Садово (Област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Садово
България
Red pog.png
Садово
Област Бургас
Red pog.png
Садово
Общи данни
Население 182 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 57,211 km²
Надм. височина 618 м m
Пощ. код 8463
Тел. код 05573
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 65111
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Сунгурларе
Георги Кенов
(ДПС)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Садово.

Садово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, Област Бургас.

География[редактиране | edit source]

Село Садово е разположено всред живописни полегати гънки на южните поли на средния клон на Източна Стара планина, губещи се в долината на река Луда Камчия, обградено от всички страни с хубави широколистни дъбови и букови гори. Неговото землище, заемайки южните разклонения на Върбишкия проход, осигурява леки речни подстъпи към същия и по този начин заема ключово място в него. Село Садово е разположено на пътя свързващ Върбишкия с Котленския проход и от там с градовете Котел, Сливен, Ямбол, Шумен, Омуртаг, Сунгурларе, Карнобат. Най-близко разположените селища са Медвен (родното място на Захари Стоянов), Бероново, Везенково и Дъбовица (Шехово). С.Садово общ изглед.jpg Файл:С.Садово 2.jpg Карта на района.jpg

История[редактиране | edit source]

ИЗГУБЕНИЯТ ГРАД

Събрал и записал сведенията о.р.полк.ДЖЕНДО ЖЕЧЕВ ТОДОРОВ Допълнил и отпечатал първо издание о.р.полк.РАНДЮ ИВАНОВ СТОЯНОВ Нова редакция, оформление и допълнения о.р.подполк.ИВАН РАНДЕВ ИВАНОВ ст.н.с. д-р ИВАН ХРИСТОВ ЧАЛЪКОВ

От авторите на този материал

Написаното за историята на това малко, сгушено в полите на Източна Стара планина селце е дело на родените в село Садово, г-н о.р. полковник Джендо Жечев Тодоров и г-н о.р. полковник Рандю Иванов Стоянов, които през 1974 година направиха първото издание на историята. От издадените около десетина екземпляра до днешно време са се съхранили не повече от 2-3 и по тази причина ние решихме да възстановим и обогатим с нови сведения и данни и да запазим за поколенията историята на това малко селце, като част от българската култура и история. Постара ли сме се в настоящето издание да запазим оригиналността на текста и анализите на авторите, като сме добавили нови и конкретизиращи факти, които да дадат яснота по спорните исторически въпроси. Историята е допълнена и със снимков материал и оригинални скици и карти на местностите. Сведенията се основават на редица писмени документи и различни предания – устни и писмени. Сведения от лични наблюдения, мнения и пътеписи на учени, проучвали или просто пътували някога из тези места. Може да се каже, че данните са много оскъдни, защото и преданията са се променяли с времето, а някъде са неточни, разтегливи, най-често свързани с неуточнени наименования на селища и местности. В резултат на това е възможно да са се получили заключения, вероятно неотговарящи на действителността, но истината за тях принадлежи на установяването на историческите факти в бъдеще.

НЯКОИ СВЕДЕНИЯ ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛО САДОВО (обл. БУРГАСКА) И ОКОЛНОСТТА

Единственото, автентично писмено сведение, което поддържа становището, че Садово близо три века, преди освобождението от турско владичество е съществувало, като отделно селище, е издаденият от турския султан Селим II (1566 - 1574 г.) “Хюдют” за селото. Въпросният документ, написан на турски език и преведен впоследствие на български с чудно красив курсив се е пазил и предавал най-грижливо векове наред, докато в средата на четиридесетте години на 20 век (1944 - 1946 г.) изчезва безследно. В читалищната библиотека на селото, функционирала до 1991 година, се е намирала книга - “Сборник на селищата в България” издание след 1944 година. Този сборник е придружен с кратки исторически бележки за всяко селище в България и там е записано, че село Садово е съществувало от преди 600 и повече години и че то е било махала от римското селище Новачка. По предание, населението на Новачка се е занимавало с казанджийство (бакърджийство), но имайки предвид от една страна равнинният и от друга страна полупланинският характер на местността, прорязана с двете речни долини и няколко малки долчини, е имало големи удобства за развитие на скотовъдство и земеделие (градинарство, лозарство и др. земеделски култури). Въпрос е, кога селището, на времето съставна част от гр. Новачка и носещо името Садина се е обособило като отделно селище и се е преместило на източните поли на хребета (“Баира”)? Това най-вероятно е съвпаднало с времето, когато е бил разрушен града Новачка. Селището Садина е било махала от голямото селище Новачка и след падането на България под турско владичество, тук се е заселило и турско население. Това ще да е било вероятно около средата на XV век или първата половина на същия век, съпроводено с масовото заселване на турско население около балканските проходи за охрана. Изселването на българското население е предизвикано от честите башибозушки нападения по онова време. След изселването на града Новачка, предизвикано от тези нападения, останалите вероятно не изселени българи от махалата “Садина” и такива от Новачка, за да се скрият от погледите на нападащите ги често делибашии, движещи се по пътя идващ от местността Ачбаир, носещ името “Черкезки път” и минаващ по средата на Новачка, са принудили и турското население да се изсели заедно с тях и да се заселят от другата страна на хребета “Баира”. По предание на стари турци от село Садово, това преместване е станало вероятно около 300 (триста) години преди освобождението на България или около 1570-1580 година.

СВЕДЕНИЯ ИЗ МИНАЛОТО НА СЕЛИЩЕТО НОВАЧКА ОТ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ, АРХЕОЛОЗИ И ДРУГИ УЧЕНИ Файл:Местн.Новачка copy.jpg

