, (държан от американските сили в Кемп Кропер в Багдад) и 11 старши функционери на партия Баас са предадени официално на временното иракско правителство, за да бъдат съдени за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, както и да бъде разследвано неговото участие в насилствените кампании срещу кюрдите на север по време на Ирано-иракската война и срещу бунтовете на шиитите на юг през 1991 и 1999.
  • На 19 юни 2006 обвинението иска смъртна присъда за Саддам, неговия полубрат Барзан Ибрахим ат Тикрити и бившия вицепрезидент Таха Ясин Рамадан. Два дни след това бе убит трети адвокат на защитата.
  • На 21 август 2006 срещу Саддам започва друго дело за геноцид и престъпления срещу човечеството. Това е делото по аферата "Анфал" - операция, която между 1987 и 1988 води до смъртта на около 182 000 кюрди, избити при масово разселване на кюрдското население. Операцията се извършва в три етапа, като кулминацията ѝ е обгазяването на 5 000 кюрди в село Халабджа на 16 март 1988.
  • На 25 декември 2006 Саддам Хюсеин е отстранен от съдебното заседание след спор със съдията. Защитата на Хюсеин бойкотира процеса заради неподходящите процедури на трибунала.[1]
  • На 5 ноември 2006 Върховният иракски наказателен трибунал признава Садам Хюсеин за виновен в извършването на престъпления срещу човечеството за нареждането на убийството на 148 шиити през 1982 в град Дуджейл и e осъден на смърт чрез обесване.[1] След като съдията съобщава присъдата, Саддам изкрещява „Господ е велик! Да живее Ирак! Да живее иракският народ! Смърт за предателите!“ [2]
  • На 26 декември апелативната камара на Върховния иракски трибунал потвърждава присъдата. Саддам Хюсеин трябва да бъде екзекутиран до 30 дни.

Екзекуция[редактиране | edit source]

На 30 декември 2006 е изпълнена смъртната присъда на Саддам Хюсеин пред адвокати, служебни лица и лекар, приблизително в 6:00 местно време (03:00 UTC). [3] Той е обесен в иракската военна база (Camp Justice) североизточно от Багдад, база, която някога е била щаб на военното разузнаване на Саддам, а после използвана за лагер, където да бъдат затваряни и измъчвани стотици жители. Противно на предположенията Саддам е екзекутиран сам, а неговия природен брат Барзан Ибрахим ал-Тикрити и бившият главен съдия на революционния трибунал Ауад Хамед ал-Бандар, обвинени по същото дело, ще бъдат обесени след мюсюлманския празник Айд ал-Адха.

По времето на екзекуцията Саддам отказва да носи качулка. Преди да бъде обесен, му е прочетена ислямска молитва и той я повтаря. В интернет изтича видеозапис от мобилен телефон на неговото обесване. [2] [3]

Ден след като е екзекутиран, Саддам Хюсеин е погребан в родното си село Ал-Ауджа край Тикрит в гробница, в която са погребани неговите синове Удай и Кусай. Около 100 човека присъстват на церемонията, извършена рано сутринта.

Последици[редактиране | edit source]

Отзвукът от присъдата и нейното изпълнение в Ирак, другите арабски страни и целия свят е твърде различен - от безрезервно одобрение от страна на неговите противници (най-вече шиити и кюрди) до острото осъждане от неговите поддръжници (главно баасисти и сунити). Умерената по своите възгледи Европа признава вината му за стотиците хиляди жертви от вътрешни репресии и безсмислени войни, но и не одобрява смъртното наказание по принцип.

Публикуваният видеозапис от екзекуцията с подигравки към него допълнително усилва мотивацията на поддръжниците на Саддам (предимно от средите на иракската партия Баас, забранена след войната от 2003) да организират за отмъщение терористични акции и да засилят съпротивата срещу Коалиционите сили в Ирак и неговото правителство, както и зад граница. Седмица след вкзекуцията се съобщава за вече създадена нова терористична организация с името Бригадата на мъченика Саддам Хюсеин [4].

Появяват се редица вярващи, че Саддам не е екзекутиран. Те критикуват лошото качество на записа от мобилен телефон, като твърдят, че това не е Саддам, а негов двойник. На записа ясно се вижда, че са направени няколко снимки (светкавици), но тези снимки не са публикувани никъде. Твърди се[кой го твърди?], че трупът, който е погребан не е на Саддам, а на кремиран мюсюлманин.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Осъдиха Саддам на смърт. // Нетинфо. Посетен на 2006-11-05.
  2. Saddam Hussein sentenced to death. // BBC. Посетен на 2006-11-05.
  3. Саддам Хюсеин е екзекутиран. // Нетинфо, 2006-12-30. Посетен на 2006-12-30.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за