Садридин Айни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Айни
таджикски писател
Роден: 27 април 1878
Соктари, Бухарско ханство
(днес Узбекистан)
Починал: 15 юли 1954
Душанбе, Таджикистан

Садридѝн Айнѝ (истинско име Садридин Саѝд-Муродзо̀да) (27 април 1878 - 15 юли 1954) е таджикистански писател, учен (историк и литературовед) и общественик.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в село на територията на днешна Бухарска област, Узбекистан. Учи в Бухара, бил е близко познат с видни бухарски интелектуалци. Взима участие в установяването на съветската власт в Бухара.

Айни е сред организаторите на Самаркандския държавен университет (Узбекистан) през 1927 г., който тогава се нарича академия.

От 1951 г. е академик и първи председател от 1951 г. на Академията на науките на Таджикистан. Депутат във Върховния съвет на СССР от 1950 г.

Творчество[редактиране | edit source]

В съветско време се занимава главно с литературна дейност. Считан е за родоначалник на пролетарската таджикска литература. Рисува бита, нравите и борбите на таджикския народ. Пише на родния си таджикски, понякога и на узбекски език.

Съставя първата антология на таджикското национално творчество «Образцы таджикской литературы».

Автор е на трудове по история и литература на народите на Средна Азия.

Отличия[редактиране | edit source]

Носител е на отличията:

  • Сталинска премия (1950),
  • 3 ордена „Ленин“;
  • орден „Червено знаме на труда“;
  • заслужил деятел на науката на Таджикската ССР;
  • почетен академик на Академията на науките на Узбекистан;
  • „Герой на Таджикистан“.

Творчество[редактиране | edit source]

  • "Палачите на Бухара" - 1920 г.
  • "Дохунда" - 1930 г.
  • "Роби" - 1934 г.