При наличието на останки от градежи в землището на Садово, може и трябва да се приеме, че то е съществувало далеч в древността – по времето на траките, римляните, а по-късно и през първата българска държава, като махала от град Новачка. За това свидетелстват множеството тракийски могили, намерените монети от времето на Клавдий Готски -268-270 година и сребърни грошове с образа на Иван Александър със сина си Михаил – 1331-1371 година. В подкрепа на горното ще цитираме и извадки от писмените трудове, пътеписи и бележки на учени, пътували или правили проучвания в този район на България. В книгата “Из миналото на Котел” от професор М.Арнаудов са поместени сведения за с. Садово и град Новачка взаимствани от архива на Г.С.Раковски и други писатели и от предания. В архивните бележки на Г.С.Раковски – 1857 година е казано: “Потока който извира от планината “Сухин дял” при село Градец се слива с друга река и образува “Малка Камчия”, от страни на същата река се намира село, понастоящем населено с чисто турско население, наричащо се Садово, името на което ясно показва, че в миналото е било българско село.” “Близо в околната равнина се намирали стари развалини на старобългарския град и досега наричан Новачка. В град Котел по предание се говори, че същият град Новачка е бил разрушен от турците и жителите му избягвайки от немилостивия турски ятаган са се заселили в Котел, който в това време е бил ограден с непроходими гори.” За разрушението на град Новачка, според Г.С.Раковски, съществувало следното предание: “ След падането на България под турско иго, близо до града Новачка, в гората разбили и ограбили турската царска хазна, пренасяна за Влахия. По тази причина турците разорили и разселили целия град Същият казва, че по предание се говорело, че град Новачка е бил много голям и богат град с двеста ковачески здания в него (архив на Г.С.Раковски, стр.540 и 541)...., но поради ограбеното “царско съкровище”, града бил унищожен и тогава Новаченци се преселили в град Котел. В книгата “Княжество България” част II – Пътуване по България”, от професор Константин Иречек (1879 г.) на стр. 733 пише: “ Медвен е последното българско село край “Камчи Долу”. На север се простират огромни вековни дъбови и букови гори, та по цели дни може да се луташ из тях. На изток по подобни пусти краища се захващат села чисто турски, най-близко село Садово, а зад него село Кадър Факли. По-нататък същият пише: “ В околностите се намират някои стари паметници. Около половин час път от Медвен на изток, лежи плоска височина наречена “Новачка”, от двете страни пазена от доловете на два потока, със стара могила и с подивели градини със стари вишни. Там някога се намирал казват град с 30, според други с 80 казанджийски и бакърджийски дюкяни, който пропаднал тепърва в турско време, а жителите му се изселили в Котел, Медвен, Градец и т.н. Тук се изкопават металически стрели, а в Котел в черквата се пазели “Серафими”, тук намерени. Виждат се и следи от зидове и местата на стара църква. На юг от село Медвен се намира пустата крепост Бутово и в гората на североизток още две, казват стари градища. Около един час път на север от село Садово се намира в планината крепостта “Кара су Калеси”. В книгата “ Юбилеен сборник Плиска-Преслав” от юриста Васил Аврамов – част I, година 1929, същият за Новачка пише: “ Че тукашното селище Новачка датира още от старите тракийски времена, се установява от неговия древен Некропол, състоящ се от три могили”. В книгата “Някои бележки върху археологични и исторически изследвания в Тракия – 1885 г., братята Владимир и Карел Шкорпил пишат: “ На пътя от село Садово до село Медвен се преминава през една разкошна балканска долина, в която в българските времена е съществувало по предание, българско заселище Новачка. Останки от стари гробища с каменни кръстове видехме там на едно място в лявата страна на пътя. По предание се е прибрало населението на Новачка след дохождането на турците – в Котел и Медвен. Населението на Новачка види се, се е крило в опасните времена в близкото укрепление (вероятно става дума за Медвенското кале). Между Новачка и Градец има следи от старо селище, наречено Бутово...” Във вестник “Български орел”, бр.I от 20.IV.1846 г. издаван в гр. Лайпциг от Иван Богоров, в статията “Описание на с.Котел” е казано: “Село Котел или Казан се нахожда в сред старопланинските изданки на раздалеч от Сливен осем часа”... Това село изпърво е било твърде малко и сетне като се развивало село Новачка, близо до него, от един зъл кадия, хората се преселили и уголемили Котел около 1545 година”. В книгата “Спомени за изгорелия Котел” от Момчо Драганов, същият между другото по въпроса за Новачка казва следното: “ Според доказването на историци, цар Константин Велики, когато имало война с татарина, той се е упътил от Тракия преминал в Мизия и потеглил право за Дунава дето направил мост срещу Браила. В тази война Константин излезъл победител. Цар Константин като преминал от Тракия, вървял с войската си по главния път и се спрял на едно село, което се наричало Новачка. По-нататък той не искал да продължи пътя си направо по главния път , а намерил за по-добре да мине с войската си направо през прохода който днес се нарича “Котленски бувас” ( Демир Капия)”... На страница 6, същият казва: “ Преди да се засели Котел имало село което се наричало Новачка. Това село се намира на три часа далеч от сегашния Котел. То се намира на юг от Котел в Балкана между селата Градец, Медвен и Садово. Ето що говорят старите за село Новачка или по-добре да го наречем старият Котел. Във времето когато България се разпространила по балканските места, българите си избирали такива места за живеене, които са добри и в които има добри пасбища. Понеже мястото където се намирал старият град било такова, то някой българи го избрали и почнали да се заселват, като си правели една след една колиби. Така малко, по малко станало едно селище което нарекли Новачка. Дълго време си живели селяните в това селище. Занимавали се най-много със скотовъдство, понеже имало добри пасбища. Наскоро се направил главния път който минавал през това селце, но като започнали войните между Гърция и България, които особено често ставали, както казах по-горе и след прокопаване на прохода Демир Капия, Гръцките войски като минавали през главния път, то жителите на това село често пъти били опустошавани от гръцките войски. Един ден те решили да преместят селото си, но да го преместят на такова място, което да бъде отстранено от пътя и което да има добри пасища, понеже както вече знаем, тяхното занятие е било скотовъдството”. Същият автор продължава: “ Причините за изнамирването на новия град Котел са следните: Веднъж от село Новачка се загубили коне, господарите на които тръгнали да ги търсят. Дълго време търсили конете около селото, но не могли да ги намерят. Тръгнали тогава по горите и балканите да ги търсят. Най-после, след дълго лутане намерили ги че пасат трева по една местност, която сега се нарича “Изворова поляна” при сегашния Котел. На тази поляна има канари от които извира бистра, студена и много хубава вода. Има също много високи и голи баири, по полите на които има много хубави пасбища и се наричали “Сухи дял”. Всичко това като видели Новаченци, зачудили се на хубавата и богата местност и решили да се преселят на това място (мястото пък гдето се намира сегашният Котел, било тогава покрито с гъсти дървета). Зарадвали се селяните, тръгнали след конете си които повели своите господари по пътя из който те дошли. Този път бил същия който минавал през прохода “Демир Капия”, който Цар Константин накарал да прокопаят. Вечерта като се завърнали в селото си те разказали всичко що видели на селяните. За хубавата вода, която извирала от трите дупки и вряла като в котел, за хубавата поляна, за баирите, за добрите пасбища и най-после прибавили, че това място е такова каквото отдавна търсели и че то най-после било доста отдалечено от главния път. На сутринта селяните изпратили старейшините да прегледат мястото и ако го одобрят да се изселят. Старейшините одобрили мястото и изворовата поляна избрали за място на къщите, зад които пък къщи ще се направят кацарниците. Малко отгоре ще бъдат овчарите със стадата, гдето също ще има къщи за фамилиите им, а по полите на “Сухи дял” ще пасат техните овце и коне. След тези си разпореждания, старейшините се завърнали в селото си гдето казали на селяните да стават и да се изнасят, понеже по-хубаво от това място никъде не могли да намерят. Селяните в скоро време се изселили на изворова поляна при хубавата вода, която извирала от три дупки и вряла като в котел, поради което и нарекли селото Котел. На мястото на селото Новачка имало дървета като круши, орехи и др., а мястото гдето в свят ден се събирали на молитва, днес се нарича “Черковище”, а самата местност днес е преобърната на ниви които се орат и гледат от околните села. След заселването на новаченци на изворова поляна, дошли още заселници и от друго едно село Раково”.

СТАРИ ПЪТИЩА ИЗ ОКОЛНОСТТА НА НОВАЧКА (САДОВО)

Независимо от казаното досега, градът Новачка и селището Садово заемат важно място в средния клон на Източна Стара планина, осигуряващо удобни проходими посоки от Южна за Северна България. В книгата “Юбилеен сборник Плиска-Преслав” юриста Васил Аврамов на стр.106 казва: “Тези които са пътували от Североизточна България в Югозападна посока към Сливен, Стара Загора, Пловдив и по-нататък а също и към Ямбол и Одрин, са тръгвали от върха на Върбишкия проход при местността “Дрян” в дясно и през местността “Еврейски гроб”, после “Равния букак”- “Царевец”- “Ляска” и “Берила” са слизали в стария град Новачка, развалините на който се намират близо до село Медвен, далеч от Кадърфакли на 12 километра. Този път се е охранявал от крепостта “Кара су Калеси” в Медвенския балкан (б.а. тази крепост е в Садовския балкан) и още едно укрепление над развалините на Новачка (б.а. вероятно става дума за Медвенското кале). Пътят се нарича “Поща йолу”- от пренасяне на пощата по него. ..... От Новачка пътят продължава в две посоки : -на запад през селата Медвен-Катунище-Градец за Ичера и от тук през Гоценския проход, минава край Сотиря и стига в Сливен. -на юг през Медвенската река – към Каябашкото и Мокренското възвишения, дето пътят се охранява от голямата Каябашка крепост и слиза през Мокренския проход в село Мокрен.” Същият път има още едно разклонение водещо в посока на Новачка и село Садово. Същото разклонение се отделя от местността “Царевец” и продължава на изток – “Трите могили” – “Тюрк баир” и по десния бряг на река “Сулудере” води за Новачка. На същия път в полите на масива “Драма” край брега на реката , в турско време е имало наблюдателен пост (беклеме) за този път, за което и досега личат следите от основите му. В списание “Българска историческа библиотека”, т.II, кн.2, стр.82-101, 1929 година, Карел Шкорпил пише следното за главните пътища през балкана водещи от Преслав за Южна България: За Медвенския проход Шкорпил пише, че прав път от Върбишкото градище за град Сливен е водел край крепостта “Кале ери” и “Сакар таш кале” под гребена “Сухо бърдо”(Сакар) по долината на река Герила (Гига) към Медвенския проход (Чауш бунар). Проходът минава балканската византийска преграда, находяща се върху седловината между върховете “Карамутлу баир” и “Въшковия кайряк” –край Медвенското кале и слиза към старите селища Новачка и Бутово до Шехово (б.а.сега Дъбовица), а от там към градището до село Градец, гдето се събира пътя през Котленския проход. За Садовския проход пак Шкорпил пише, че този път е известен под името “Гяур йолу”, върви от Върбишкото градище по течението на река Гурелка, изкачва се върху балканския гребен през местността “Сеймен конак” и достига до балканската византийска преграда “Геремето” между върховете “Дудукчу” и “Малък въшков кайряк”. От тук минава край крепостта “Кара су Калеси”. В “Кара су Калеси” е било вероятно “Петрунос” – “Петроград”, който се споменува от византийския писател Мануел Фил (б.а. Мануел Фил е бил гръцки поет, който е написал поема 1305 г., в която прославя гръцкия военачалник Михаил Глава, водещ борба против българския цар Ивайло, изброявайки крепостите които е завладял). Пътят продължава към юг и по река “Канара дере” слиза към крепостта “Садовско кале”, пътят продължава на юг и се слива с пътя Върбишкото градище – Ямбол през Марашкия проход. Васил Маринов, автор на книгата “Герлово”, съпоставяйки мненията на археолози и наши историци, отъждествява името “Цика” или “Чика” с Върбишкото градище – известно още под името “Герил град”, столица на славянското племе Севери. Най-късия път от Преслав – Герил град за Ямбол и на юг е Върбишкия проход (наричан в древността Берегава) с разклоненията му през билото на Върбишката, Садовската и Медвенската планини. Тъкмо тук в голямата и дълбока теснина по долината на река Гурелка, десен приток на река Герила, византийската войска е претърпяла страшната катастрофа в битката между хан Крум и император Никифор, през 811 година и сигурно в тези дебри на балкана, в своята шатра, великия български хан е празнувал победата и е пил в нейна чест от позлатена чаша, направена от черепа на византийеца Никифор. (б.а. Твърде възможно е тази историческа за България битка да се е състояла в Садовския проход по поречието на река Къзълджик дере. Основанията за това са, че както се знае от историческите данни император Никифор безпрепятствано е преминал Стара планина и е опожарил тогавашната българска столица Плиска-Преслав. След като не е срещнал по пътя си никаква балгарска съпротива и след продължителен гуляй в опожарената столица императора се връща обратно за Константинопол през Върбишкия проход. По-вероятно е византийската колона да се е отклонила по едно от десните отклонения на прохода, а именно по поречието на река Герила и минавайки през крепостта Кара Су Калеси да са навлезли в клисурата на река Къзълджик дере и Садовския проход. Възможно е колоната да е минала и по отклонението непосредствено преди началото на Върбишкия проход по поречието на Къзълджик дере и в Садовския проход да са блокирани от българската войска и унищожени. Предположенията за тези твърдения са свързани с тактическите характеристики на местностите, а именно: - Пътят минавщ през Върбишкия проход е с доста голяма надморска височина- 898 метра и е труден за преодоляване от тежко въоръжените византийски войски, а пътя по долината на река Къзълджик дере следва коритото на реката и липстват стръмни изкачвания. - Преминавайки Стара планина от юг на север през Върбишкия проход император Никифор е следвал стратегическите пътища, но в обратната посока вероятно в резултат на изтощението и понижения дух на войниците е предпочел отклоненията на прохода, които са били по-лесно преодолими. Освен това всички стари сведения и археологически находки сочат че основния транспортен път през първото и второто българско царство е минавал през Садовския проход, за което говорят и днес останките на редица крепости по протежението на прохода. - Клисурата на Садовския проход е твърде подходяща за засада със стръмни почти отвесни склонове на планините и напълно наподобява описанията на историците за теснината в която се е състояла битката. По наше скромно мнение е необходимо наистина да се направи задълбочен исторически и фактологичен анализ на съществуващите данни за мястото на битката и да се отбележи със изграждането на паметник в прослава на хан Крум) Карта на пътищата и пътеките.jpg


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

ИСТОРИЧЕСКИ И АРХИТЕКТУРНИ ПАМЕТНИЦИ В РАЙОНА НА с. САДОВО И БЛИЗКАТА ОКОЛНОСТ

1. В непосредствена близост, на югоизточната окрайнина на село Садово се намират следи от основите на църква или по-точно на манастир. До 1969 г., каменните зидове на стения старинен строеж стърчаха около метър над терена и очертаваха ясно фигурата на въпросния храм, входа и олтара му. Поради безотговорното отнасяне на каменния материал за частни строежи в селото, днес (1972 г.) са останали само купища от насип, очертаващ основите на храма. Ако се направят разкопки по линията на насипите и между тях, ще се разкрият някои сведения за този строеж, като основи, под и пр. В същия храм вероятно се е черкувало на времето българското население от махалата Садина и по-късно от Садово. Дворното място на храма се е използвало за гробища на тогавашното население, стари следи от които и сега се виждат около строежа, а в ново време мястото също се използва за гробища, при което се изкопават части от скелети на погребани някога мъртъвци. Кога точно в турско време е разрушен храма, не се знае.

Църквата copy.jpg

2. На около 3 километра, западно от село Садово, покрай северната страна на шосето Садово – Медвен, в местността Новачка, в съседство на голямата тракийска могила на същото място, са разкрити при оран основите на обширна масивна постройка с много поделения, заемаща площ около два декара. ( б.а. това се е случило към 1960-1965 г.). По нареждане на органи от археологическата служба в град Бургас, въпросната площ е трябвало да се запази от обработване, както и от каквито и да било разкопки без разрешението на археологическата служба и присъствието на археолози специалисти.Въпреки това, трактористи от местното стопанство, по собствена инициатива или не, разорали същата площ и са разрушили до неузнаваемост и напълно основните зидове на масивния строеж. При този осъдителен случай са били извадени около шест основи на каменни колони и капители, като последните са били разхвърлени в разни посоки заедно с каменните материали от основните зидове. На една от основите на каменните колони има надпис на латински език “ АГАОНIТУХНI ”, което на български език означава “ ДОБЪР УСПЕХ или ПОЖЕЛАВАМ УСПЕХ“. (б.а. Точно същия надпис на латински “ АГАОНIТУХНI “ има и на един от капителите, който е изложен като археологическа експозиция в Докторската градина, намираща се зад Народната библиотека в град София.) Капитела с надписа на латински.jpg

При прокопаване на отводнителен канал на същото място, край източните основи на същия строеж са изкопани скелети на два трупа (погребани по всяка вероятност в различни времена, съдейки тогава по цвета на костите) и според разположението на черепа и другите кости, единия смъртник изглежда погребан седнал. По сведение на трактористите, зданието изглежда да е било опожарено, защото на много места е имало следи от въглищни натрупвания. На около 250 метра югоизточно от тракийската могила, край шосето Садово –Медвен, по посока на вис. “Ач баир”, при дълбока оран са открити основите на друга масивна постройка. Каменния материал и на двата строежа е използван за частни строежи и за строежа на стопанството. На втория строеж е оставена само една колонна основа, но чувствително повредена. На мястото на тази постройка при дълбока оран са изкарани на повърхността покривни керемиди от червена керамика с големи размери – характерни за римските строежи, както и плочести тухли с кръстови резки през средата на едната повърхност и множество фрагменти от гладко и добре изработени глинени съдове.

3. В съседство на казаните по-горе строежи, край самото шосе Садово – Медвен, се намира грамадна по размери тракийска могила, вероятно гробница на знатен тракийски вожд.

Тракийската могила.jpg

Могилата е обект и сега (б.а. 2006 г.) на частни иманярски разкопки. При една подобна разкопка, в основите на могилата е намерен съд с черковни потреби: златни кръстове, кандила и други вещи, а и доста златни турски лири. Това се е случило още в турско време, непосредствено преди освобождението. Неотдавна (б.а.1969-1971 г.), подобна разкопка е била направена от няколко иманяри от село Садово, които изкопали трап в основите на могилата от към източната страна на дълбочина около човешки ръст и стигнали до здрав зид от много едра каменна зидария споена с хоросан. Като разбрали, че не ще могат да разбият зида и след като изпочупили копаческия си инвентар същите са се отказали да копаят по-нататък. Това го разказва един от участниците – Ж. Т. През април 2002 г. могилата беше посетена от Иван Рандев и бяха направени снимки. На тях се вижда резултата от един от последните набези на иманярите. Изкопа който се вижда на снимката е вертикален, с размери 2 метра дължина, 1,5 метра ширина и около 3 метра дълбочина. Не се забелязват никакви следи от открита каменна зидария, което подсказва, че в обекта може би отдавна е проникнато и по-голямата част от каменната зидария е унищожена.

Изкопа на Тракийската могила.jpg

Въпросната могила представлява важен исторически обект и с големите си размери (б.а. диаметър при основата около 25 метра и височина около 8 -10 метра), вероятно крие все още в себе си важни сведения за нравите, обичаите, културата и изкуството на траките живели в този район. Освен тази могила, в околностите има още една селищна могила от към полите на планината, северно от Новачка и една по-малка по размери намираща се на билото на местността Ачбаир. Има и други подобни могили във вътрешността на планината в местността “ Трите могили” и по билото на местността наречена “Грамади”. Всички тези археологически обекти са обект на многобройни иманярски набези и ако има нещо запазено досега, то е вече незначително. На всички обекти личат разхвърлени камъни по повърхността и следи от счупени керамични съдове. Сред населението на село Садово се говори, че от могилата в местността “Грамади” иманярите са открили старинен меч, а от разкопки в друга могила дори и древна колесница!?

4. За трите крепости в околностите на Садово. Едната е в непосредствена близост до селото, на североизточния планински хребет, на левия бряг на река “Канара дере” и е наречена Садовско кале. Тази крепост е охранявала пътищата по самата река и източно водещи от нея към град Върбица. При опасности там се е укривало населението на махалата Садина и част от населението на град Новачка. Укреплението заема билото на хребета с ясни следи от крепостната стена, запазена на едно място с височина до 2 метра и дължина повече от 4 метра. На най-високото място (на северния край на крепостта) има следи от разрушена крепостна кула На отсрещния, полегат склон на планината, органичен от сливането на двете дълбоки (50-60 метра) долчини, при копаене за търсене на бяла глина от страна на местното население, са се изкопавали части от човешки скелети в най-различно положение погребани. Твърде вероятно е, това да са жертви от боевете край крепостта.

Останки от крепостната стена на Садовско кале.jpg

Северната кула на Садовско кале.jpg

5. Другата крепост е на около 2 километра източно от село Садово, по посока на водопроводния канал на селото и непосредствено край канала, носещ името “Ариплери”. Същата крепост, за разлика от другите е в равнина и с крепостна стена във формата на четириъгълник на площ около един декар. В средата на крепостта има следи от наблюдателна кула, а купчината каменни материали очертават ясно крепостната стена. Тази крепост, вероятно е охранявала отклонение от Върбишкия проход. Поради това, че градът Новачка и селището Садина (Садово) са разположени в местност осигуряваща важни и удобни пътища за преминаване от Южна в Северна България (от Тракия в Мизия), за охрана на тези пътища се е наложило по-гъста мрежа от защитни укрепления на подходящи места по посока на пътищата. Такива крепости както знаем от историята са се строили и по време на Първото българско царство.

6. На около 5 километра северно от Садово, по пътя минаващ по долината на река Канара дере (Садовска река) и притока и Къзълджик дере, на продълговатото било на един стръмен връх наречен “Малко Карасу” (Черна вода) и продължаваща ниска седловина в западна посока, съединяваща билото на “Малко Карасу” с още по-стръмен масив наречен “Голямо Карасу”, се намират останките от полуразрушени масивни каменни стени, някъде високи до 2 метра. Това са следи от голямата крепост носеща името на върха “Карасу Калеси”.

Останки от крепоста Карасу 3.jpg

Владимир и Карел Шкорпил, в книгата “Някой бележки върху археологическите и исторически изследвания в Тракия”, пишат за тази крепост следното: “Към укреплението “Карасу Калеси”, отправихме се от село Медвен. Вървяхме в североизточна посока нещо около 3 часа, до дето стигнахме до означеното място. Тук личат останки от едно укрепление и зид, който идва по върха на едно стръмно наклонение. Зидът е работен с хоросан и е дебел около 2 метра, а на едно място се забелязва в него врата до 3 метра широка. На този зид думат “Еркесията” (пресечена местност). Отсреща се вижда “Тепе гьоза” и “Руспухисар”. В статията “ За главни пътища” Карел Шкорпил, спирайки се на “Садовски проход”, пише за същата крепост “Карасу Калеси”, охраняваща пътя “Гяур Йолу”.

Къзълджик дере от крепоста Карасу.jpg

Васил Аврамов споменува за още една крепост охраняваща същия път, която се намирала над развалините на Новачка, то е “Медвенското кале”, намиращо се на запад от град Новачка на върха на една конусовидна височина на 1,5 километра североизточно от село Медвен. На изток от шосето за град Върбица, по върховете на планинската верига от средното разклонение на Източна стара планина се намират следи от няколко крепости. За тях Владимир и Карел Шкорпил пишат в книгата “Някой бележки върху археологическите и исторически изследвания в Тракия”: “ Над карстовото балканско езеро до село Каябаш (б.а. сега Скала), Котленска околия, на западния скалист бряг, личат следи от едно голямо укрепление, което види се е играло важна роля за пазене на пътя който идел от към столицата Преслав. Покрай Каябашкото езеро идел, според мнението ни, пътят към река Луда Камчия и по-нататък през балкана минава през селата Садово - Кадърфакли (б.а.сега Велислав) към столицата Преслав. От двете страни на този път в балкана се намират три развалини от укрепления. От дясната страна на пътя стърчи една стръмна скала – укреплението “Тепе гьоз”, а по-на североизток през една дълбока урва – Руспу Хисар. От лявата страна на пътя е Кара Су Калеси. У първите две укрепления се забелязват съборени зидове до 2 метра високи. От тук се вижда Момин град, Градешкото и Каябашкото укрепления, Бакаджика, Монастирските върхове, град Карнобат и пр. От към североизточната страна се виждат околностите на град Преслав. Руспу Хисар е разположен на едно стръмно, почти недостъпно място. По въпроса за местността “Еркесията” може да се каже, че каменният зид следващ билото на планината, не е нищо друго освен граничната линия между първата Българска държава и Византия. От там е минавал на времето главния път от Южна за Северна България (от Тракия за Мизия). Каменният зид, широк около 2 метра, следвайки билото на планината, на мястото където е минавал пътя, личи че е имало проход – врата (зидът прекъснат от около 3 метра дължина) и в страни на прохода малка равнинна площ, което показва, че там е имало вероятно сграда – пропускателен пост. Братята Владимир и Карел Шкорпил дават сведение за тази гранична линия, която се простирала по върховете на Стара планина, във формата на окоп, чак до Черно море (Емине бурун). По техни сведения, между Котел и Жеравна същият окоп се е простирал по права линия, като на запад вземал направление към връх “Чумерна”, като преминава връх “Разбойна” и “Железните врата” в Сливенския балкан. На изток прескачал Котленския проход между Котел и Медвен и следвал посока “Равния букак” и Върбица. Изкопът се е намирал към южната страна на склона и ширината му е била около 15 крачки. На юг от този изкоп на връх “Ветрила”, на североизток от Жеравна, се намирал Малкия окоп, който едва личал и останки от него имало до връх “Вида” и от другата посока чак до “Разбойна”.

Редовни събития[редактиране | edit source]

На 24 май е събора в с.Садово когато вссяка година се събират роднини и приятели! Заповядайте и Вие !!!

Личности[редактиране | edit source]

Първите съвременни заселници българи в сегашното място на село Садово са започнали да пристигат след освобождението на България от турско владичество и то след съединението на Северна и Южна България – 1885 година. Пръв се е заселил в селото заедно със семейството си Сава Златев от град Върбица. След това идват братята Иван и Гено Тодорови Милкови от село Медвен, а заедно с тях и братята Жечо и Тоню Тодорови Узунови, също от село Медвен (сестрини синове на Иван и Гено Тодорови). Първите двама братя Иван и Гено довеждат със себе си и братовият син Тодор Петков Тодоров – всички по занятие овчари. След тях започва масово преселване и на други семейства особено от село Медвен и отчасти от други околни български села.Това са Ненко Георгиев, Стоян Георгиев, Ганчо Рахнев, Никола Минов и други фамилии. Така бързо нараства българския елемент в селото. Такъв е родът Тумбеви от село Медвен, за който род, подробно изследване и родословно дърво направи Рандю Иванов Стоянов, родом от село Садово. Хората от този род са били обикновени трудови хора и са се занимавали изключително със земеделие и животновъдство, а някой от тях със занаятчийство – бъчварство.

Родословно дърво на рода Тумбеви.jpg

Род Тумбеви 1.jpg

Род Тумбеви 2.jpg

Род Тумбеви 3.jpg

Род Тумбеви 4.jpg

Род Тумбеви 5.jpg

Друг известен род от селото, е родът Милковци. Тодор Милков, бащата на едни от първите заселници в селото Иван и Гено, е бил воденичар, още през време на турското владичество, на една от мелниците на река “Дермен дере” понастоящем наричана “Изгорялата воденица”. Тодор Милков, неговите братя и синове, произхождали от род, държащ се крайно непокорно с турците и народа ги наричал Дели Милковци. По предание, разказвано от дядо Василчо Наняка от село Медвен (починал на 98 годишна възраст през 1928 г.), както и от други стари медвенци, се твърдяло, че всички медвенци, носещи родовото име Милковци са с произход от Чипровци и са бегълци след разгрома на Чипровското въстание 1688 година. Дядо Тодор Милков е имал четирима синове - Иван, Гено, Петко и Гунчо и две дъщери - Велика и Янка. Занятието им е било овчарство. Първите двама братя, след Съединението на България през 1885 година, се преселват в село Садово, а дядо Петко преди това е бил убит от турски башибозуци в 1880 година. В този период от време, особено след освобождението на България, но преди съединението 1885 година, са върлували башибозуци. За подобен случай говори и професор К. Иречек, както посочихме по-горе. Тези башибозуци са ходили из балкана и са ограбвали най-често овчарите, които са бивали на паша с овцете си в балкана. В историята се разказва, че като овчар, дядо Петко изкарал овцете си на паша в местността “Борила” в Медвенското землище, въпреки предупреждението от страна на селската власт в Медвен, че върлуват башибозушки разбойници в балкана. Дядо Петко, като много буен на времето и уповавайки се на своята пушка “Мартина”, изкарва стадото си на паша в местността “Борила”. Тук се явява пред него, личен негов приятел турчин на име Йонуз от село Садово. Дядо Петко, имайки предвид предупреждението на властите, насочва пушката срещу турчина, но след дълги увещания, Йонуз го склонил да му повярва, че уж идвал да иска съвет от него за едни биволи. Дядо Петко му позволил да се приближи до него. От дума на дума турчинът поискал огън да си запали цигара. Дядо Петко цъкнал с чакмака си и в момента когато подавал запалената прахан на турчина, последният го хванал за ръцете, а в същия момент се спуснали още няколко турци, които чакали закрити в околността. Връзват дядо Петко и заедно с овцете го повеждат в балкана. По същото време при дядо Петко в помощ на пастирството е бил един немощен старец, който нищо не могъл да стори. Нападението е било наблюдавано и от няколко медвенци, косейки сено наблизо, но виждайки въоръжените турци не посмели да се притекат на помощ, освен че ги проследили от разстояние доста далеч в балкана. На другия ден съселяните проследили следите на похитителите и намират части от тялото на дяда Петка, обгорени в местността “Харманлъка” в Садовското землище, а други били окачени по дърветата. Тук намират и малка част от стадото му. Другият син на дядо Тодор Милков, на име Гунчо, е бил също овчар но много по-буен и отмъстителен за турските золумлъци. По тази причина той бил постоянно следен от турците. Действал винаги сам и за да бъде по-сигурен в отмъщението си се снабдил със седефена пушка от Карнобат. Турците узнали за това и го проследили като овчар в балкана до местността “Сеймен конак”. Там наблизо бил и брат му Гено, също с овцете си. Няколко турци нападат Гунча, вземат му пушката и след като му нанасят голям побой го оставят почти в безсъзнание. Един от турците остава да го пази, а останалите отиват да ловят Гено. След малко Гунчо дохожда в съзнание, незабелязано от турчина пазач, измъква скрит в дрехите си малък пищов и го насочва срещу пазача. Последния изплашен избягва, предупреждава аверите си и същите предполагайки, че при това положение могат да пострадат, избягали всички, без да нападат Гено. Един от похитителите – убийци на дядо Петко, бил тъй наречения гяур Али - потурняка, потурчен българин от Садово. Наскоро след убийството Гунчо проследява същия турчин в местността “Орта дере” (сега Марински дол) и го убива. В същото време Йонуз бива заловен от властта и през време на откарването му под стража през местността Новачка, бива убит също, вероятно организирано от Гунчо. Действително, че е имало потурчване на българи в този край, налице е и един случай с Жечо Касъра от село Медвен. Същият приел вярата и обрязан според турския обичай, бил преименуван на Сюлейман. Служил като доносник, най-вече на турците в Исуплий, чисто турско село по това време. Този Жечо (Сюлейман), давал сведения на турците кои българи имат пари, къде и как можели да се ограбят и от това страдали много селяните от село Медвен. Гунчо узнавайки причината за всичко, предварва Жечо в местността “Ташладжата” на път за Исуплий и го убива. Друга случка за Гунчо, предавана от възрастните в Медвен, е че веднъж той слиза от балкана и отива в град Котел при повторната си майка баба Тодорица, за да се сдобие с храна. В момента хляб нямало, но дъщерята на баба Тодорица, Мария изпекла картофи. Гунчо напълнил с опечените картофи пояса си, в който били пъхнати няколко пищова и си тръгнал. Проследен от турците, те го обграждат по пътя за Медвен. Гунчо изважда един от пищовите от пояса си, но барута бил овлажнял от картофите и не могъл да гръмне. Заловен и с вързани ръце го подкарват за Котел. По пътя, по един или друг начин, успява да си отвърже ръцете незабелязан от турците, грабва ятагана на един от пазачите си и с шеметна бързина замахва с него и съсича един от тях. Останалите се разбягват, но един турчин успява да му разсече ръката над дланта. Следите от тази рана стояха до неговата смърт през 1924 година. Дядо Гунчо Тодоров Милков, като 7-8 годишен отива овчар в Добруджа и след 3-4 години се завръща обратно в Медвен с малко овце. По-късно, свидетел и слушайки за турските золумлуци младият Гунчо, макар и овчар, решава да отмъщава както намери за добре. Заредяват се едно след други неговите отмъщения, отначало с обикновени побоища, по-късно и с оръжие. Особено активна дейност проявява в навечерието и по време на Освобождението. Поради зачестилите негови отмъщения, а наред с това и разузнавателната му дейност в тила на турската армия, същият бива преследван навсякъде и това го принуждава да се укрива в Садовския балкан в една карстова пещера находяща се в местността “Дюдюкчу”(“Бъзовец”). Тук престоява до като руските войски преминават балкана и сключват мир. Гунчо взима живо участие в боевете на 1-ва и 3-та опълченски дружини, които на 20 януари 1878 година под началството на майор Чаляев прогониха башибозуците от Садово и Кадър Факли. След Освобождението на България, младият Гунчо постъпва полицай в станцията Кадър Факли с цел да унищожи вилнеещите през това време башибозушки шайки из балкана и да отмъсти за братовото му убийство, което и постига с голям успех. Като най-надежден и храбър полицай, Гунчо бива изпратен в София за охрана на тогавашния известен министър - председател Стефан Стамболов. Придружавайки последния навсякъде в България и в странство, най-после при убийството на Стамболов, преследвайки убийците, бива тежко ранен и след дълго лечение оздравява. Във връзка с последното, ето що пише Рихард фон Мах в своята книга “Из българските бурни времена – спомени от 1879 -1918 година.”, стр.99: “Гунчо ми разказа следното: - През юни и юли, качени на капрата на файтон, който взимаше Стамболова, аз забелязвах, няколко пъти, как подозрителни лица искат да се доближат до файтона. Аз обръщах всеки път внимание нагосподаря си върху туй и не рядко се случваше ние двамата да хващаме револверите и то тъй, че подозрителните, между които минавахме, можеха да видят оръжието ни. Но понеже не последва нападение господарят казва: “ Гунчо, нека оставим оръжието си в джеба, иначе ще се разказва, че народа толкова ме обича, щото не мога да излизам освен с оръжие в ръка”. Аз обаче държах винаги револвера си готов за стрелба щом не се намираме в сигурни къщи. Хората, които изглежда ни следят не бяха всякога същите и не бяха повече от двадесет души. По някой път те меняха облеклото си, но аз ги разпознавах. Те тутакси скриваха ръка под сюртука щом ги наближим. Трима от тези лица се оказаха после между убийците. В деня на убийството на 3 (15) юли, ние отидохме, както често в “Юнион клуб”. Господарят Стамболов беше в градината на клуба, аз стоях зад портата и наблюдавах улицата. Видях подофицера от дворцовата стража Теко Мирчев да минава няколко пъти край градинската ограда и да поглежда внимателно вътре. Срещу клуба видях и няколко от подозрителните лица. Беше още светло, когато излязоха Стамболов и Петков (б.а. Димитър Петков – бивш председател на Народното събрание и тогава кмет на София). Два файтона се приближиха и след малко помайване, двамата господа и аз се качихме на един от тях, избързал с услугата си файтонджия. Между това минаха двама стражари и завиха в нашата улица “Раковски”, а когато ние ги последвахме бяха на около 80 крачки пред нас. Понеже те вървяха посред улицата, файтона мина между тех. Аз видях как стражаря който остана в ляво, ни се подсмихна подигравателно и когато бяхме тъкмо край него, даде знак на ляво с ръка. Поисках да узная за кого беше този знак и извърнах глава назад. Тогава видях да излизат от страничната улица двама мъже, които от после положително разпознах между убийците. Освен мъжете от ляво, край стражаря от дясно вървяха трима души, познати на мен като подозрителни. Ние бяхме дошли до магазин “Янтра”, срещу къщата на доктор Щирлин и почти бяхме застигнали тримата души пред нас, когато те ненадейно се извърнаха и единият вдигна револвера и стреля срещу мен. Като забелязах, че не съм ранен, изгърмях два пъти и нападателите обърнаха гръб. При първия гърмеж, конете тръгнаха пак и видях, че Стамболов бе скочил от файтона и върху него се спуснаха неколцина. Когато аз можах да скоча от подкаралия бързо файтон, ние бяхме вече отдалечени около 30 крачки от мястото гдето Стамболов беше паднал под ударите на нападателите. Аз стрелях, тичайки подир двама убийци по поска зданието на Министерския съвет. Тук те се разделиха. Аз тичах подир оногова, който избяга на ляво. Ненадейно, от Министерския съвет излезе заместник градоначалника Морфов, ротмистър в запаса и се изпречи на среща ми. Аз тъкмо бях извикал: “ стражари преследвайте убиеца, там бяга той!”. Ротмистърът Морфов ми извика: “ ти си убиеца, предай оръжието си!”. Аз извиках: “там, там бяга убиеца, защо ме задържате?” Морфов повтори: “дай револвера!” и когато аз се позабавих, ротмистърът замахна със сабята си и ме рани тежко по врата. Тогава ме хванаха стражарите, които вече бяха 6-8 души и ме откараха в затвора.” След убийството на Стамболов, Гунчо остава в София известно време и през 1909 г. се завръща в село Медвен, където се задомява и веднага се заселва в село Садово при братята си. Накрая за развлечение, поема наново пастирската гега с останалите му малко овце и обхождайки познатите от млади години балкански места, често стари спомени за преживените от него тревожни времена от робството. След продължително тежко боледуване в 1924 година почива на 76 годишна възраст

Други личности

Учителя Иван Бончев учителства в Садово 36 години.jpg Учителя Иван Бончев учителства в Садово 36 години

Учителката Пенка И. Бончева.jpg Учителката Пенка И. Бончева

Учителят Йордан Кавалджиев.jpg Учителят Йордан Кавалджиев

Никола Василев със своите ученици - 1902-1904.jpg Никола Василев със своите ученици - 1902-1904 г.

Кара Иван със сина си Рандю.jpg Иван Георгиев (Кара Иван) със сина си Рандю

Василка съпруга на Иван Георгиев (Кара Иван) с родителите.jpg Василка съпругата на Иван Георгиев (Кара Иван) с родителите

Членовете на училищното настоятелство през първите години.jpg Членовете на училищното настоятелство през 1896-1900

Горският в Садово – Ангел Енчев.jpg Горският в Садово – Ангел Енчев

Заминаващи за фронта 1944-45 година от с.Садово.jpg Заминаващи за фронта от с.Садово, първият от ляво е Рандю Стоянов

Гордост за селото са и следните съвременници:

лекарите – Христо И. Христов - главен лекар на болницата в гр.Карнобат, Димитрина Стоянова – главен лекар на поликлиниката в гр.Сунгурларе, Румяна Господинова Стоянова и Вярка Николаева Николова – специалисти по очни болести. Фелдшерите – Георги Вичев, Станчо Стамов, Ганчо Стоянов и Добринка Пенкова. Агрономите – Сава Маринов, Стефанка Костова, Койка Радилова, Светлозар Господинов, Мима Ив. Великова, Христо Пацеков. Инженерите – Тодор Хр.Казаков – лесовъд, Петър Ив.Георгиев – строителен, Христо В.Узов и Генка Кънчева – химици, Бончо Генов – машинен инженер, Георги Г.Тодоров – лесовъд. Икономисти – Васил Хр.Узунов, Пенка Ст.Марчева, Зина Венциславова, Атанас Д.Бакалов, Иванка Т.Костова. Учители с висше образование – Георги Дачев, Стефка Пенева Ангелова, Фатме Исуфова Чолакова, Юлияна И.Калошева, Анета Димова Иванова, Стойна Калъчева, Върбан Николов, Вярка Кирилова Таскова. Учители с институтско образование – Йордан Николов, Пенка Бончева, Марийка и Живка Ганеви, Йовка Иванова, Гадя Казакова,стефан Марчев, Иван Калошев, Стоян и Михаил Ченкови, Снежа И.Великова, Ганка Ченкова, Ганка Иванова, Жечка Донкова, Реджеб Мор, Айше Мехмедова Селимова, Кръстинка Бакалова, Величка Петкова. Петър Манолов – известен поет, Пенка Калошева – завършила Академията за обществени науки и социално управление, Иван Хр.Чалъков – известен социолог и др. Офицерите – полковник Джендо Жечев Тодоров, полк. Рандю Иванов Стоянов, полк. Христо Вълчев Танев, Васил Пацеков, Янко Лефтеров, полк. Никола Неделчев, Никола Сергев, Тинчо Стамов и майор Пенка Калошева – единствената жена офицер от Садово.

Други родове и фамилии: Родовете на по-голямата част от жителите на с. Садово водят началото си от известните родове в с.Медвен, като Бояджиковия, Въжаровия, Делимилковия, Дидековия, Казаковия, Карагеоргиевия, Кючуковия, Тумбевия, Узуновия, Узовия, Хашаловия и др.

Литература[редактиране | edit source]

1. Книгата “Из миналото на Котел” от професор М.Арнаудов

2. Архивните бележки на Г.С.Раковски – 1857 година, архив на Г.С.Раковски, стр.540 и 541

3. Книгата “Княжество България” част II – Пътуване по България”, от професор Константин Иречек (1879 г.) на стр. 733

4. Книгата “ Юбилеен сборник Плиска-Преслав” от археолога Васил Аврамов – част I, година 1929, същият пише за Новачка....

5. Книгата “Някои бележки върху археологични и исторически изследвания в Тракия – 1885 г., братята Владимир и Карел Шкорпил пишат: “ На пътя от село Садово до село Медвен се преминава....”

6. Във вестник “Български орел”, бр.I от 20.IV.1846 г. издаван в гр. Лайпциг от Иван Богоров, в статията “Описание на с.Котел” е казано: “Село Котел или Казан...”

7. Книгата “Спомени за изгорелия Котел” от Момчо Драганов, същият между другото по въпроса за Новачка казва следното: “Според доказването на историци, цар Константин Велики...”

8. Книгата “ Юбилеен сборник Плиска-Преслав” част I, археолога Васил Аврамов твърди, че: “Градът Новачка е носил името на легендарния хайдутин и съперник на славата на Крали Марко – Новак Дебелич.” (страница 142 в същата книга)

9. За името Новак или Дебел Новак, сръбския учен Иларион Руварац в “Сборник на Българското книжовно дружество София” – 1901 година, стр. IXVII.

10. Книгата “Село Медвен” Велико Йорданов, в забележката на страница 17, казва:“ Твърдението на Васил Аврамов, че градът Новачка е носил името...”

11. Книгата “Юбилеен сборник Плиска-Преслав” адв. Васил Аврамов на стр.106 казва:“Тези които са пътували от Североизточна България в Югозападна...”

12. Списание “Българска историческа библиотека”, т.II, кн.2, стр.82-101, 1929 година, Карел Шкорпил пише следното за главните пътища през балкана водещи от Преслав за Южна България:“При похода на император Константин Копроним през 768 година...”

13. В “Юбилеен сборник Плиска – Преслав”, Васил Аврамов пише: “ През време на Първото българско царство се споменувало често името “Голое”, което вероятно се е намирало в околността на село Комарево – Келтска крепост от III век пр.н.е....”

14. “История на българската държава, през средните векове” том II (България под Византийско владение) стр. 98, В.Н.Златарски пише следното: “... не се минало много време след настаняването на печенегите в Северна България, същите почнали да преминават Стара планина и като се настанили при крепостта “Авли”...”

15. Владимир и Карел Шкорпил, в книгата “Някой бележки върху археологическите и исторически изследвания в Тракия”, пишат за тази крепост следното: “Към укреплението “Кара Су Калеси”...”

16. Константин Иречек в книгата си “Княжество България” II част, пише: “Разпитах и за турците при Средна Камчия, тъй като времето...”

17. В. Арнаудов в книгата “Из миналото на Котел”, основавайки се на предания казани от Петър Генов – писател от град Котел, казва: “Ако са верни преданията за родът на Неофит Бозвели,...”

18. Константин Иречек в книгата си “Княжество България” II част, пише: “Разпитах и за турците при Средна Камчия,...”

19. В. Арнаудов в книгата “Из миналото на Котел”, основавайки се на предания казани от Петър Генов – писател от град Котел, казва: “Ако са верни преданията за родът на Неофит Бозвели,...”

20. Списанията “Светлина” (год.XIV, XV, XVI) и “Учител” (год. XV).- Никола Василев...”

21. Книгите “История на българското опълчение” от Бендерев и възпоменания на запасния подполковник С.И.Кисьов в “Българското опълчение в освободителната Руско-Турска война -1877-1878 година” “ Към 15.I.1878 година, пристигат в град Котел 1,2,3 и 4,...”

22. Книгата на Васил Маринов “Принос към изучаване на бита и културата на турците и гагаузите в Североизточна България” – 1956 г., стр.46 пише, че: “ От село Златаре – Преславско, Хаджи Наим Хаджи Мехмедов...”

23. Дописка в списание “ Наша родина”-1967 година, брой II и III се говори за заселени българи от някогашното село Медвен

24. Статията на Марин Дринов – “Историческо осветление върху стопанското положение на народите от източната част на Българското княжество” (периодично списание на книжовното дружество София, кн. VII – 1884 година, стр.8 и 9).- “ Султан Селим I (1512 – 1523 година) дава заповед до великия везир....”

25. Професор К. Иречек в “Княжество България...”, стр. 750, за крепостта “Голое” .

Други[редактиране | edit source]

ТУРИСТИЧЕСКИ ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА РАЙОНА НА СЕЛО САДОВО (област БУРГАС)

Село Садово е разположено всред живописни полегати гънки на южните поли на средния клон на Източна Стара планина, губещи се в долината на река Луда Камчия, обградено от всички страни с хубави широколистни дъбови и букови гори. Неговото землище, заема южните разклонения на Върбишкия проход. Селото се намира на пътя свързващ Върбишкия с Котленския проход и от там с градовете Котел, Сливен, Ямбол, Шумен, Омуртаг, Сунгурларе, Карнобат, Бургас и Черноморието. В непосредствена близост са историческите села Медвен, Жеравна, Ичера и Катунище, които представят богатото ни архитектурно наследство от епохата на Възраждането в България. Там се съхраняват веществените документи на нашето минало показващо живителните извори на националните традиции в българската архитектура, създадена в тежките времена на XVII и XVIII век и свързваща се с националното осъзнаване на народа, с борбите му за политическа, икономическа и културна независимост. Живописния район разположен в Сливенския балкан и неговата източна низина, е известен в миналото не само с героичните борби на народа за национално освобождение, но и със запазените до днес паметници на древната и възрожденска култура по тези места. В този край са разкрити праисторически селища, а откритата гробница в с. Калояново и тракийските могили в с. Садово са веществени доказателства за най-старите жители на Балканския полуостров – траките. Намерените монети на Севт и Лизимах, на Филип Македонски и Александър Велики, датиращи от IV – III век преди новата ера, както и запазените находки от римската епоха и от първото българско царство -римската базилика в Сливен и крепостите в района на селата Садово, Медвен и Скала показват богатото историческо наследство на района и говорят за културното развитие от най-ранна епоха. При установяването на българите по тези земи град Котел и селищата около него са съществували като стратегически пунктове срещу Византия. Останки от антични и средновековни сгради и съоръжения се намират около селищата на Котленския, Садовския и Върбишкия проходи. По в. Вида над с. Жеравна има запазени крепостни строежи, които някои автори датират от III – IV век. В подножието но този връх и на изток по билото на планината до Върбишкия проход, личат следите на отбранителния ров “Еркесия”, създаден през първите години на българската държава. В землището на с. Садово, с. Медвен, с. Скала съществуват останки от древни крепости охранявали пътищата през проходите Садовски и Върбишки, като крепостта “Карасу калеси”, “Кушитца”, “Ариплери”, “Медвенското кале”,“Бутово” и други. В Садовския проход в местностата “Къзълджик дере” по всяка вероятност се е състояла битката през 811 година между българския хан Крум и византийския император Никифор I. Наблизо до гр. Котел се намира прохода “Железни врата” или така наречения “Костин дол” където през 1280 година българския цар Ивайло е разбил 10-хилядната войска на византийския пълководец Мурин. В памет на тази битка на входа на прохода е изграден монументален паметник. По време на Възраждането, закътаните в дебрите на балкана Котел, Жеравна, Градец, Ичера, Медвен, Катунище и други планински селища запазват своето национално съзнание, традиции и революционен дух и дават на българската история повече от 250 просветители и борци за национално освобождение. Най - видните личности са Георги Стойков Раковски, Захари Стоянов, Добри Чинтулов, д-р Петър Берон, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, капитан Георги Мамарчев и десетки войводи и хайдути. В самия град има изграден пантеон на Котленските възрожденци, където всеки турист може да се докосне до духа на Възраждането и да се зареди с надежда за бъдещето.

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ В ОКОЛНОСТИТЕ НА с. САДОВО

С благоприятното си положение в полите на Източния Балкан, село Садово предлага чудесни възможности за туризъм. Сред описаните по-долу преходи има истински високопланински маршрути до местностите Равния букак, Грамади, Гениш баир,Къзълджик дере, Царевец, до върховете Елликая - 881 м.,Калето (Малко Карасу - 699 м.), Карасу - 883 м., Дряна - 917 м., крепостите Карасу калеси и Кушитца. Всички те са в северна и северозападна посока към главното било на Стара планина, най-високите точки на които надхвърлят 950-1040 метра надморска височина. Наред с тези маршрути можете да откриете приятни равнинни пътеки по поречието на Садовска река до вливането ѝ в река Луда Камчия и или до местността Кабата на изток от селото. Маршрут №1: Садово – Куру дере – Царевец – Герганина пътека – Новачка - Садово Маршрут №2: Садово – горното течение на Садовска река – Къзълджик дере – Ловен дом – Карасу калеси – Грамади - Садово Маршрут №3: Садово – горното течение на Садовска река – Къзълджик дере –Ловен дом – Малко Карасу (находише на див люляк). Маршрута е особено подходящ през месеците май-юни в съчетание с пикник и агне по хайдушки. Маршрут №4: Садово – Кушитца - Харман дере – Върбишки проход – разклона за Везенково – Садово Маршрут №5: Садово – водосбора на Садовска река (Селската река) и река Корудере (Садовска река) - Караджейката – барата - къмпинг “Бероново” на р. Луда Камчия и обратно Маршрут №6: Садово – водослива на река Садовска и Куру дере - Караджейката – къмпинг“Бероново” на р. Луда Камчия - местност “Слънчев бряг” на р. Камчия – разклона с. Везенково – Садово. (м. “Слънчев бряг” е чудесно място за устройване на къмпинг съчетан с риболов) Маршрут №7: Садово – микроязовира – Ач Баир (Черкезки път) – Дъбовица – Кривия вир на р. Луда Камчия (връщане по същия път) Маршрут №8: Садово – Баира – р. Куру дере – р. Сулу дере – находище на левурда (див чесън). Връщане по обратния път. Маршрута е особен подходящ през м.април-май. Може да се съчетае с пикник и гергьовско агне на шиш.

Карта на пътищата и пътеките.jpgКарта на района.jpg

ГЪБАРСКИ РАЙОНИ

Землището на село Садово предоставя благоприятни възможности за любителите на диворастящи гъби. Районът изобилства от находища на едни от най-ценните ядливи видове - пачи крак, манатарка, сърнела, печурка, булка гъба, коралка и други видове. По не потвърдени сведения в дъбовите гори, южно от селото в местността “Ачбаир” се намират отделни находища на трюфели. Най- добрите находища се намират в следните местности около селото: - “Грамади” на 2 километра северозападно (манатарка, булка гъба, пачи крак, коралка); - “Кабата” на километър и половина в източна посока (манатарка, пачи крак, сърнела, печурки); - “Ташладжата” на около 2.5 километра южна посока (манатарка, булка гъба, пачи крак); - “Чипелка” на около 3 километра в западна посока (манатарка, пачи крак, печурка и сърнела); - “Ачбаир” на около 4 километра югозападно (манатарка, булка гъба, пачи крак, печурка, сърнела). - Гъбни находища се срещат и по целия маршрут № 4.

РИБОЛОВНИ РАЙОНИ

Любителите на риболова могат да бъдат сигурни, че района на с. Садово ще остави в тях незабравими спомени. В радиус от 5 километра, селото предлага рядко срещано съчетание от малки планински реки, пълноводната река Луда Камчия и няколко микроязовира, в които се среща почти цялото видово разнообразие на сладководна риба у нас! В горното течение на Садовска река и съседната река “Курудере” (както и в по-далечната Медвенска река с прочутия “Син вир”) се среща балканска и дъгова пъстърва, както и речен рак. В средното и долно течение на тези малки реки има изобилие от лещанка, кротушка, мряна и речен кефал. В река Луда Камчия, по течението ѝ, между селата Дъбовица, Бероново и Везенково (всяко на около 5 километра от селото) се среща изключително разнообразие от рибни видове – уникалното речно попче, бяла и черна мряна, уклей, речен кефал, бельовица, гърбавица, костур, див шаран, каракуда, пъстърва. В дълбоките сенчести вирове се въдят едри екземпляри кефал (достигащи над 2 килограма),бяла и черна мряна (улавяни са екземпляри над 800 грама), шаран (над 2килограма) и др. В землището на с. Садово се намират следните микроязовири – Садовски-Кукин извор (на 2 километра югозападно), Медвенски (на 5 километра западно), Везенковски и Бероновски (и двата на около 5 километра източно и югоизточно). В тези микроязовири има значими популации червеноперка, костур, каракуда, шаран, кефал, буфало (Медвенски яз.). Селото е изходна точка и за по-сериозни риболовни излети (евентуално с преспиване на палатка): - язовир Камчия, отстоящ на 15 километра в източна посока, до който води удобен асфалтиран път. Язовирът предлага едра какаруда, едър шаран, бяла риба, толстолоб, гърбавица, едър костур, сом, и други видове; - езерото над село Скала, намиращо се на 18 километра в южна посока, до което води удобен път през село Бероново. Езерото предлага едра червеноперка, бяла риба, костур, шаран, каракуда, езерни раци.

В буйните зелени дъбови и букови гори на с.Садово се отглежда разнообразен дивеч –зайци, диви прасета, сърни, благороден елен, пернат дивеч и други видове. Възможностите за отстрел на трофейни екземпляри са гарантирани. За повече информация относно конкретните условия за организиране на ловни излети, любителите ловци могат да се обърнат към местната ловна дружинка или към Горско стопанство – Садово област Бургаска.

A HOLIDAY IN SADOVO The village of Sadovo is situated in an ecological clean area, alongside the river Luda Kamchiya, in the Stara planina mountains approximmately 18 km in the north-west from Sungulare and 20 km in the east from Kotel. For a holiday there is offered a house built in the traditional style. There is: • beds • telephone • fridge • a shop • large yard which is situated by a stream which flows into the river Kamchiya • summer garden • place for picnies • place for tents • parking for cars. Transfer of people to and from any Bulgarian airoport can be arranged (nearer airoport is Bourgas - 90 km). Other possibilities include fishing in Luda Kamchiya, hunting in mountain for game - big, small, winged (wild pig, noble stag and doe), local folklore, walking in the mountains in fortress (by foot or with donkey cars) where the remains of the old Rome fort can be seen. walking in the Thracian mound. For in an organized manner hunter`s outing you are needed place an order with forestry enterprise Sadovo region Burgas.

Excursion to: • The local vineyard and wine making museum in Sungulare (18 km). • Medven, Jeravna and Kotel (historical settlements) - 6-15-20 km. • Yambol (60 km) with its “Bezisten” building style and the histiric church of St. George and the encient town of Kabile. •Sliven (60 km) town in 100 voivode, and mountain “Sinite kamani”. •Black Sea (90 km).



Външни препратки[редактиране | edit source]